Новите източници на приходи за ЕС
18.12.2020

„Войната се завърна в Европа“ – какви са реакциите?

Войната в Европа се завърна. На 24-ти февруари Руската федерация нахлу в Украйна и започна военни действия. Тази агресия, неочаквана от Западния свят, разтърси политическите лидери и институциите на Европейския съюз (ЕС). Сигурността за държавите на континента е поставена под заплаха по редица причини. На първо място, случващото се в Украйна е огромна хуманитарна криза, в която животът на милиони бе променен за часове. Последиците от тази криза в най-голяма степен засягат Европа и държавите членки на ЕС, които ще приемат бягащите от войната и следва да подпомогнат бързата им адаптация на своите територии. На второ място е проблемът с икономическите зависимости на Европа от Русия – в бърз порядък ЕС следва да предприеме реалини действия, за да осигури икономическа си (по-специфично енергийна) независимост. Със сигурност пред европейските страни стои и задачата за защита при евентуална директна агресия към някоя държава членка. Последните събития доказаха, че Европа има нужда от собствена координирана военна защита и въпросът е възможно ли е това да бъде постигнато. 

Европейският механизъм за подкрепа на мира – нова стъпка в задълбочаването на интеграцията

Политиката за сигурност на Европейския съюз попада в областта на междуправителствено сътрудничество и по правило решенията в нея се взимат от Съвета на ЕС и Европейския съвет с единодушие*. През годините Съюзът често е обвиняван в невъзможността да действа координирано и с един глас в международен план именно заради необходимостта от заемане на единна позиция от всички държави членки. 

Настоящата ситуация в Украйна обаче доведе до безпрецедентно бързо решение за предоставяне на средства на страната в размер на 500 милиона евро, предназначени за нейното военно оборудване. 

Съгласието по тази мярка бе постигнато в рамките на Европейския механизъм за подкрепа на мира, създаден през 2021 г. Механизмът замества предходни инструменти за координация на действията в областта на сигурността, като дава повече възможности именно за предоставяне на военно оборудване, обучения, провеждане на военни операции и др. Важно е да отбележим, че механизмът се финансира извън бюджета на Европейския съюз. Средствата за функционирането му се предоставят от държавите членки в зависимост от техния брутен национален доход (БНД). 

Loading...

Loading…

Средствата по механизма се предвиждат за седемгодишен период (2021 – 2027) като в началото на всяка година Съветът гласува годишния бюджет. Има възможност при възникване на обоснована причина таванът на годишния бюджет да бъде увеличен с до 15%. 

Решенията за действие в рамките на механизма продължават да попадат в областта на междуправителственото договаряне на страните. Самият механизъм се ръководи от специален Комитет, състоящ се от представители на всички държави. Комитетът следи за спазването на финансовите правила на механизма. 

Този инструмент се оказа ефективен в настоящата ситуация и позволи на Европейския съюз да вземе решение за бързо действие, именно защото предвижда възможности за оказване на помощ на трета държава, включително чрез изпращане на оръжие. Механизмът също така урежда въпроси за финансирането на общите действия, проследяването на разходи и т.н. Общата външна заплаха даде възможност на държави с традиционно различна външна политика спрямо Русия, да постигнат единодушие. Така междуправителственият подход даде добър резултат в този конкретен случай. 

Резолюцията на Европейския парламент относно руската агресия срещу Украйна

Европейският парламент (ЕП) също изрази позицията си по отношение на войната в Украйна. На 1-ви март институцията прие резолюция, с която осъжда действията на Русия. Тя бе приета с мнозинство от 637 гласа (94% от гласувалите), като само 13 евродепутати са били против, а 26 са се въздържали. Всички 17 български представители са подкрепили документа.

Сред препоръките в резолюцията присъства и призив за подпомагането на отбранителния капацитет на Украйна чрез предоставянето на отбранителни оръжия на Украйна в отговор на ясно определени нужди и в съответствие с член 51 от Устава на ООН”. 

