Две парламента действаха в рамките на 2022 г. А почти три месеца след старта работата на 48-ото Народно събрание,  служебното правителство продължава да управлява страната, докато изход от политическата криза все още не се задава на хоризонта. Междувременно, според социологически проучвания, доверието в настоящия парламент бележи историческо дъно (от едва 7%).  

Колко работа обаче успяха да свършат народните представители през изминаващата година? В настоящата публикация ще представим какво показват данните за тяхната дейност в 47-то и 48-то Народно събрание. 

Фокусът ѝ не е върху качеството на работата на парламента. Затова още тук следва да отбележим, че не обвързваме броя на пленарните заседания и тези на комисиите с ефекта от взетите решения.  

През изминалата година работиха два състава на парламента – 47-ото Народно събрание в периода от януари до юли 2022 г., и 48-ото НС от октомври, 2022 г. до началото на коледната ваканция на депутатите в края на декември 2022 г. 

Пленарните заседания и работата на комисиите

Съгласно данните от официалната страница на парламента 47-ото Народно събрание е провело 90 пленарни заседания за седемте месеца от 2022 г. (от които 28 са били за парламентарен контрол). За почти трите месеца от старта на работата си пък, 48-ият парламент е провел общо 36 пленарни заседания (11 от които са били за парламентарен контрол). 

Въпреки че предишният състав на Народно събрание не успя да завърши пълен четиригодишен мандат, в седемте месеца от работата му през разглежданата 2022 г. функционираха всички постоянни комисии – 24, които успяха да проведат общо 581 заседания. В този период оперираха и 8 временни комисии. 

Само за справка – 180 са били общо проведените заседания на постоянните комисии, съставени в 44-тото, 45-тото, 46-тото и 47-то Народно събрание, работили през 2021 г. 

Сред постоянните комисии в рамките на 47-ото НС, най-много заседания  са провели комисиите по бюджет и финанси и по конституционни и правни въпроси – по 34 всяка. Най-малко заседания в рамките на 47-мото Народно събрание е провела Комисия за контрол над службите за сигурност – 13.

От октомври до края на декември тази година, 48-ото Народно събрание е съставило 25 постоянни комисии и 3 временни такива. През ноември и декември, 2022 г. депутатите в постоянните комисии са провели общо 183 заседания. В работата на 48-ото Народно събрание се отличи решителността за бързи промени в изборното законодателство и точно в тази връзка силно впечатление направиха многочасовите работни маратони на Комисията по правни въпроси. Именно тя е и комисията с най-много заседания от началото на мандата на настоящия парламент досега – 12 на брой. Комисията по конституционни въпроси, която е отделна в 48-мото НС, пък се е събрара едва 2 пъти. 

Подробности за дейността на 47-то и 48-то Народно събрание може да видите в следващата графика:

Законодателната инициатива

Както се вижда от графиката до 22-и декември, 2022 г. в деловодството на парламента са депозирани общо 354 законопроекта. Почти половината от тях (167 законопроекта) са внесени в последните три месеца, в които заседава 48-ото Народно събрание. Впечатление прави, че една трета от предложените в този период законодателни текстове са внесени от служебното правителство. 

Приетите закони през 2022 г. пък са общо 100 – 79 по времето на 47-ото Народно събрание и 21 в последните три месеца от работата на парламента. Общо 75 от тях са били предложени от Министерски съвет, а едва 25 – от избраните законодатели. 

Отсъствията на депутатите

В периода януари-юли общо 255 са неизвинените отсъствия на народните представители от пленарни заседания и 84 от работата на комисиите. Най-много са отсъствията от пленарна зала на депутатите от парламентарната група на ДПС – общо 94, следвани от тези на ГЕРБ-СДС – със 79 отсъствия и Продължаваме Промяната – с 37. Най-рядко са отсъствали народните представители от коалицията Демократична България – общо 4 пъти, следвани от БСП за България – 7 отсъствия. Представители на Възраждане не са били в пленарна зала общо 19 пъти, а тези на Има такъв народ – 24. Традиционно, депутатът с най-много неизвинени отсъствия от зала е Делян Пеевски от ДПС – общо 42 (почти половината отсъствия на неговата парламентарна група). След него, но с шест пъти по-малко отсъствия, се нарежда предприемачът от Продължаваме Промяната – Марин Шишев, представител от избирателен район Разград. 

Най-често от работата на парламентарните комисии в 47-ото НС е отсъствал бившият кмет на Пловдив и депутат от ГЕРБ-СДС Иван Тотев – в разглеждания период 10 пъти не е присъствал по време на заседанията на двете комисии, в които е участвал. След него с по пет отсъствия от заседания на комисии се нареждат отново представители на ГЕРБ-СДС – Александър Ненков и бившият министър на регионалното развитие и благоустройство Николай Нанков. 

Страницата на Народното събрание все още не предоставя информация за направените от депутатите отсъствия за м. декември, 2022 г.. През месец октомври неизвинените отсъствия на депутатите от пленарна зала са общо 93 и общо 7 от заседания на комисиите. Най-често в зала не са присъствали депутати на Продължаваме Промяната – общо 56 извинени отсъствия. Следват представителите на Демократична България – с 22 отсъствия и ДПС – с 10. 

Всички отсъствия от пленарна зала за групата на ДПС в този месец, се дължат на техния депутат Делян Пеевски. По два пъти не са присъствали на заседания на комисиите, в които членуват през месец ноември, депутатите от Продължаваме Промяната – Кирил Петков и от ГЕРБ-СДС – Любен Дилов. 

Депутатските въпроси и питания

Депутатите имат право да отправят въпроси и питания към изпълнителната власт.  Въпросите следва да са по теми от обществен интерес и се задават на министър-председателя, заместник министър-председател или министър чрез председателя на Народното събрание. Въпросите се отправят в писмена форма, а отговорите може да са устни или писмени като писмен отговор се дава в 10-дневен срок, гласи Правилникът за организацията на дейността на сегашния парламент.

В допълнение, народните представители имат право и на питания до членовете на Министерски съвет, засягащи неговата дейност. Те се отправят само в писмена форма и срокът за получаване на писмен или устен отговор е 14 дни. 

Всички въпроси, питания и отговорите към тях се публикуват на интернет страницата на НС в публичния регистър „Парламентарен контрол“.

Впечатление правят зададените общо 2195 въпроса в периода януари-юли, 2022 г. За същото време, отправените питания са били 94. Нека припомним, че депутатът от ГЕРБ-СДС Николина Ангелкова в този период е била особено активна в това отношение, като само тя е внесла около една пета от въпросите или общо 453 в този период.  

В първите три месеца от работата на 48-ото Народно събрание, депутатите са внесли общо 933 въпроса и 50 питания. 

И докато активността по отношение на въпросите към Министерски съвет изглежда регулярна и обемна, за поредна година липсва изискване народните представители да публикуват информация за посещенията си при избирателите. То отново е в пожелателната форма „може” – чл. 149, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание дейността посочва: “Народният представител може да обяви на страницата си в интернет информация за графика на срещите си с избиратели…”. Както и в предишни години, прегледът на страницата на Народното събрание показва, че депутатите, които съобщават за такива срещи с гражданите, са единици. 

Така не е ясно каква е обратната връзка, която депутатите получават от избралите да ги представляват. Това частично може да обясни и засиления им интерес към уреждането на изборното законодателство например, вместо към ключови задачи като обсъждането в дълбочина и гласуването на бюджета за 2023 година.