На 3-и май депутатите в Европейския парламент (ЕП) направиха предложение за промяна на правилата за гласуване по време на европейски избори. Предстои идеите да се обсъдят в Съвета на министрите (Съвета), където държавите членки трябва да изразят своята позиция. Какви са предложенията на евродепутатите и по какъв начин потенциалните промени ще се отразят на избирателите у нас?

Правилата или как се случва гласуването сега

По настоящем чл. 223 на Договора за функциониране на Европейския съюз гласи „Европейският парламент изготвя предложение за установяване на необходимите разпоредби за избиране на неговите членове чрез всеобщо пряко избирателно право, съгласно уеднаквена процедура във всички държави членки или в съответствие с принципите, общи за всички държави членки.”

Въпреки че преки избори за членове на ЕП се провеждат от 1979 г., практически те се организират съобразно националните законодателства на страните. Към момента правилата на ЕС задават само общата рамка на евроизборите. Така например възрастта, на която европейските граждани имат право да избират и да бъдат избирани за представители в ЕП, е различна във всяка държава. Националните институции, отговорни за изборите (ГРАО за изготвянето на списъци, ЦИК за организацията, Сметната палата за отчитането на кампаниите у нас и т.н.) са специфични за отделните страни. В действащите към момента правила за изборите се дава възможност държавите да избират между 4 поредни дни (от четвъртък до неделя) и т.н.

Всичко това може да се промени след предложението на ЕП за общи правила до Съвета, който трябва да ги приеме с единодушие. В последствие е необходимо и одобрението на окончателния текст от евродепутатите. Разпоредбите обаче влизат в сила чак след като страните членки на ЕС одобрят текстовете в съотвествие с конституционните си правила. 

Някои проблеми

Провеждането на европейските избори по различни правила в страните членки, ги превръща в един вид „вторични национални” такива. В тях участват местните партии, които в кампаниите си извеждат на преден план основно проблемите в съответните държави. Така в някои страни на евроизборите управляващата партия бива „наказана” с по-малка подкрепа. Това е резултат от натрупани негативи в следствие на национални политики, за сметка на опозицията, която печели преднина. 

Често обаче се случва да не бъдат дебатирани важните общоевропейски проблеми. В някои случаи темите, обсъждани по време на кампаниите за евроизбори, изобщо не попадат в компетентността на ЕС. Изтъкват се въпроси, които следва да се решават от отделната страна – като слабостите в здравна система или тези на образователните политики. 

Това явление води след себе и следващ проблем – очакванията за изпълнение на нереалистични обещания са част от причината намаляваща активност на европейските избори. От 1979 г. до 2014 г. интересът към изборите бележи устойчив спад. Въпреки известното повишение на активността през 2019 г., няма как да не отбележим, че то беше съчетано и със сериозен вот за евроскептични партии. Подкопаното доверие към единствената пряко избирана институция в ЕС логично създава съмнения и за цялостното ѝ функциониране. 

Така например в България, ниският интерес при изборите за ЕП, се дължи и на късно обявяване на кандидатите у нас и трудно откриваемите платформи. По този начин евроинституциите в България изглеждат още по-далечни и неразбираеми.

За дебата и предложенията  

Именно за да се решат посочените по-горе проблеми, периодично се повдига дебатът за създаване на общи за всички държави изборни правила. Основната цел на това начинание е придаването на повече легитимност на ЕП и създаването на автентична европейска общност. Общите правила предполагат много по-голяма роля на европейските партийни семейства; кампании, които да се водят паралелно във всички държави членки и т.н. Назад в годините са предлагани различни мерки в тази посока, но досега те не са събирали подкрепа.*

В началото на месеца евродепутатите отново внесоха предложение за създаване на повече общи правила. Ето и основните от тях: 

Създаване на общоевропейска листа 

Може би една от най-значимите промени е предложението за избиране на допълнителни 28 членове на ЕП чрез обща за целия ЕС листа. Това няма да се отрази на броя евродепутати, излъчвани от националните листи във всяка държава членка. Очаква се в общия за ЕС списък да се включат кандидатите на наднационалните европейски политически семейства. Евродепутатите са предвидили и правила за гарантирането на пропорционално участие на кандидати от всички държави. Според членовете на ЕП всяко политическо семейство следва да постави на първо място в листата си кандидата за председател на Европейската комисията. Предизборната кампания ще стартира не по-рано от осем седмици преди деня на изборите и ще приключи 48 часа преди изборния ден. Публикуването на резултати от социологически проучвания също е допустимо най-късно до 48 часа преди европейския вот. Така на избирателите се дават 2 дни за размисъл. 

