Четири предизборни кампании се проведоха през 2021 г. Същата година на българската политическа сцена е имало 127 партии, като 124 от тях са подали годишни финансови отчети пред Сметната палата. Доколко активни са били те и в какво са инвестирали средства, ще представим в настоящата публикация. 

Екипът на Институт за развитие на публичната среда следи темата за партийното финансиране в развитие. И тази година събрахме, обработихме и анализирахме информацията от финансовите отчети на партиите в страната. Както стана ясно от предишния ни материал, приходите на партиите през 2021 г. възлизат на 38 391 735 лв. За същия период обаче, политическите централи са отчели разходи за 49 203 486 лв. Така, партийните каси в изборната година бележат значителни финансови загуби от почти 11 млн. лв.

Разходите според законодателството 

Четири са основните категории разходи, които централите могат да правят според действащото законодателство. Законът за политическите партии (ЗПП) посочва, че средства могат да се използват за подготовка и участие в избори, за работата на политическите структури, за провеждането на мероприятия и „за други, присъщи за дейността на партията разходи”. Какви обаче са тези други разходи, не е посочено в ЗПП. Затова партиите включват в тази категория всякакви свои разноски.

В допълнение, формата за деклариране на политическите финанси не е съобразена със спецификата на дейността политическите субекти (тя е базирана на общите изисквания на Закона за счетоводството). Това прави трудно проследими разходите на партиите. Системен дефицит е липсата на разбивка за начините, по които се разходва държавната субсидия. 

Партийните разходи през 2021 г.

Подаден финансов отчет далеч не означава, че в него партиите са посочили приходи или разходи. Както вече посочихме, 49 203 486 млн. лв. са отчетените общи партийни разходи. 48 формации (или 39%) не са посочили похарчени средства. Изцяло нулеви отчети (без никакви приходи и разходи) са подали 40 от регистрираните партии. Така в изборната 2021 г. се оказва, че една трета от политическите субекти не са функционирали изобщо – не проявявайки интерес нито към парламентарни, нито към президентски избори. През 2023 г. предстоят местни избори и ще стане ясно дали те ще са причина за партийна активизация на локално ниво.   

От отчетите става ясно, че 43 от партиите са на загуба през 2021 г. Най-голяма загуба от всички партии бележи парламентарно представената ГЕРБ – 7 240 000 лв., следвани от ДПС – 1 702 000 и Воля – 1 450 000 лв. От патриотичните формации само АТАКА бележи положителен финансов резултат от 15 хил. лв. 

Следващата графика показва партийните разходи през 2021 г. по категории: 

Съгласно партийните разходи най-голямото перо през 2021-а година е било за административни услуги – почти 22.5 млн.лв.  На второ място се нареждат „други, присъщи за дейността” разходи. В тази твърде обща категория са отчетени 12.3 млн.лв. Какво обаче се включва в това перо не може да стане ясно, защото както отбелязахме в ЗПП липсва дефиниция на това кои са тези други, присъщи за дейността разходи. Така този дефицит дава възможност на политическите субекти да отнасят към това перо широк кръг от разходи, сред които и пътувания до различни дестинации в чужбина, за настаняване в хотели, подаръци за партийни лидери и др.

Някои политически формации са обособили разходите си за избори като отделна категория в отчетите. Това обаче не е практика за всички партии, като част от тях са включвали харчовете си за кампаниите към административните разходи или тези за регламентирана дейност.

Основната част от показаните разходи са направени от партиите и коалициите, които са били част от парламента през 2021 г. Настоящите 7 парламентарно представени субекта например са отчели разноски в размер на 36 804 000 лв. или 75 % от общите партийни разходи за миналата година. Най-голяма тежест отново имат средствата отделени за административни услуги – 16.6 млн. лв. Графиката по-долу показва подробно разпределението на разходите на настощящите парламентарни формации: 

Впечатление правят сумите, които формациите са отделили в категория „Дарения”. Тя попада към разходите за дейността на политическите партии. С пари за дарения са се разделили от ГЕРБ, Има такъв народ, Да България, ДСБ и ДПС. Най-много са отчетени от Да България – 2.7 млн. разходи за дарения. От отчетите обаче не става ясно за какви каузи или кампании са отишли тези суми. 

Декларираните данни показват, че извънпарламентарните партии са отчели разходи за общо 12 399 486 лв.. По-долу може да видите подробно разпределение на разходите на извънпарламентарните партии:

Графиката показва, че разходите за избори, които извънпарламентарните партии са направили, са със значително по-голям дял, от този при формациите в 47-то Народно събрание. Това в голяма степен се дължи на милионите, похарчени от ВОЛЯ, ВМРО и НФСБ в кампаниите от 2021 г., които обаче не получиха представителство в настоящия парламент. 

В последващи публикации екипът ни ще насочи вниманието върху даренията, набирани от партиите, техния членски внос и получаваните през 2021 г. медийни пакети.