*Данните за броя предложения за промени са актуализирани на 13.07.2022 г.

По-рано този месец (14.06.22 г.) най-голямата опозиционна партия в парламента – ГЕРБ, внесе предложения за изменения в Изборния кодекс. Те в голяма степен съвпадат с промените, които по-рано през годината предложиха и депутати от БСП – една от партиите в управляващата коалиция. От ГЕРБ предлагат:

• връщане на смесеното гласуване – с хартиени бюлетини или машинни устройства – по избор на гласоподавателите за територията на страната;
• както и премахване на машинното гласуване в чужбина. 

Наред с това, дългогодишните управляващи искат и промени в начина, по който се отчитат изборните резултати. Те са свързани с ново задължение за секционните избирателни комисии (СИК) да преброяват по същество контролните разписки, които машините произвеждат. В случай на несъответствие между данните от протокола на машината и тези от контролните разписки, за окончателни ще се приемат вторите.

Третата съществена промяна, която ГЕРБ предлага, е свързана със собствеността върху устройствата за гласуване и с тяхното поддържане. От партията приемат, че Централната избирателна комисия (ЦИК) трябва да стане реален собственик на устройствата за машинно гласуване и да управлява поддръжката на техните операционни системи. 

Като мотиви за своите предложения от ГЕРБ изтъкват конфликтни моменти в Изборния кодекс, приети от 45-тото Народно събрание. Те са довели до рекордно ниска избирателна активност на изборите през месец ноември, 2021 г. Вносителите посочват, че техните поправки ще възстановят доверието в изборния процес. 

Доколко валидни са обаче мотивите на ГЕРБ? 

Активността на парламентарните избори в края на 2021 г. действително беше по-ниска, отколкото в нейното начало. През месец ноември 40.2% от избирателите подадоха своя глас, докато през месец април (когато вотът беше смесен) това сториха 50.6% от тях. Според някои експерти задължителният машинен вот е затруднил част от гражданите с по-слаби технически умения да подадат своя глас. Сходен аргумент споделят и от групата на БСП – може би с основание, предвид спецификите на техния електорат и изборните резултати на левицата.*

Важно е да се каже, че изборната активност не следва да се обяснява само от позицията на един фактор – въвеждането на машинно гласуване. Не трябва да се забравя, че през 2021 г. се проведоха 3 последователни избора за парламент. В този период ясно пролича неспособността на политическите партии да променят позициите си и да заменят компрометирани личности в редиците си, така че да формират ефективни управляващи коалиции. Твърде вероятно е част от по-умерените избиратели да са били разочаровани от партийните договорки и сред тях да се е появила изборна умора. 

Наред с това изборите се проведоха в условията на епидемична обстановка, свързана с пандемията от Ковид-19. Това вероятно е довело до отлив на гласуващите: 

• както поради заболявания и неизползване на подвижната избирателна кутия;
• така и поради съображения на гласоподавателите за тяхното здраве.

Не трябва да забравяме и ролята на Централната избирателна комисия за създаването на яснота в изборните процедури: 

• по отношение на изборната администрация, която осигурява нормалното протичане на процеса;
• както и към гражданите – за да се улесни максимално гласуването с машини. 

Тези особености повдигат един важен въпрос. Дали от ГЕРБ се противопоставят на машинното гласуване поради принципни позиции или по-скоро се опитват да консолидират своя електорат преди поредните предсрочни избори? Добре известно е, че през 2021 г. партията проведе активна кампания срещу машинния вот, докато новите политически субекти – т.нар. партии на протеста, формираха своя идентичност през неговата защита; улесненото гласуване зад граница и т.н. В този смисъл трябва да се подчертае, че гласуването с машини представлява преди всичко технически въпрос. То не е способно самостоятелно да промени изборната активност; резултатите; да ограничи манипулирания вот; купуването на гласове и т.н. А ако политическите групи го използват в своята реторика, това би следвало да се прави с реални и добре обмислени аргументи. 

Българските партии, събрали повече от 1% подкрепа на парламентарни избори, получават държавна субсидия за своето функциониране. Тази особеност е важна, защото показва, че политическите субекти също носят отговорност пред гражданите за изясняване на изборните процедури и правила. Ако промените не бъдат обяснени добре на избирателите, те често „наказват” своите представители. Пример за подобно поведение бе т.нар. феномен 15/15 след въвеждането на възможността за гласуване с преференция за евроизборите през 2014 г. Тогава слабо информирани симпатизанти на партии, които “бойкотираха” преференциалния вот, неволно поставяха неразпознаваеми кандидати на избираеми позиции пред техните лидери.

Предложенията за промени в Изборния кодекс през годините

От приемането на Изборния кодекс през 2014 г. до днес в Народното събрание са постъпили 68** проекта за промяна на Изборния кодекс. С тях можете да се запознаете по-долу:

Вторият проблем е свързан с времето, през което новите правила трябва да се утвърдят. За да може технологията на гласуване да бъде реално оценена, е нужна продължителна нейна употреба. По този начин всички заинтересовани страни получават възможност да натрупат опит и да анализират събраните данни от различни изборни кампании. Честите промени в Изборния кодекс обаче осуетяват този процес. Нещо повече – според препоръки на различни международни организации изборните правила не трябва да се променят по-малко от година преди вота, за който те ще се отнасят. За последните 8 години в България обаче 11 пъти се провеждаха избори – факт, който показва, че тази препоръка не може да се спази. Важно е все пак да се отбележи и че най-много предложения за промени в този период (25 или 38,5% от всички) са направени по-малко от три месеца преди провеждане на съответните избори (за справка – графиката по-долу): 

 

Изборното законодателство в България винаги е представлявало „горещ” политически въпрос. По този начин през годините бяха въведени редица нови елементи – преференциално гласуване; медийни пакети за партиите без субсидия; разширени възможности за гласуване в чужбина; машинен вот и т.н. Нещо повече – характерните за страната изборни нарушения предизвикват и постоянен дебат между партийните групи, чрез който те консолидират симпатизантите си. Тази особеност често води до прибързани промени в процедурите, които впоследствие биват оспорвани, налагани отново и пр. Това е проблем, защото честата смяна на правилата създава несигурност и недоверие в избирателите и затруднява работата на изборната администрация. В този смисъл, ако промените „от последния възможен момент” са неизбежни, то те следва поне да улесняват гражданите в реализирането на техния вот. Може би ще е от полза ако партийните централи се съсредоточат върху препоръките на различни международни и български организации и експерти в това отношение. Част от тях например са свързани с: 

• Провеждане на информационни кампании за избирателите – за техните права и задължения, за технологията на гласуване, за значението на гражданския контрол и пр.
• Обучение на членовете на секционните комисии, вкл. по отношение функционалността на машините за гласуване.
• Прекратяване практиката на честа промяна на изборните книжа (в частност на секционните протоколи).
• Отчитане на контролните разписки, получени от машините, НО на базата на статистически значима извадка от изборните секции, а не като проверка на резултатите във всички такива. 
• Създаване и поддържане на подробен публичен регистър за разходването на медийните пакети по време на предизборни кампании и т.н.

*На последните парламентарни избори БСП за България спечели 10.21% от всички гласове. Това бе и най-ниският изборен резултат за левицата от началото на прехода.

**Последните 3 законопроекта на БСП за България, ГЕРБ-СДС и Възраждане не са включени в инфографиката.