Какво мотивира доброволците да участват в изборите?

Съгласно изискванията на Изборния кодекс всяка избирателна комисия извън страната трябва да се състои от не по-малко от 5 души. По изключение обаче ЦИК може да вземе решение, с което да намали броя на членовете до 3-ма. 

Така по предварителни сметки за изборите от октомври 2022 г. зад граница трябваше да се назначат 4 200 членове в 755 комисии. Съгласно изявления на представители на Министерство на външните работи от септември парламентарно представените политически формации са предложили едва около 1 800 членове на комисии.

Процедурата по набиране на членове на СИК извън страната започва с консултации, провеждани от ЦИК, с парламентарно представените партии и коалиции. В тях имат право да участват и формации, които не са представени в Народното събрание. 

След консултациите ЦИК назначава предложените от парламентарно представените формации членове на СИК. Всяка избирателна комисия трябва да има и представител, предложен от министъра на външните работи. 

Ако след тези предложения съставите на СИК извън страната все още не са попълнени, то извънпарламентарните партии и коалиции, участвали в консултациите, също имат право да направят предложения за попълване на съставите. 

В случай че и при това положение има все още свободни места, дипломатическите и консулските представителства и министъра на външните работи могат да отправят предложения за назначаване на доброволци от организации на българските граждани зад граница.  

В същото време Изборният кодекс постановява, че още преди тази процедура, дипломатическите и консулски представителства отправят покана за съдействие към доброволците извън страната, за да им окажат помощ при организацията на изборния ден. Това включва “подготовката и организацията на изборите извън страната, осигуряват контакт и с местната администрация, подходяща зала за произвеждане на изборите, избирателни кутии, кабини за гласуване, скенер, мобилен интернет и друга техника.”

Оказва се, че немалка част от организацията по намиране на помещение, в което да има интернет; работата по осигуряване на разрешение от местните администрации за провеждане на изборите и т.н. се осъществява от доброволците. Те обаче са последните, които държавата търси за попълване на съставите на СИК и често това се случва непосредствено преди изборния ден, докато бъде извървяна описаната по-горе процедура. 

Освен предизвикателствата при организацията на изборите, през годините доброволците са сигнализирали и за редица трудности в самия изборен ден. Сред тях е и забавената комуникация с ЦИК. В настоящия състав на Комисията няма членове, които да отговарят изрично за гласуването зад граница. Така не е ясно към кого следва да се обръщат съгражданите ни и секционните комисии при проблем. 

Друг фактор, който често демотивираше членовете на СИК, бе забавянето при отчитане на резултатите. През 2021 година това доведе до ситуации, в които членове на комисии в чужбина прекараха часове в чакане да се свържат с ЦИК. Редно е да отбележим, че по информация от доброволците в чужбина на изборите през октомври 2022 г. този проблем в голяма степен беше разрешен. 

Последните промени в Изборния кодекс – изтласкването на доброволците

И ако досега често се оказваше, че доброволците, допринесли за откриването на секции, са изместени от партийни назначения, то последните предложения за промени в ИК на практика елиминират участието им в секционните комисии. 

Според гласувания на 2-ри декември от народните представители Закон за изменение и допълнение на Изборния кодекс, Министърът на външните работи ще посочва “по един държавен служител или лице, работещо по трудово правоотношение в държавната администрация”, който да е част от СИК зад граница. Напълно е премахната възможността външно министерство да посочва български граждани, участващи в организации зад граница, като част от изборната администрация. 

Това означава, че на българската общност ѝ е отнето правото активно да подпомага процеса в изборния ден. Единствена възможност за сънародниците ни зад граница остава да бъдат излъчени като партийни назначения. Същевременно досега партиите не са демонстрирали възможност да попълнят квотите си в секционните комисии в чужбина. Докладът на ЦИК за изборите, проведени през 2021 г., посочва: “За разлика от ситуацията вътре в страната, извън страната, с малки изключения, партиите и коалициите не успяват да попълнят с членове на комисиите полагащите им се места и тази задача в близо 80% от случаите се прехвърля на МВнР, а за нейното решаване МВнР и ДКП разчитат преди всичко на активността на местните български общности.”

Президентът наложи вето на тези промени в ИК, но отсега се очаква депутатите да препотвърдят гласуването си и да отхвърлят ветото. Защитавайки по-скоро партийни интереси, те подценяват усилията на доброволците в чужбина. Законодателите не вземат под внимание и особеностите на гласуването зад граница. 

В настоящия видео материал представяме мотивацията за участие в организацията на изборите на някои от доброволците от българските общности в САЩ. Те разказват как са започнали да се занимават с изборите зад граница и какви са причините да помагат на останалите ни съграждани да упражнят правото си на глас. Благодарим на доброволците, участвали в срещите!

Видеото е част от работата на Институт за развитие на публичната среда за подобряване на изборния процес и цели да представи усилията на българите в чужбина в тази насока. Очаквайте следващите ни материали от поредицата.