В рамките на юни следва да бъде обсъдена и гласувана актуализацията на държавния бюджет за 2022 г. Въпреки че предложението субсидията на партиите да е „лев за глас” е своеобразен евъргрийн за българските политически формации, в края на декември сериозни дебати по темата нямаше. Не се очакват такива и сега, като финансирането на партиите не е актуален въпрос нито за управляващите, нито за опозицията. 

Междувременно през април Сметната палата публикува годишните финансови отчети на политическите субекти. От данните става ясно, че общо 124 (от 127) от тях са подали в срок своите документи. Институт за развитие на публичната среда следи темата за партийното финансиране в развитие. И тази година екипът ни събра, обработи и анализира информацията от финансовите отчети на партиите в страната. В поредица от публикации ще фокусираме вниманието върху приходите на партиите, техните разходи, даренията, които получават и набирания членски внос.

Приходите според законодателството

Собствените приходи и държавната субсидия са двата основни източника за финансиране на политическата дейност, според Закона за политическите партии. 

Собствените приходи биват: от членски внос, от недвижими имоти на партиите, от дарения и завещания от физически лица, от лихви по парични депозити в банки и доходи от ценни книжа, от стопанска дейност.

Право на държавна субсидия имат партиите и коалициите, излъчили представители в Народното събрание (НС). Субсидия получават и партиите, получили повече от 1% подкрепа на последните парламентарни избори. Размерът ѝ се определя от Закона за държавния бюджет всяка година. Към настоящия момент той възлиза на 8 лв. на получен действителен глас. 

Партийните приходи през 2021 г.

Партиите, подали отчетите си за 2021 г., декларират набрани общо 38 391 735 лв. Кои са източниците на тези средства, показва следващата графика: 

Държавната субсидия се запазва като основен източник на приходи – 47% (или 18 058 424 млн. лв.) от всички постъпления в партийните каси идват именно от нея. Тук следва да отбележим, че през 2021 г. общо 13 политически субекта (някои от които коалиции от партии) са получавали субсидия. Но точно проследяване на държавната помощ не може да се направи през информацията във финансовите отчети, тъй като те не съдържат специфична графа за нейното отчитане. Именно заради това, екипът ни следи и данните, публикувани от Министерство на правосъдието в тази насока. 

Почти една трета от партийните бюджети през 2021 г. е формирана от дарения – 28 % от всички приходи или 10 611 845 млн. лв. Членският внос на симпатизантите пък носи 13 % от партийните попълнения – или 4 925 090 лв. Значителният дял на даренията се дължи в голяма степен на проведените през 2021 г. три избора за народни представители, както и изборите за президент и вицепрезидент. Традиционно участниците в кампании активно набират средства от свои симпатизанти и това дава отражение върху техните годишни приходи.

Основната част от показаните приходи е формирана от партиите и коалициите, които са били част от парламента през 2021 г. Настоящите 7 парламентарно представени субекта например са отчели постъпления от 28 038 000 лв. или 73 % от общите партийни приходи за миналата година. 

Следващата графика показва разпределението на приходите именно на седемте партии и коалиции в настоящия парламент:

Видно е, че субсидията има най-съществена роля – тя представлява 56% от приходите им или 15 694 000 лв. Даренията възлизат на 6 829 000 лв. (24%), като тук отново трябва да посочим ролята на многото (четири) предизборни кампании през 2021 г. 

Същевременно от декларираните данни става ясно, че извънпарламентарните партии са отчели общо 10 353 735 лв. приходи. Източниците основно са били дарения – 3 782 845 лв. (37%), членски внос – 2 587 090 лв. (25%) и субсидия – 2 364 424 лв. (23%). Високият дял на субсидията се дължи на факта, че през 2021 г. работеха 4 парламента. Така част от партиите, които са извън настоящия 47-мото НС, са получавали държавна помощ при участието си в предишни народни събрания. По-долу може да видите подробно разпределение на приходите на извънпарламентарните партии:

Както вече споменахме, през 2021 г. се проведоха четири предизборни кампании. Въпреки това от подадените за изминалата година финансови отчети, става ясно, че 54 партии (от всички 124) или 44% от регистрираните политически субекти на българската сцена, не са декларирали никакви приходи. Това практически показва, че те не са развивали никаква дейност. Вероятно ще покажат някаква активност около задаващите се догодина местни избори. 

Данните от годишните финансови отчети на партиите показват от една страна значителната роля на държавната субсидия за формирането на техните приходи. От друга, очевидно в изборни години формациите у нас успяват да мобилизират значителни по размер дарения (за които ще представим повече подробности в последващ материал). Остава открит въпросът защо толкова много партии нямат дейност като не успяват да съберат дори членския си внос.