На пръв поглед в публичното пространство изглежда, че въпросът за партийните субсидии е от особено значение за парламентарно представените (и не само) партии. Този техен интерес се засилва особено с приближаването на всеки вид избори, защото от подобен дебат се извличат политически дивиденти. В последните години споменаването на темата се усилва и покрай приемането на републиканския бюджет. Но както стана видно от обсъжданията в Народното събрание преди гласуването на Бюджет 2022, помощта за партиите остана извън основния фокус. Дали това се дължи на очакването за година без избори, или пък причините са други, не става ясно. Позицията си по темата преповториха единствено от Има такъв народ.  

Политическото говорене за държавната субсидия обаче, се ограничава изключително върху нейния размер. Няма реални намерения за въвеждане на нова система за партийно финансиране практически. Липсват и дебати за изработването на механизми, които да обвързват основанието за получаване и размера на субсидията с функциите, които изпълняват партиите. 

Субсидията през 2021 г. 

Според Закона за политическите партии, право на държавна субсидия имат партиите с не по-малко от 1% подкрепа на последните парламентарни избори, както и всички коалиции, излъчили народни представители. В резултат на трите избора, проведени миналата година, общо 13 политически субекта (някои от които коалиции от партии) са получавали държавна субсидия. 

Размерът на тази помощ обаче не е обвързан с обективен критерий, а зависи само от волята на депутатите. През 2021 г. сякаш удобно за всички субсидията се задържа на 8 лв. на получен действителен глас. Така по данни на Министерство на правосъдието през миналата година държавата е отделила 18 943 750 лв. за партийни субсидии. Тук трябва да отбележим, че от Има такъв народ получават по 1 лв. на действителен глас. Също толкова, но за периода 4-и април – 30-и юни, са взимали и от  „Изправи се.БГ“ (част от коалицията „Изправи се! Мутри вън!“). И двете формации са заявили, че не желаят да получат пълния размер на помощта, тъй като ще се съобразят с мнението на гласувалите в референдума от 2016 г. (един от въпросите тогава, бе за намаляването на субсидиите на 1 лв. за глас).

Четири парламента работиха през миналата година. Така през 2021 г., най-много средства са получавали формациите в 44-ото Народно събрание – 5.88 млн. лв., следвани от тези в 46-ото с 5.1 млн. лв. Пълната информация за получените от парламентарно представените партии субсидии може да видите в инфографиката по-долу: 

Ако „класираме” политическите субекти, то ще видим, че през 2021 г. най-много държавно финансиране са получили от ГЕРБ (вкл. и в коалиция със СДС). Техните приходи възлизат на 6.5 млн. лв. Следват БСП (като коалиция от партии) с 4.3 млн. лв. и ДПС с 2.5 млн. лв. Всички формации и техните годишни приходи от субсидията са: 

Така например „реалната дневна ставка” за ГЕРБ възлиза на 17 915 лв. При БСП тя е 11 700 лв., а при ДПС – 6 940 лв. Това са и трите партии, участвали във всички народни събрания през 2021 г. 

През изминалата година се проведоха три кампании за парламентарни избори. От отчетите на партиите за тях става ясно, че в голяма степен субсидията се използва за финансиране именно на предизборните надпревари. За справка – за вотът през юли 2021 г. участниците са вложили общо 7.4 млн. лв., а в този за парламент през ноември – 7.3 млн. лв. Като основен източник на приходи се очертава държавната субсидия с дял от около 60%. Тя формира например 88-92% от средствата за кампаниите на партия Възраждане и между 70% и 100% от тези на ДПС.  

Ще има ли реален дебат за партийното финансиране? 

Както посочихме по-горе, единственият критерий за получаване на държавна помощ, въведен от законодателя, са гласовете, привлечени от формациите на изборите. Така субсидията се възприема по-скоро като „награда” за изборни резултати. Това стимулира партиите да бъдат активни главно по време на предизборни кампании, които както стана ясно, финансират именно със субсидията. 

По този начин партиите нямат интерес да изпълняват други присъщи за политическото представителство задачи. Най-видна е липсата на подготовка на партийни активисти. Тя се проявява особено по време на избори, когато именно тези активисти трябва да попълват съставите на секционните избирателни комисии. Сред примерите за присъщи на политическите партии дейности биха могли да бъдат също научноизследователска работа в сферата на държавното управление, подготовка на управленски програми и идейни платформи, гражданско образование за определени групи от населението и т.н.

Освен липсата на обективен критерий при определяне на размера на субсидията, сериозен дефицит са и несъществуващите разходни норми за нея. Никъде в законодателството не се изисква от партиите да отчитат какъв процент от субсидията отделят за за заплати и осигуровки на своите активисти. Няма изискване да се посочват и дяловете на административните разходи, които се покриват с държавни средства на годишна база или на външните услуги например. 

Субсидията не се отчита самостоятелно във финансовите документи на партиите и не може да се проследи за какво конкретно се използва тя.   

При дебатите за Бюджет 2022 обсъжданията по същество за субсидията липсваха, а размерът ѝ за тази година се запази. Все пак в свое медийно участие финансовият министър и вицепремиер Асен Василев изрази мнение, че трябва нов механизъм за определяне на държавната помощ. Василев поясни, че той трябва да е базиран на необходимата „минимална издръжка на партийни офиси .. и сътрудници в 28 града, както са 28-те области. И дотам”. 

Това обаче не е достатъчно. Темата за помощта, която партиите получават от държавата, трябва да се разглежда само в контекста на необходимостта от цялостна реформа на партийното финансиране. 

Държавната помощ следва да се обвърже с обективен критерий. Такъв например може да бъде размерът на средната работна заплата – за да имат стимул народните избраници да работят за подобряване на икономическите условия в страната. Необходимо е също така въвеждането на механизми за по-голяма прозрачност при разходването и отчитането на субсидията. 

В тази връзка и не на последно място следва внимателно да се набележат дефицитите в Закона за политическите партии и в него да се въведе дефиниция за присъщите на партиите дейности. В последващи публикации екипът ни ще представи подробности около приходите и разходите на политическите партии за 2021 г. и спецификите на тяхното отчитане.