Промените в Изборния кодекс – допитване до районните комисии

Машинното гласуване и поредните промени в Изборния кодекс
28.06.2022
Предизборната кампания в медиите – познати практики и проблеми
13.09.2022

Промените в Изборния кодекс – допитване до районните комисии

В последните няколко месеца в Народното събрание са внесени три предложения, целящи промени в Изборния кодекс. Първи от БСП поискаха ремонт на законодателството, последвани от опозиционните ГЕРБ и Възраждане. 

Екипът на Институт за развитие на публичната среда вече анализира законопроектите на БСП и ГЕРБ, които са фокусирани върху връщането на т.нар. смесено” гласуване – с хартиени бюлетини и машинно, в секциите с над 300 избиратели. От Възраждане пък настояват за промени в състава на Централната избирателна комисия (ЦИК), видеонаблюдение през целия изборен ден и отчитане на резултатите от разписките от машинното гласуване (предложено и от ГЕРБ). 

В мотивите на трите законопроекта са включени поправки на „конфликтни моменти в Изборния кодекс”, които целят повишаване на „доверието в изборния процес”. Търси се и противодействие на „безпрецедентно ниската избирателна активност на последните парламентарни избори през последните тридесет години”, както и въвеждане на „двустранен контрол” над машинното гласуване. 

И трите предложения включват по-скоро формална предварителна оценка на въздействието на предлаганите промени (следваща методологията на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание), отколкото такава, базирана на изследвания или анализи на партиите и техните експерти. Мотивите в законопроектите не включват и гледната точка на участващите в организацията на изборите представители на администрацията. Централната избирателна комисия по задължение излезе със свой доклад, в който оценява работата си от миналата година, но той не е взет предвид от партийните представители. Мнението и опитът на оперативните нива от администрацията (районни и секционни избирателни комисии) също не е търсено. 

В тази връзка Институт за развитие на публичната среда (ИРПС) направи проучване сред представители на районните избирателни комисии (РИК). То потърси отношението им към предлаганите поправки в изборните правила в две основни направления:

  1. Промените, които предвиждат връщане на смесена система за гласуване – с хартиени бюлетини и машинно;
  2. Промените, които засягат отчитането на резултата и преброяването на машинните разписки в секциите – броене само на разписките и/или преброяване на разписките, което да включва разпределяне на вота по партии и кандидати;

За да отразим мнението на изборната администрация по места, потърсихме отговори от  представители на всички 31 РИК. Получихме отговори от 87% от респондентите, с които влязохме в контакт. Анкетата включва тринадесет въпроса – 8 от които „затворени” и пет с възможност за „отворен” отговор. В текста по-долу обобщаваме резултатите.

Анализ на резултатите от въпросника

Всички отговорили респонденти не одобряват идеята за връщане на „смесеното” гласуване.  На въпроса Какво е отношението Ви към връщане на „смесеното” гласуване (с хартиена бюлетина и машинно в една и съща секция), както предвиждат предложени промени в законодателството?” 78% са отговорили с „негативно”, а останалите 22% – с „по-скоро негативно”. Към този въпрос имаше възможност и за обосноваване на изразеното отношение. Най-често посочените негативни ефекти от връщането на смесената система на гласуване, са: 

  • значително утежняване на процедурата по отчитане на резултатите; 
  • значителен брой грешки в протоколите от смесените секции ; 
  • значително удължаване на работния ден; 
  • нарастване на броя на недействителните гласове. 

Коментарите на изборната администрация в голяма степен съвпадат с наблюденията на терен на организации, които анализират изборния процес у нас, както и на международните наблюдателски организации. Сред изтъкнатите проблеми са: 

  • На изборите през април 2021 г. 9 от 10 протокола бяха грешни”;
  • Нямаше по-сбъркани протоколи от смесените на първите избори през 2021 г.”;
  • Смесената система ще обедини недостатъците и на двата вида гласуване” и пр.

Същевременно всички запитани единодушно отговарят, че работата на РИК се улеснява при гласуването с машина, а основните му ползи са свързани с намалените грешки в секционните протоколи и с по-бързото отчитане на резултатите.

Сред внесените предложения за промени е и въвеждането на изискване за преброяване на разписките от машинното гласуване. Партийното говорене в тази насока започна още след изборите през юли миналата година, когато имаше контролно преброяване в извадка от секции. За сметка на това часове преди изборите 2 в 1 на 14 ноември, 2021 г. ЦИК допълни Методическите указания за секционните избирателни комисии в страната и въведе задължение за преброяване на контролните разписки, НО в „100% от секционните избирателни комисии.“ По този начин на практика се дублира и донякъде обезсмисли ролята на машинните устройства за улеснено отчитане на резултатите. 

