Медийни пакети за 2.1 млн.лв. в кампаниите за парламентарни избори през 2021 г.

7.3 млн. лева платиха участниците в третите парламентарни избори за 2021 г.
05.02.2022

Медийни пакети за 2.1 млн.лв. в кампаниите за парламентарни избори през 2021 г.

Три пъти през 2021 г. се проведоха парламентарни избори. Политическите формации изразходваха милиони, за да достигнат до повече избиратели чрез реклама в медиите. Основното финансиране на партиите беше от субсидия, а също и от друга форма на държавна помощ – медийните пакети. Общо 2 132 742 лв. бяха отпуснати от бюджета за трите кампании (в допълнение и малко над 847 000 лв. за президентската надпревара). 

Да припомним какво са медийните пакети – държавни средства за инициативни комитети и политически субекти, които нямат право на субсидия. Размерът на тази помощ е от 5 000 до 40 000 лв. и тя се предоставя за достъп до медийна реклама. Формациите сами избират медиите, в които да се рекламират. Договорите с тях се одобряват от Централната избирателна комисия (ЦИК), която превежда средствата директно на конкретната медия.  

Целево ли се изразходват обаче тези средства? Има ли реален контрол при одобряването на тези договори? Към кои медии основно се насочват медийните пакети?  

2021 – годината на медийните пакети

Както вече споменахме през изминалата 2021 г. бяха проведени три кампании за парламентарни избори. Държавната помощ под формата на медийни пакети за участниците в тях възлиза на 2 132 742 лв. Общо 38 формации се възползваха от суми до 40 000 лв. в предизборните си кампании, като някои от тях имаха достъп до такива по три пъти. Почти 120 000 лв. от медийни пакети получиха партиите Пряка демокрация, Български национален съюз – НД, МИР и Партия на зелените. 

Интерес прави справка с отчетите на тези политически субекти за 2020 г., в която избори не са провеждани. Общите им приходи възлизат на едва 7 000 лв. – 6 000 лв. от членски внос за партия Пряка демокрация и 1 000 лв., дарени на МИР. Формацията на Боян Расате и Партия на зелените пък отчитат нулеви приходи за същата година.  

Кои са партиите, получили пари от медийни пакети, и в какъв размер, може да видите по-долу:

Проверка на отчетите в трите кампании показва, че най-предпочитани за реклама за частните телевизии. В кампаниите от април, юли и ноември, те са привлекли общо 890 446 лв. от медийни пакети. Онлайн платформи предоставящи възможност за политическа агитация са получили 494 971 лв. от участниците. Обществената телевизия БНТ, чиито тарифи не се образуват на пазарен принцип, а се определят с постановление на Министерски съвет, се нарежда на трето място с 473 179 лв. Тук трябва да посочим, че и в трите кампании БНТ предоставяше и редица безплатни форми за отразяване на кандидатите съгласно разпоредбите на Изборния кодекс. 

Подробна разбивка на вида медии, избрани от участниците в трите кампании, е представена в графиката по-долу. Графиката е ИНТЕРАКТИВНА. Ако желаете да проследите разпределението на медийните пакети само в конкретна/и кампания/и, може да я/ги маркирате в легендата под графиката. 

Видно е желанието на формациите да се рекламират в телевизионен ефир. Но се забелязва и нарастване на привлечените средства от интернет платформите. В последната кампания от ноември 2021 г. за пръв път след въвеждането на медийните пакети, те привличат най-много средства от тях. 

Интересно е да се проследи и към кои конкретни доставчици на медийни услуги се насочва държавната помощ, предоставена на участниците в изборите. И в трите кампании се наблюдават иновативни практики за достигане до повече избиратели. Те включват сключване на договори с нетипични медии, за които не е характерно отразяването на политическите теми в страната. Примери за това са договори на Партия на зелените с радио и телевизия “Сити” и в трите кампании, на Русофили за възраждане на отечеството с Радио Романтика от ноември и на партия Бригада с телевизия ДСТВ (Ай Ди Пи Медия ЕООД) за парламентарните избори през юли и ноември.  

Кои са 20-те медии, в които са вложени най-много от медийните пакети в трите кампании, става видно от следващата графика. 

Очевидно е предпочитанието на формациите към частната Евроком. В последните кампании тя традиционно привлича най-големи суми от медийните пакети. Общо за 2021 г. те възлизат на 758 530 лв. или 85.2% от всички средства, насочени към частни телевизии. Далеч назад остава обществената БНТ въпреки широкото си разпространение и национален обхват. Тя е привлякла 473 179 лв. 

В този своеобразен “топ 20” се отличават някои нетрадиционни доставчици на медийни услуги. Такъв например е поддържания от издателство “Еньовче” сайт BGReporter.info. Те имат сключени договори с партия Граждани от протеста за кампанията от месец април на стойност 7 446 лв. и с партия Бригада за кампанията от ноември на стойност 15 650 лв. (което е почти 40% от целия медиен пакет на формацията). С последните например медийната услуга включва заснемане на 10 броя “до 30 мин. видео-предавания + статия”. 

Трудно е да се оцени до колко избиратели са достигнали тези агитационни материали. Но гласовете на партията на последните парламентарни избори от ноември са 1 151.

Медийните пакети – дефицити и препоръки 

Именно защото политическите субекти изразходват държавен ресурс, въпросът с ефективното му и прозрачно разпределение е от съществено значение. От въвеждането на медийните пакети до кампаниите за парламентарните избори от април, юли и ноември, 2021 г., размерът на тези държавни средства варира между половин и един милион лева за изборен цикъл. 

Назад във времето е имало редица медийни разследвания и публикации, поставящи под съмнение разходването по предназначение на тези държавни средства. И през 2021 – годината с 4 кампании, в които се разпределиха медийни пакети, отново стана ясно, че ЦИК продължава да няма механизъм за контрол на ефективността на изразходваните средства от тях. Членовете на комисията следят единствено за спазването на формалните изисквания преди да одобрят даден договор. Това води до липса на дебати и на достатъчно информация относно типа медийна услуга, а в някои случаи – и на медията, която я предоставя. 

Още преди кампанията за изборите през април Институт за развитие на публичната среда предложи на ЦИК да създаде публичен онлайн регистър за разпределението и разходването на медийните пакети. Чрез този инструмент предвиждахме да се предоставят стандартизирани данни за: конкретните медии, с които се сключват договорите; вида на услугите и тяхната стойност; съответните медийни форми и т.н. По този начин информацията за разходването на медийните пакети би била много по-достъпна и прозрачна за гражданите и другите заинтересовани лица. Сред последните са и самите доставчици на медийни услуги, които ще могат да се възползват от прозрачната и навременна информация по тази тема. За съжаление обаче и в предишния, и в настоящия си състав, ЦИК не прояви интерес за създаването на регистъра. Така практически може да се проследява само ограничена информация, често единствено за сумите, които се разпределят от медийните пакети. Това става през стенограмите на ЦИК (които се публикуват със значително закъснение в изборния период) и през отчетите, които партиите и коалициите подават повече от месец след съответните избори пред Сметната палата. 

Липсата на контрол върху разходването на медийните пакети създава възможност за опорочаването на тази форма на подкрепа, целяща да подпомага по-малки и нови политически проекти, които нямат достъп до значителни ресурси, за да предадат съобщенията си на избирателите.