Право на глас и право на кандидатиране 

Парламентът предлага въвеждането на общи възрастови прагове за гласуване и кандидатиране на европейски избори за всички държави. Всеки гражданин, навършил 16 години, следва да получи право да гласува (освен ако това не противоречи на националните констиституционни норми, когато те предполагат минимална възраст от 17 или 18 години). Всеки гражданин на ЕС, навършил 18 години, ще има право да се кандидатира в националните и/или общоевропейската листа. 

Общ изборен ден и промени в бюлетината

ЕП предлага изборите за членовете му да се провеждат в рамките на един ден. Според евродепутатите това трябва да е 9-ти май като е допустимо денят да бъде обявен за официален празник. Изборите във всички държави членки ще приключват в 21.00 часа местно време.

Очаква се общоевропейската бюлетина да включва наименованията на партиите от европейските политически семейства, както и техните лога и символи. В тази с националните листи, ще се включват също и имената на местните партии, техните лога и символи. 

Възможност за гласуване по пощата

Предвижда се задължение за осигуряване на пощенско гласуване, включително за европейските граждани, които живеят в държава, извън ЕС. Страните членки следва да осигурят надеждността и тайната на вота, както и защитата на личните данни в тези случаи. 

Допуска се и въвеждането на „предварително гласуване лично, чрез пълномощно и чрез електронни и интернет системи”, ако националните законодатели преценят, че това е необходимо.

Срокове и квоти 

Европейските формации трябва не по-късно от 12 седмици преди изборния ден да предоставят документ с всички кандидати, които ще бъдат включени в общата европейска листа. Крайният крок за съставянето на избирателните списъци е дори по-ранен – те следва да са готови не по-късно от 14 седмици преди изборния ден. Редно е да отбележим, че корекции в списъците все пак ще могат да се нанасят преди гласуването. 

Правилата предвиждат и задължение за политическите субекти, участващи в изборите, да спазват принципа на равенството между половете. Според идеите в документа на ЕП равенството между половете ще се постига в зависимост от избирателните системи на държавите членки. То ще е задължително в общоевропейския избирателния район като ще се гарантира чрез листи с редуващи се по полов признак кандидати или квоти. 

Европейски избирателен орган

Планира се създаването на европейска избирателна комисия, която ще администрира процеса в единния избирателен район за ЕС. До тази комисия ще бъдат изпращани избирателните списъци, тя ще съставя общата листа за Съюза, ще обявява окончателните официални резултати за целия ЕС и т.н. Този орган ще е звеното, с което се очаква да комуникират всички национални институции, отговорни за провеждането на изборния процес. 

Реалистичен срок ли е 2024г.

Голяма част от идеите, застъпени в предложението на ЕП, наистина биха могли да допринесат за повишаване на избирателната активност на евроизбори и за повече доверие в демократичните процеси в Съюза. Вносителите на тези промени очакват те да бъдат въведени преди следващите избори за ЕП през 2024 г. Това обаче изглежда малко вероятно. Необходимо е сериозно политическо съгласие, а предвид различните практики в отделните държави, най-вероятно то ще е трудно постижимо. 

Нещо повече, дори ЕС да измине сложната процедура и всички държави да се съгласят с новите правила, ще отнеме време за промяна на националните законодателства. Изменения ще се наложат и в българския Изборен кодекс, където ще трябва да се включат новите срокове, отговорните за комуникацията с Европейския избирателен орган институции, дизайнът на бюлетините и т.н. На самия ЕС ще му е необходимо време да създаде действаща единна избирателна комисия, която бързо да координира администрирането на изборите в 27-те държави членки. 

А дори всичко споменато дотук да се случи, за нас ще останат редица трудности по администрирането на изборите в този им вид заради особеностите на българската система. Ключов въпрос ще е как да бъдат включени Български пощи в изборния процес. Както вече е известно преди повече от месец информационните системи на пощите у нас бяха блокирани от зловреден софтуер и към днешна дата този проблем все още не е отстранен. Ако подобно нещо се случи по време на избори, рискуваме например потенциалната загуба на гласове. Със сигурност ще трябва Централната избирателна комисия да проведе широкомащабна и навременна информационна кампания сред избирателите, в която да обясни новия начин на гласуване и наличието на 2 независими листи. Не на последно място, ще се наложи да инвестираме много повече усилия в подготовката на изборната администрация, която ще работи при различни правила и ще трябва да координа работата си с наднационалния орган.

*Така например през 2015 г. ЕП прави предложение за „създаването на съвместен избирателен район, в който кандидатските листи се оглавяват от кандидата на всяко политическо семейство за поста председател на Комисията”; възможност за въвеждане на пощенско и електронно гласуване на избори за ЕП и други. Идеите не събират подкрепа и не се реализират, но една част от тях са включени отново в настоящото предложение.