Дарения за партиите през 2020 г. и 2021 г. – ефектът на изборите

С колко намаляха спестяванията на партиите в изборната 2021 г.?
21.06.2022
Субсидия и медийни пакети – основни приходи в предизборната кампания
10.12.2022

Дарения за партиите през 2020 г. и 2021 г. – ефектът на изборите

В България има някои изключително успешни кампании за набиране на дарения по време на избори. Пионерът в това отношение е бившият евродепутат и настоящ защитник на гласуването с хартиени бюлетини – Николай Бареков. През 2014 г. неговата формация България без цензура набра за кампаниите за европейския и за българския парламент съответно 860 000 лв. и 1.02 млн. лв. През 2016 г. във фондонабирането за политически цели се включи инициативният комитет, издигнал Румен Радев за президент, който събра 723 хил. лв. А на последните парламентарни избори през ноември 2021 г. от Продължаваме промяната успяха да привлекат 1.324 млн. лв.  

Дали политическите партии получават дарения само преди избори или техните симпатизанти подкрепят дейността им ежегодно? За да провери кога се дарява най-вече за политическа дейност екипът на Институт за развитие на публичната среда (ИРПС) провери партийните отчети, подадени пред Сметната палата. Обхванахме  наситената с предизборни кампании (4 на брой) 2021 г. и предходната 2020 г., когато такива не бяха проведени.  

Даренията през 2020 г. и 2021 г. 

В предходна публикация по темата за приходите на българските партии вече посочихме, че за 2021 г. даренията са възлизали на 10 611 845 лв. За сравнение през 2020 г. те са били 2 942 600 лв. Така можем да направим извод, че предизборните кампании са истински генератор на финансова подкрепа за партиите. Четирите избора очевидно са увеличили желанието на публиката да подпомогне харесваните от нея субекти. Фондонабирането през 2021 г. бележи троен ръст като сума. Прави впечатление също така и че повече партии са отчели получени дарения – от 22 през 2020 г. до 42 през 2021 г.

Общо 124 партии са предали годишни финансови отчети пред Сметната палата за 2021 г. От тях 82 посочват, че не са получили никакви дарения. Разпределението на останалите формации съгласно набраните средства показва, че: 

  • под 100 хил. лв. са получили 24 партии;
  • от 100 хил. лв. до 200 хил. лв. са получили 9 партии;
  • от 200 хил. лв. до 300 хил. лв. са получили 2 партии;  
  • над 300 хил. лв. са получили 7 партии.

Графиката по-долу показва формациите, декларирали дарения над 300 хил.лв. 

Loading...

Loading…

Най-много средства от дарители са отчели от Движение Да, България – 2.667 млн. лв, което е с милион повече от следващата формация – ВМРО-БНД. На трето място е партия Волт с 1.44 млн. лв. Преди да се присъединят към коалицията Продължаваме промяната за изборите през ноември, те участваха в обединения с Мая Манолова, Мария Капон, Татяна Дончева, Арман Бабикян, Николай Хаджигенов и др.

Следва да посочим, че до май месец, 2021 г. преди да влезе в сила решението на Конституционния съд (решение №5 от 2021 г. по дело 13 от 2019 г.), партиите имаха право да получават дарения и от юридически лица. Но анализ на ИРПС за даренията по време на предизборната кампания за парламентарните избори през април, 2021 г. показва, че общата сума на даренията от юридически лица възлиза на едва 43 671 лв.

И докато през миналата година покрай четирите кампании имаше множество инициативи за даряване, то 2020 г. бе спокойна в изборно отношение. От отчетите на 124-те партии, подадени пред Сметната палата, 102 не включват данни за дарения. 

Най-голям ресурс за 2020 г. са привлекли от БСП – 1.415 млн.лв., при които фондонабирането изглежда като устойчива тенденция – през 2021 г. от столетницата са набрали 1.3 млн. лв. Не така изглеждат даренията на Републиканци за България. През 2020 г. те възлизат на 908 хил. лв. Преди кампанията за парламентарните избори от април, 2021 г., лидерът на партията Цветан Цветанов обяви, че формацията му се финансира от голямо единично дарение в размер на 1 млн. долара. Нито през 2020 г., нито през 2021 г. в отчетите, подадени от партията, не е декларирана подобна сума. Нещо повече – през 2021 г. Републиканци за България отбелязват колосален спад, набирайки едва 38 хил.лв. от свои поддръжници. 

Както посочихме по-горе, общата сума, получена от формациите като безвъзмездна финансова помощ от техни симпатизанти за 2020 г., възлиза на 2 942 600 лв., като общо 22 партии са отчели дарения. Освен споменатите вече БСП и Републиканци за България, още осемнадесет формации са получили под 100 хил.лв.; СДС са декларирали 124 хил. лв.; Движение Да, България – 225 хил. лв. 

Даренията на формациите в 47-ия парламент 

Общо седем са партиите и коалициите в настоящия парламент. За 2021 г. те са обявили дарения на обща стойност от 6.829 лв. Близо половината от тези средства са на коалицията Демократична България – 3.158 млн. лв. Далеч след тях е коалицията Продължаваме промяната с 1.443 млн. лв., като тя включва партиите Волт, Средна европейска класа и политическо движение Социалдемократи. 

Припомняме, че в средата на 2019 г. от  ДПС подкрепиха ГЕРБ за промените в Закона за политическите партии, въвеждащи възможността за дарения от юридически лица и премахване на лимита на даренията. В същотото време обаче през 2020 г. партията не е отчела никакви набрани средства както от юридически, така и от физически лица. През 2021 г. пък привърженици на формацията даряват 243 хил.лв., като всички единични дарения са на стойност до 650 лв., което към онзи момент позволява да не се подава декларация за произход на средствата за даренията. 

Следващата графика показва динамиката на даренията за партиите и коалициите от 47-о Народно събрание през 2020 г. и 2021 г.: 

Loading...

Loading…

От данните ясно се вижда как дарителската култура на партийните симпатизанти в години без избори чувствително намалява. Формациите, набрали най-много дарения, са новите политически субекти, получили представителство в парламента през миналата година. Това е логично с оглед на факта, че те нямат установени други източници на приходи – субсидия, членски внос, стопанска дейност и т.н.