Впечатляващи бяха изказванията на представителите на различните институции. В голяма част от тях присъстваше призивът именно за задълбочаване на отношенията на държавите членки по отношение на международните отношения и сигурност. 

Председателят на ЕП, г-жа Роберта Мецола, още в началото на речта си отбелязва „Над нас е надвиснал тъмният облак на войната на Путин… Няма да си затваряме очите, когато онези, които воюват по улиците в името на нашите ценности, объркват огромната военна машина на Путин… Поставени сме под екзистенциална заплаха за онази Европа, която познаваме.” Председателят заяви, че  ЕП приветства кандидатурата на Украйна. Тя очерта следните 4 приоритета, в рамките на които, ЕС трябва да предприеме действия: 

    1. Европа не може да разчита на руския газ и трябва да удвои усилията си за диверсифициране на доставките. 
    2. Европа не може да приема пари от Русия и да се преструва, че те не са обвързани с условия. Руските олигарси, които финансират Путин, не може да претендират за почтеност в Западна Европа и страните членки да им „продават паспорти”
    3. Да се увеличат инвестициите за отбрана. Трябва да се предприемат стъпки към създаване на реален съюз за сигурност и отбрана. 
    4. Трябва да се вземат мерки срещу кампанията за дезинформацията на Кремъл. 

Председателят на Европейския съвет, Шарл Мишел, отбеляза, че налагането на санкции има цена, но европейските държави трябва да я приемат, защото на карта са заложени ценностите и общата съдба на Европа. Той заяви желание ЕС да мобилизира средства и да се ангажира за предоставяне на убежище и подкрепа. Той също изрази позиция, че солидарността тряба да намери израз и в предоставяне на военни и отбранителни средства, именно чрез активирането на Механизма за мир. Той подкрепи идеята за стартиране на процедура по признаване статута на страна кандидат на Украйна като символичен политически акт. „Когато избухна войната Путин си мислеше, че ще разбие европейското единство, но сбърка. (…) Всяко отстъпление пред агресора, води до удвояване на неговия натиск.”

Голямо впечатление направи и изказването на Върховния представител по обща външна политика на Съюза, г-н Жозеп Борел. Той отбеляза, че Общата външна политика и политиката за сигурност са в ръцете на страните членки, но изискват активно участие и координация на Европейската комисия.  „В момент сме, в който се ражда геополитическата Европа. Моментът, в който си даваме сметка за всички предизвикателства, пред които сме изправени. (…) Днес Европа се сблъсква с една трагедия.”

Той подчерта, че сегашната ситуация доказва, че заплахата от война в Европа не е избледняла. Ключов е въпросът – може ли Европа да се справи с нея? „В идните няколко седмици ще преосмислим стратегическия компас. След руската инвазия в Украйна трябва да променим начина на мислене и да изпреварваме събитията. (…) Европа, повече от когато и да било, трябва да мисли стратегически за света около себе си”. Той отбеляза, че това не е лукс, а необходимост. Според него „Европа трябва да разсъждава върху своята сигурност. Необходимо е да мислим за инструменти на принуда, отплата и контранападение.(…) Ние трябва да осъзнаем, че за мира са нужни двама, но за война е нужен и само един.” Той подчерта, че ЕС трябва да увеличи военния си капацитет и възможностите си за възпиране, за да се предотврати войната, тъй като съществуващите механизми не са достатъчни, за да спрат агресията на Путин. Той допълни, че Европа няма да жертва свободата на олтара на икономиката.  

Урсула фон дер Лайен, председателят на Европейската комисия, започна изказването си с изречението „Войната се завърна в Европа”. Тя подчерта, че Путин е постигнал обединението на Европейския съюз. Доказателство за това е и приетият от ЕС пакет от санкции срещу Русия – най-големият в историята на Съюза. Тя отбеляза, че това е сблъсък на два светогледа – между върховенството на закона и оръжието, между демокрация и автокрация, между един свят, основан на ред, и един свят, основан на агресия. Европейската сигурност и отбрана се разви повече през последните дни, отколкото за последните две десетилетия.

