В последните 2 години се проведоха 4 парламентарни и едни президентски избори. От финансовите отчети на участниците в тях става ясно, че все по-голяма роля придобива финансирането чрез медийни пакети. Това е форма на държавна помощ, която се предоставя на политическите формации без право на субсидия.
В кампанията за изборите от октомври медийните пакети възлизаха на 714 740 лв. Общо 19 формации се възползваха от това финансиране. Партиите и коалициите сами избираха медиите, в които да се рекламират. Договорите с тях се одобряваха от Централната избирателна комисия (ЦИК), която превеждаше средствата директно на конкретната медия.
Как се разходваха медийните пакети в тази кампания? Кои медии ги получиха? Какъв беше контролът при одобряването на тези договори и необходими ли са промени? Това са част от въпросите, на които ще отговорим в настоящата публикация.
Подробна информация за участниците, получили пари от медийни пакети, може да видите по-долу:
Три от партиите – Пряка демокрация, МИР и Български национален съюз – НД, са получавали средства от медийни пакети и във всички кампании за парламентарни избори през 2021 г. Така те са получили по около 160 000 лв. държавна подкрепа за последните две години. Справка на екипа ни обаче показва че през 2020 г., когато нямаше избори, същите формации са имали годишни приходи между 1 000 лв. и 8 000 лв.
Данните от отчетите за кампанията показват, че отново най-предпочитани за реклама са частните телевизии. Те са привлекли общо 268 226 лв. от медийни пакети или 38%. Веднага след тях се нарежда Българската национална телевизия с 214 906 лв. Следва да поясним, че тарифите на БНТ за политическа реклама се определят с решение на Министерски съвет и са значително по-ниски от тези на частните телевизии. Също така, националната телевизия предоставяше и редица безплатни форми за отразяване на кандидатите съгласно разпоредбите на Изборния кодекс. Онлайн платформите са изместени на трето място. Приходите им от медийни пакети възлизат на 174 898 лв.
Подробна разбивка на вида медии, избрани от участниците в кампанията, е представена в графиката по-долу.
И този път най-много средства от медийни пакети за изборите през октомври привлече частната телевизия Евроком – общо 232 916 лв. Нашият мониторинг на сключваните с медията договори, показва, че общо 16 формации са рекламирали посланията си в телевизията по време на кампанията. От тях 11 са изразходвали средства от медийните си пакети. В допълнение Евроком има сключени 13 споразумения за безплатно отразяване на участници в кампанията. Така се оказва, че телевизията е силно предпочитана от формации без субсидия, разчитащи и на безвъзмездно отразяване.
На второ място по привлечени средства се нарежда БНТ със сумата от 214 906 лв. Обществената телевизия е предпочетена за реклама от общо 18 формации в кампанията. 11 от тях са разходвали част от медийните си пакети, но основен източник на приходи за БНТ са били парламентарно представените формации – Демократична България и ДПС.
Всички медии, получили средства от пакетите за изборите през октомври, може да видите в следващата графика:
Впечатление прави, че партия Български съюз за директна демокрация е насочила практически цялата сума (39 896 лв.) от разполагаемия си пакет към уебсайта agorapost.bg. Той пък се управлява от юридическо лице – Институт за българска директна демокрация. Справка в Търговския регистър и сайта на партията, показва, че членове на изпълнителното бюро на партията участват в управителния съвет на юридическото лице. Трябва да отбележим, че на изборите 2 в 1 от ноември 2021 г. Български съюз за директна демокрация е имал право на 2 медийни пакета – за надпреварата за парламент и за тази за президент. И двата пакета (на стойност всеки по 39 896 лв.) са насочени отново към сайта agorapost.bg. Така тази платформа в рамките на по-малко от година е получила около 120 хил. за онлайн реклама.
От описаното дотук ясно се вижда необходимостта от повече прозрачност при разходването на медийните пакети. През годините сме били свидетели на редица журналистически разследвания, поставящи под съмнение използването на тези държавни средства по предназначение. Същевременно ЦИК продължава да няма механизъм за реален контрол на изразходването на пакетите от формациите. Членовете на Комисията на практика не водят дебати по същността на този тип договори, а следят единствено за спазването на формалните изисквания преди да ги одобрят. Също така Комисията не публикува информация за разпределението на тази форма на държавна помощ по време на кампании. Такива данни са достъпни само ако се проследят протоколите от заседания на ЦИК (публикувани със закъснение и често без информация за конкретни медии) или след края на кампанията и подаването на финансовите отчети на партиите. По този начин няма възможност за осъществяване на навременен граждански контрол и контрол от други заинтересовани лица.
Самата ЦИК в своя доклад за изборите, проведени през 2021 г., посочва: “В краткото време между депозирането на договорите за одобрение от ЦИК и началото на предизборната кампания не беше възможно да бъдат оценени по същество големият брой договори… Централната избирателна комисия извършваше проверка на договорите от формална страна и приемаше, че договарящите страни са добросъвестни. Особено трудни за оценка бяха договорите, сключвани с електронни медии.” Като своя препоръка Комисията предлага предоставянето на медийните пакети да се извършва от Министерство на финансите или от бюджета на Министерство на правосъдието.
В своя доклад обаче ЦИК никъде не адресира повишаването на прозрачността при използването на медийни пакети. Институт за развитие на публичната среда неколкократно е предлагал на ЦИК да създаде публичен онлайн регистър за разпределението и разходването на медийните пакети. Подобен инструмент би предоставял стандартизирани данни за: медии, с които се сключват договорите; вид и стойност на услугите; медийни форми и др. Така информацията за разходването на медийните пакети би била много по-достъпна и прозрачна за гражданите и другите заинтересовани лица. Сред последните са и самите доставчици на медийни услуги, които ще могат да се възползват от прозрачната и навременна информация по тази тема.
За съжаление обаче и в предишния, и в настоящия си състав ЦИК не прояви интерес за създаването на такъв регистър. По този начин заниженият контрол върху разходването на медийните пакети създава възможност за опорочаването им. А те са форма на подкрепа, целяща да подпомага по-малки и нови политически проекти, които нямат достъп до значителни ресурси, за да предават съобщенията си на избирателите.
От въвеждането на медийните пакети през 2014 г. досега те варират от половин до един милион лева за изборен цикъл. Право на медийни пакети имат партии и коалиции, които участват в избори на национално ниво, но не получават държавна субсидия. Медийни пакети се полагат и на инициативни комитети. Размерът на този вид държавна помощ за участниците в изборите варира между 5 000 и 40 000 лв.
Изборният кодекс обаче не предвижда допълнителни изисквания към партиите, коалициите и ИК, които получават медийни пакети. Именно затова виждаме как политически субекти с минимални финансови приходи се възползват от крупни държавни средства за реклама в медиите, чийто ефект е труден за оценяване. В тази връзка е възможно да се въведат законодателни промени. Те следва да насърчават политическите формации към развиване на партийна дейност извън изборните кампании, както и към търсене на допълнителни парични средства. Такава промяна би била въвеждането на “частичен медиен пакет” и изискване за наличие на приходи на партиите от други източници, регламентирани от закона. По този начин би се постигнала форма на баланс между публично и частно финансиране на медийните разходи в кампаниите.