Миналата година ИРПС представи най-уязвимитe към изборни нарушения секции в страната. Чрез специално приложение насочихме вниманието на гражданите, медиите и отговорните институции към онези секции, в които между 2013 – 2017 г. е имало сериозни и устойчиви отклонения от резултатите в населените места и райони. В този материал ще покажем подобно разпределение на изборните секции въз основа на трите парламентарни избора, които се проведоха през 2021 г. Целта остава същата – да се фокусират институционалните усилия в онези точки от страната, където политическото участие на гражданите вероятно се подлага на натиск.
В онлайн инструмента по-долу маркираме само онези секции, в които има над 100 избиратели по списък1. Следим за отклонения в избора на гласувалите в тях граждани спрямо начина, по който е оформен вота в съответното населено място (НМ) или избирателен район (ИР).
Първите два критерия ни позволяват да видим отклонения дори сред партии с относително ниски резултати. Пример: секция 013700016, гр. Разлог; ИР Благоевград. В нея ДПС получава 42.47% от всички гласове, докато в населеното място (гр. Разлог), партията има едва 4%, а в избирателния район – 16.72% (избори – ноември, 2021)
Последният критерий ни позволява да маркираме секциите с хомогенен вот, където преобладаващите гласове се насочват в подкрепа само за един субект. Пример: секция номер 254611064; в 25-и ИР, София. В нея на изборите през април, 2021 г. ГЕРБ-СДС е получила 72.76% от всички гласове (195 гласа). В населеното място (София-град) обаче ГЕРБ-СДС имат резултат от 19.45%, което е почти четири пъти по-малко от гласовете за коалицията в съответната секция.
Освен отклонения от изборните резултати, екипът ни използва и допълнителен филтър. Той е свързан с въведеното машинно гласуване в секциите с над 300 избиратели. През април, 2021 г. гласуващите можеха да подадат своя вот по избор – чрез машина или с хартиена бюлетина. Наблюдатели на ИРПС обаче често сигнализираха, че в рисковите секции машинният вот е заел незначителен дял от общите подадени гласове. Въз основа на това твърдение се фокусирахме върху такива секции, където гласувалите с машина са с 50% по-малко от средния дял за конкретния избирателен район.
По този начин в извадката, с която работим, попаднаха 1 180 секции (798 „смесени” и 382 с хартиено гласуване, т.е. между 100 и 300 избиратели). Те се превърнаха и в отправна точка за проверка на последвалите през юли и ноември избори. Може да се каже, че проблемите в тях са симптоматични за всички секции в страната, където се наблюдават прекомерни отклонения от общите резултати.
На база на описаната методология разработихме онлайн инструмент, показващ подробно секциите с отклоняващо се поведение на избирателите. Той не цели интерпретация на изборните резултати на партиите, а очертава проблеми със системен характер в изборния процес. Инструментът дава възможност за преглед на данните за конкретни избори, за политически субект (от представените в 47-ото Народно събрание), както и за район или населено място.
Таблицата по-долу представя окрупнена информация от гласуването в попадналите в нашия инструмент секции:
Анализът на изборните резултати от април, 2021 г. показва 1 180 секции с отклоняващо се поведение на избирателите. В тях са подадени общо 265 137 гласа, от които 7 231 с машина и 257 906 с хартиени бюлетини.
На последвалите предсрочни парламентарни избори през юли, 2021 г., екипът ни провери в колко от тези секции повторно са налице отклонения. Такива се очертаха в 935 секции. Там подадените гласове са общо 166 309, от които 129 381 машинно и 36 928 на хартия.
На парламентарните избори през ноември, 2021 г. отклоняващи се резултати имаше в 857 секции от извадката. В тях са гласували общо 141 236 избиратели – 107 414 с машина и 33 822 с хартиени бюлетини.