А сега накъде?

Макар че в началото на съществуването си Европейският съюз е икономическо обединение, днес той отдавна е надскочил чисто икономическите измерения на сътрудничество. Държавите в него действат заедно по редица въпроси, които са извън рамките на чисто търговските аспекти. Доскоро създаването на обща армия изглеждаше като далечна перспектива, която държавите избягваха да дискутират. След последните две седмици сякаш нагласите на европейските политици значително се промениха. Това ясно пролича по време на изказванията в Европейския парламент. В изказванията на представителите на различните институции се забелязваха сходни акценти – единна позиция и осъждане на действията на Русия в Украйна, подчертаване на необходимостта от защита на европейските ценности, предприемане на действия в посока гарантиране на енергийна независимост и собствена отбрана в ЕС. Подобно единодушие в мненията на Европейската комисия, Европейският парламент и страните членки беше немислимо доскоро.

Ситуацията показа и необходимостта европейската политика да премине от реакция спрямо кризи към предвиждане на причините за тях (както отбеляза и Върховния представител на ЕС). През последните 10 години ЕС сякаш догонваше събитията – мигрантската вълна от 2013 г. – 2015 г., Брекзит, икономическата криза и т.н. Сега за пореден път държавите членки са изправени пред сериозен проблем, чиито решения се търсят ad hoc. Агресията на Русия консолидира мненията в Европейския съюз и със сигурност Европейският механизъм за мир беше един от инструментите, които гарантираха бързата реакция. Оказа се, че завръщането на войната в Европа сближи позициите на страните членки, включително и на Унгария и Полша, които в последните години не спазваха някои от правилата на Съюза. 

Държавите обаче не успяха да предвидят случващото се и да възспрат действията на Русия. В този смисъл е необходимо ЕС да предприема активни стратегически действия и мерки, именно както заявиха и политиците в ЕП. Това може да означава например осигуряване на енергийната независимост на Европа от Русия, така че подобна агресия занапред да задейства решителни и устойчиви икономически мерки от страна на ЕС. 

Важно е да се предприемат и действия, които да задълбочат механизмите за солидарност между членовете на Съюза. По данни на ООН вече има над 2 млн. бежанци от Украйна. Държавите в Европа трябва да са готови да се справят с тази ситуация без да позволяват членовете на ЕС в непосредствена близост до границата с конфликта да са единствените, които понасят последиците му.

Настоящата ситуация също така предполага ЕС да започне дискусия дали европейската сигурност може и трябва да бъде оставена на добрите намерения на трети страни или е необходимо по-сериозно координиране на действия в областта на отбраната и европейска армия. Европейският механизъм за мир е добро начало в тази посока и сякаш се намираме в исторически момент, в който постъпките към обща отбрана са по-възможни от всякога. 


*Това са институциите, в които са представени националните държави чрез своите министри, министър-председатели и президенти.

**Такава възможност не съществува по силата на Договорите за ЕС в рамките на обикновената процедура за вземане на решения, където участват ЕК и ЕП, защото опазването на сигурността не е в компетентността на Съюза.

***Чл. 51 от Устава на ООН гласи, че “Никоя разпоредба на настоящия устав не накърнява неотменимото право на индивидуална или колективна самоотбрана в случай на въоръжено нападение срещу член на организацията, докато Съветът за сигурност вземе необходимите мерки за поддържането на международния мир и сигурност. Мерките, предприети от членовете при упражняването на това право на самоотбрана, трябва незабавно да бъдат съобщени на Съвета за сигурност и с нищо не трябва да засягат правомощията и отговорността на Съвета за сигурност съгласно настоящия устав за предприемане във всяко време на такива действия, каквито той сметне за необходими за поддържането или възстановяването на международния мир и сигурност”