Няколко месеца след последните парламентарни избори един от участниците в управляващата коалиция – БСП, внесе предложение за промени в Изборния кодекс. Накратко, те целят завръщането на хартиените бюлетини във всички секции в страната – така, както се гласува по време на парламентарните избори през април миналата година. Именно тогава беше и последният път, в който БСП постигна резултат над 15% – социалистите събраха 480 146 гласа и получиха 43 мандата в Народното събрание.

Снимка: БГНЕС

През април, 2021 г. лидерът на партията Корнелия Нинова даде своя вот машинно и заяви пред медиите, че „През цялата кампания ние агитираме за машинно гласуване като един от начините да се намали фалшификацията на вота. В парламента внасяхме такива предложения, така че и на практика упражних правото си на глас чрез машина, което намирам за много добро.”

Позицията на Нинова се променя радикално, след като два избора по-късно водената от нея коалиция е намалила почти наполовина получените гласове до 267 817 през ноември, 2021. Така на конгреса на БСП от януари тази година, тя посочва именно машинното гласуване като една от пречките за добри изборни резултати на левицата.

Това, естествено, се материализира в предложението на БСП от 11 април, 2022 г. за изменения в Изборния кодекс, предлагащо въвеждането на смесен вот – на машина и с бюлетина, за да може „всеки гражданин да има право на избор”.

Хронология на машинното гласуване през 2021 г.

Машинното гласуване „беляза” всички проведени избори през миналата година. Анализ на Институт за развитие на публичната среда (ИРПС) показва, че на редовните парламентарни избори през април повече от ¼ от избирателите в секциите с машини в страната решиха да подадат гласа си по този начин. Това се случи на фона на дългогодишната нерешителност на политическите партии относно това дали и по какъв начин да бъде въведено машинното гласуване у нас. Също така наблюдавахме и проблеми с доставката на машините, кратките срокове за тяхното сертифициране, неудачните процедури за отчитане на резултатите (по-конкретно сумирането им от машинното и хартиеното гласуване) и притесненията на членове на изборната администрация в това отношение.

През юли, 2021 г. изцяло с машини се гласуваше в 9 401 секции в страната, като в техните списъци беше включен основният дял от избирателите. Данните показват, че в тези секции вота си дадоха над 2,4 млн. души. И на изборите през юли отново наблюдавахме спорове около доставката на устройствата за гласуване, закъсняла и неефективна информационна кампания за избирателите, неподготвени секционни избирателни комисии. Още преди изборния ден Институт за развитие на публичната среда посочи възможни решения за по-добрата организация на процеса в изборните секции и преработване на изборните книжа, но те не бяха възприети от Централната избирателна комисия.

В голяма степен проблемите пред машинното гласуване се проявиха още веднъж при изборите 2 в 1 през месец ноември, 2021 г. Тогава машинно се гласуваше в 9 350 секции в страната, като по този начин вота си дадоха общо 2,2 млн. избиратели.

Основни предимства на машинното гласуване

Безспорно е, че въвеждането на машинното гласуване успя да премахне недействителните гласове –  явление, което през последните години варираше между 5% и 15% при гласуването на „хартия”. Това значително надвишава средните проценти за страните от Европейския съюз и е далеч от добрите стандарти, посочвани от международни организации като ОССЕ и ПАСЕ например. С такива нива на недействителни гласове се доближаваме до Хондурас, Еквадор, Колумбия, Бурунди, Мароко, Алжир и други държави от Латинска Америка и Африка.

Само за пример, недействителните гласове на парламентарните избори през 2017 г. са били 124 хиляди. Изчислено в мандати, това може да е една формация извън парламента или половината от групата на БСП.

Делът на недействителните гласове за последните десет години може да видите в следващата графика:

Непосредствено след изборите и през юли, и през ноември стана ясно, че в секциите с машинно гласуване, отчитането на резултатите е бързо и лесно. По този начин се намали и времето за работа на членовете на секционните комисии. А именно последните се рекрутират най-трудно за всеки вид избори. През последната година Ковид пандемията и изборния „маратон” като през лупа показаха дефицитите в това отношение. Справка на ИРПС на решенията на районните избирателни комисии за изборите от 11-и юли, 2021 г. показа, че има общини и райони в София, в които над 30% от съставите на секционните комисии са били сменени непосредствено преди изборния ден. Такива са Свиленград, МИР Хасково (58%); Петрич, МИР Благоевград (44%), районите Студентски (43 %), Изгрев (36%) и Триадица (34%) в столичния 23 МИР.

Приемането на резултатите от машинното устройство като окончателни за гласуването в съответните секции елиминира и случайните и/или злонамерени грешки при броенето на бюлетините. По този начин се свежда до минимум ролята на човешкия фактор, за което през последните години се застъпваха и представители на различни партии. Изказване в същия дух например е това на Йордан Цонев (ДПС) от юли, 2019 г.: „Искаме в СИК да няма броене от човешка ръчичка„. От самата БСП пък бяха приели официален курс за „въвеждане на изцяло машинно гласуване” след изборите през април миналата година. В партийния доклад след тях, Георги Свиленски (един от вносителите на настоящите предложения за връщане на хартиените бюлетини) посочва, че от партията са „наясно по какъв начин изкуствено се унищоват гласове, подадени за опоненти на ГЕРБ на какъвто и да е вид избор, при преброяването на бюлетините”.

Действия вместо партийни интереси

Предложението на БСП за връщане на „смесеното” гласуване, идва малко повече от година преди местните избори. Именно при тях се бележи и най-големият дял на недействителни бюлетини.

Това е време, което може да бъде използвано от партиите за дейности, присъщи на политическите формации в демократичните страни. Такива са сериозните информационни кампании за избирателите – за техните права и задължения, за технологията на гласуване, за значението на гражданския контрол и пр. Политическите субекти в страната могат да насочат усилия и за обучение на своите кадри, които ще станат част от секционните комисии. Вместо това от левицата обръщат курса на 180° по отношение на машинното гласуване и започват дебат за завръщането на хартиените бюлетини. По този начин ще се подкопае и без това ниското доверие в изборния процес в страната.

Същевременно досега нито партиите, нито отговорната за провеждането на изборите Централна избирателна комисия, поставиха на дневен ред извършването на задълбочен анализ на причините довели до понижената избирателна активност през юли и ноември. Само на базата на такъв ще могат да се адресират нуждите на избирателите, за да се включат те в последващи избори.

Не на последно място, трябва да отбележим, че промените в изборните практики не бива да се въвеждат стихийно. За да може една технология на гласуване да бъде реално оценена, е необходима по-продължителна нейна употреба. Това ще даде възможност за събиране на данни и трупане на опит, които да бъдат анализирани. В последните години обаче все по-често предлаганите промени в изборното законодателство са опит за защита на партийните интереси и предшестват изборните кампании.

В каква степен предложенията на БСП следват този модел на политическо поведение и дали предстоят поредните предсрочни парламентарни избори, очевидно ще стане ясно съвсем скоро.