Секциите с отклоняващо се поведение на избирателите и в трите проведени избора от миналата година са 798. От тях най-много се намират в ИР Хасково – 84, следвани от ИР Шумен със 63, ИР Бургас, където секциите са били 61, ИР Търговище с 48 и избирателните райони Стара Загора и Благоевград с по 40.
Нека разгледаме някои обяснения за отклоняващото се поведение на избирателите. Известно е, че изборните нарушения се срещат на места, където част от населението е изпаднало в някаква зависимост. Тя може да бъде стопанска, образователна, политическа и пр. Така например през 2021 г. месечният праг на бедността в страната бе отчетен на 504 лева на лице. С по-малко от тези средства са живели 22.1% от българските граждани. Още през 2018 г. обаче (според последните публични данни на НСИ за общините) бедните жители в община Вълчедръм са били два пъти повече – 44.2%. Насочваме вниманието към тази община, защото в нея има общо 4 секции, в които приложението маркира изборни отклонения. Факт е, че сред бедните граждани попадат най-често хора, които са пенсионери или безработни. В този смисъл, коефициентът на безработица в общината през 2021 г. също е бил един от най-високите в страната – 32.5% (при 5.3% за България). Интересна особеност за Вълчедръм е свързана и с това, че общината е основен местен работодател – около 47% от работещите през 2020 г. са били наети в публичния сектор.
Различната скорост на развитие в българските общини е устойчив процес, който тлее още от 90-те години на миналия век. Той поражда тежки последици за част от населението, сред които дългосрочна безработица, високи нива на бедност, отказ от продължаване на образованието, преквалификация и т.н. В този смисъл е притеснителен фактът, че в някои райони бедността отдавна се е превърнала в наследствено явление. Качеството на живот на гражданите със сигурност поражда промени и в тяхното отношение към политиката. Системните лишения например често водят към отчужденост от обществените дела, защото хората се фокусират върху решаване на най-належащите техни проблеми. Крайният политическият резултат от това, е свързан със все по-слабото познаване и доверие в демократичните институции и правила.
Едно от основните изследвания на ХХ век за политическата култура на обществата (Гражданската култура, 1963) идентифицира три типа на човешките нагласи:
Изхождайки от този модел, можем да се запитаме, дали в посочените от нас райони не съществува някаква комбинация между традиционните и поданически нагласи на хората към политическия живот в страната, но не и активистка гражданска култура.
Видно е, че има различни фактори, които улесняват мрежите за контрол над волята на избирателите. Можем обаче да посочим и някои механизми за тяхното ограничаване. В най-общ план те се разделят на: (1) преки и краткосрочни мерки, свързани с противодействието на купения и контролиран вот; както и на (2) дългосрочни политики за подобряване на условията в рисковите райони за изборния процес.
В първите мерки попадат например:
Що се отнася до дългосрочните мерки, те изискват работа на институциите в множество направления:
В заключение трябва да се каже, че разработеното от нас приложение повдига въпроси, за които няма еднозначен отговор. Тежестта на контролирания вот не може да се измери само през анализ на изборните резултати. В някои случаи отклоняващото се изборно поведение в секциите има съвсем рационални обяснения. Хората в малки населени места и хомогенните общности на някои квартали например могат да гласуват по лични предпочитания – за кандидат, който е от района, от етническата група, има професионална репутация и т.н.
Наред с това е наложително изследванията за контролиран вот да не хвърлят отговорността в грешна посока – т.е. върху избирателите, които са подложени на натиск. Големият проблем с изборните нарушения е в това, че партиите покровителстват полукриминални мрежи, с които впоследствие работят – лихвари, местни силови структури, търсещи близост с властта предприемачи и др. В един момент обаче тези актьори стават икономически независими и се превръщат в единствените лица, с които може да се партнира на терен. В този смисъл не е учудващо, че и на предстоящите избори в партийните листи попадат хора с подобна съмнителна репутация.
1 В допълнение, формацията в секция, в която се индикира отклоняващо се поведение на избирателите, трябва да е получила поне 30 гласа.