Барун Гимире е адвокат в областта на правата на човека и старши правен служител в две организации в Непал – Правен и политически форум за социална справедливост и iProbono. Работата му е концентрирана върху социално-икономическите права на гражданите, като води стратегически съдебни спорове за защита на правата на работниците емигранти от Непал.
Работата ми напоследък се фокусира върху правата на работниците емигранти и техните семейства. Специален акцент в нея е поставен върху проблемите за достъпа им до правосъдие. Работя в тази тематична област от 2014 г. с местни неправителствени организации, базирани в Катманду, Непал. Ние използваме стратегически съдебни спорове като инструмент за реформиране на политиките за защита правата на работниците емигранти и техните семейства. Аз работя като адвокат в областта на правата на човека в организацията Правен и политически форум за социална справедливост. В допълнение, съм и старши правен служител в iProbono.
Смята се, че около 3-4 милиона работници емигранти от Непал работят в региона, в който действа Съвета за сътрудничество на страните от Персийския залив. Други основни дестинации са Малайзия и Южна Корея.
Предизвикателствата, пред които са изправени непалските работници емигранти, могат да бъдат класифицирани в две широки категории – проблеми в родината и проблеми в страните на месторабота.
В Непал те често се сблъскват със злоупотреби при наемане на персонал; прекомерно големи такси, начислявани от агенциите за подбор; подвеждаща и измамна информация за типа заетост и условията на труд в страната на месторабота; трупане на дългове – тъй като много хора заемат суми, за да платят таксите си за работа в чужбина и др. Освен това няма подходящ правен механизъм за защита на бъдещите работници емигранти, които напускат страната, за да работят. Законите в Непал се фокусират върху заетостта в чужбина като бизнес в основата си, а не върху правата на работниците емигранти и техните семейства. Случаите на трудови измами, задържане на паспорти, фалшифицирани договори, са често срещани предизвикателства.
Основни проблемни области в страните на месторабота пък са трудовата експлоатация; неизплащането на трудови възнаграждения по време на кризата с COVID; неспазването на приетите международни стандарти на трудовото законодателство; лоши условия на труд и живот; липсата на основни социални придобивки и др. Предизвикателствата пред непалците във всяка приемаща държава обаче са различни. Има също случаи на сексуална експлоатация, принудително робство и необяснима смърт на много работници в някои от страните. Пример за последното в момента е малтретирането на непалски работници в Катар по време на подготовката за световното първенство по футбол – тази тема вече попадна в светлините на новинарските издания и международните организации. (Повече по темата може да откриете на следния линк )
Емигрантите са предимно хора в по-неблагоприятна икономическа ситуация. Един от големите проблеми в страната ни, които карат повече хора да емигрират, е безработицата. В допълнение, разказът за лесните пари в чужбина и историите за успех, съчетани с примамливите оферти за набиране на работещи, мотивират решенията за напускане на страната в търсене на препитание. Сред административните области, от които има по-голям брой емигранти, бих посочил провинция Мадхеш.
Емигрантите обаче са изправени пред предизвикателства по време на процеса на набиране на персонал и в страната, в която отиват да работят. Освен това съществува проблем с достъпа до правосъдие за завръщащите се у дома. До известна степен в Непал има и стигма около жените, които работят в чужбина. Сега дебатът у нас се премества от благосъстоянието на емигрантите към социално-икономическите последици от емиграцията. За да ги разберем напълно обаче са необходими повече изследвания, каквито до този момент не съществуват.
Сред мерките, по които нашето правителство може да работи, за да избегне изтичането на работна ръка, са например: създаване на повече работни места у дома; насърчаване на предприемачеството; подсигуряването на технически умения и обучение за постигането на заетост.
Вярвам обаче, че живеем в глобализиран свят, в който трябва да се съсредоточим повече върху уменията, така че всеки да може да намери безопасна и достойна работа, дори да има желание да напусне страната си.
Имам поне няколко, които бих искал да споделя:
Първата от тях е за изключително важен съдебен спор, който водихме с организацията, в която работя. Той бе свързан с правото на гласуване на непалски граждани извън страната. В този случай Върховният съд на Непал нареди на правителството да осигури гласуването извън страната.
И втората минава отново през съдебен спор и решение на Върховния съд, с което достъпът до правна помощ бе установен като основно право в Непал.
Имаме и други прецеденти, които сме установили през съдебни спорове и които се отнасят до правата на емигрантите-работници. Такива например са задължение за дължима грижа, правила за политиките по набиране на работници и забрана за изпълнение на смъртни присъди на граждани на Непал в трети страни, когато това е възможно.
Доволен съм, че съм част от екипа, който повдигна въпросите за проблемите на работниците емигранти и опазването правата на човека в публичния дебат в Непал.
Ангажираме като консултанти други партньорски организации и ги правим част от съдебния спор. Така всички, работещи по конкретен проблем, се чувстват съпричастни към процеса и резултатите от съдебния спор.
Също така работим и с журналисти в страната и чужбина. Така разпространяваме информация за резултатите и напредъка в работата си, както и положителните изходи от съдебни спорове и сме сигурни, че те достигат до по-широка аудитория от юридическата общност.
Вярвам, че трябва да изградим положителен разказ за имигрантите, така че да създадем благоприятна среда за тях. В момента наративът е негативен и в много страни средата е враждебно настроена спрямо работниците имигранти. Това е сред първите неща, които трябва да излязат като приоритет.
На второ място, обучението по език и умения, както и оценката на притежавания от имигрантите капацитет, са важни, за да е възможен “нов старт” в живота. Властите могат да предоставят информация, основни услуги и специфични програми за хората, които все още се адаптират.
Важното е да разберем, че имигрантите са хора и имат същите човешки права и истории като всички останали.
____________
The English version of the interview is attached HERE.