На въпроса ни Ако изборното законодателство предвиди задължение за преброяване на машинните разписки, кое би било удачно да се въведе?” повечето анкетирани лица (59.3%) приемат за най-добър вариант контролното броене на разписките в представителна извадка от секции. Нейният размер и начин на формиране може да бъде определен с отделно решение на ЦИК. Три пъти по-малко от анкетираните представители на РИК (18.5%) подкрепят идеята да бъде извършвано преброяване на разписките за съответствие с общия брой машинно подадени гласове, но без те да се разпределят по партии и кандидати. Сред възможните отговори създаване на отделен протокол за отчитане на резултатите от разписките – по партии и кандидати” събира подкрепата на 14.8% от запитаните. Останалите 7.4% от респондентите са посочили друг вариант.

Възстановяването на „смесено” гласуване с машини и хартия ще доведе до изменения в изборните книжа за отчитане на резултатите на ниво секция. Честата промяна на правилата непосредствено преди избори; текучеството сред членовете на секционните комисии и тяхната недостатъчна подготовка; усложнените протоколи и пр. ще са сериозна предпоставка за затруднения в работата на СИК в края на деня. В тази връзка включихме въпросаАко се върне „смесеното” гласуване (с хартиена бюлетина и машинно в една и съща секция), каква следва да бъде процедурата по отчитане на резултатите според Вас?” Малко над половината респонденти (51.9%) посочват като най-подходящо отчитане на резултатите чрез два отделни протокола от секционните комисии и впоследствие калкулиране на резултатите в РИК. От друга страна, 37% от анкетираните са на мнение, че членовете на СИК трябва да попълнят общ протокол, в който да сумират данните от гласуването съответно с машина и с хартиени бюлетини. Отговорът „Общ протокол, в който СИК да сумира данните от хартиените бюлетини и разписките от машинното гласуване” посочват 7.4% от респондентите, а 3.7% са на мнение, че няма удачен вариант за подобно отчитане на резултатите. 

Още през 2019 г. обаче сумирането на данните от членовете на СИК, предизвика грешки и пропуски в протоколите при отчитането на резултатите от изборите за Европейски парламент. Нашият анализ тогава показа, как „смесеното” гласуване, комбинирано с недобра подготовка на секционните избирателни комисии и усложнени изборни книжа, доведоха до загубени и неотчетени преференции. Дори след окончателните около 6 000 поправки на Централната избирателна комисия, останаха пропуски в 1 139 от общо 3 000 секции, в които се гласуваше “смесено”. 

Анкетата ни включваше и отворени въпроси за подготвеността на СИК. Според повечето отговори подготовката на членовете на секционните комисии е задоволителна. Посочва се, че ръководствата на комисиите често са по-опитни и подготвени от останалите членове. Като негативни аспекти обаче се изтъкват: късното публикуване на Методическите указания, по които представителите на РИК обучават СИК; недостатъчното време за обучение на СИК; натовареността на членовете на СИК в изборния ден и др.  

На въпроса Какво би подобрило подготовката на членовете на СИК?” анкетираните посочват решения в две основни направления – по отношение на обученията на комисията и по отношение на състава на СИК. В първата насока като стъпки за подобрение, се посочват: нуждата от по-адекватна методика за обученията; създаване на условия за придобиване на практически опит докато те текат; въвеждане на стандартизирани обучения за всички СИК; синтезирано и разбираемо представяне на основните аспекти в изборния процес; провеждане на тестове за проверка на знанията на членовете на СИК; повишаване на личната ангажираност на изборната администрация; фокусирана подготовка на онези комисии, където са идентифицирани проблеми в предишни избори; и др. 

Препоръките към състава на СИК включват възможности за: въвеждане на образователен ценз сред членовете; активно участие на партиите за поддържане на необходимото ниво на познания на изборната администрация от техните квоти; професионализация на членовете на СИК; въвеждане на изискване за задължително участие в обученията; подмладяване на състава на комисиите; и др. 

Като най-често срещани проблеми с които СИК се обръща към РИК, анкетираните посочват неявяването на част от членовете на комисиите в изборния ден; спорове с избиратели или други участници в изборния процес (например застъпници и представители на политически субекти); непознаване на процедурите от страна на комисиите.

Районните избирателни комисии в България заемат много специфична роля в изборния процес. От една страна, техните колективи разрешават редица оперативни проблеми в отделните региони на страната. От друга, те обединяват партийни експерти, които често имат дългосрочен опит в изборната практика за разлика от членовете на СИК, където текучеството е голямо. Наред с това, РИК отговаря в най-голяма степен за непосредствената подготовка на изборната администрация по места и познава в детайли нейните слабости. Ето защо, независимо дали поредните промени в Изборния кодекс ще бъдат приети, законотворците биха могли да се възползват от натрупаната експертиза в тези структури. Очевидно е, че настоящите проекти за изменения в ИК отговарят най-вече на отделни партийни интереси, но не отразяват организационните проблеми, с които РИК се сблъсква. В голяма степен техните препоръки през годините са били отправяни и от организациите наблюдатели на изборния процес.