Четири парламента през 2021 г. – обзор на работата им

Какво (не)показват числата за работата на депутатите през 2020 г.
30.12.2020

Четири парламента през 2021 г. – обзор на работата им

Четири Народни събрания действаха в рамките на 2021 г. След трите избора за депутати през изминаващата година, сега има заявки от новите управляващи, че ще се опитат да възстановят доверието в парламентарната институция. 

Колко работа обаче успяха да свършат народните представители през изминаващата година? В настоящата публикация ще представим какво показват данните за тяхната дейност в 44-тото, 45-тото, 46-тото и 47-то Народно събрание. 

Фокусът ѝ не е върху качеството на работата на депутатите, затова още тук следва да отбележим, че не обвързваме броя на пленарните заседания и тези на комисиите с ефекта от взетите решения.  

През изминалата година Народното събрание (НС) работи в четири различни периода – от 4 януари 2021 г. до 26 март 2021 г., от 15 април 2021 г. до 11 май 2021 г., от 21 юли 2021 г. до 15 септември 2021 г. и след 3 декември 2021 г.  Съгласно данните от официалната страница на парламента най-много пленарни заседания са проведени по време на 46-тото Народно събрание – 27 от общо 68 за цялата година (от които 18 за парламентарен контрол*). 

44-то Народно събрание успя да завърши пълен четиригодишен мандат, като последните 3 месеца от работата му бяха в началото на разглежданата 2021 г. Именно това обяснява и големия брой постоянни комисии – 23, които успяха да проведат общо 94 заседания. 

С най-кратък “живот” – по-малко от месец, бе 45-тото Народно събрание. Именно в тази връзка депутатите в него не успяха да формират реално работещи комисии. Съставените постоянни комисии бяха само три – Комисия по бюджет и финанси, Комисия по правни въпроси и Комисия по здравеопазване. Те успяха да се съберат общо 7 пъти, като най-голямо внимание бе обърнато на предложенията за изменения в изборното законодателство. В същото време с най-много заседания в този период (шест) обаче беше временната комисия за ревизия на управлението на ГЕРБ**, ръководена от Мая Манолова.    

Според данните най-активно е било 46-тото Народно събрание. В него бяха сформирани най-много парламентарни комисии – общо 30, сред които 24 постоянни и 6 временни. Те успяха да проведат общо 114 заседания. Тази активност може би се дължи и на отказа на депутатите да се възползват от лятна почивка, която традиционно се провежда през месец август всяка година.  

В настоящото 47-о Народно събрание вече има формирани 24 постоянни и 2 временни комисии. Към момента са заседавали само временните комисии –  за изработка на правилник за работа на парламента и за въпросите с енергийната криза, като те са имали общо три заседания.

Подробности за дейността на 44-тото, 45-тото, 46-тото и 47-то Народно събрание може да видите в следващата графика: 

 

Loading...

Loading…

Както се вижда от графиката до 22-и декември, 2021 г. в деловодството на парламента бяха депозирани общо 228 законопроекта. Близо една трета от тях – 74, бяха внесени през месец април, който се очерта като особено активен с дейността на 45-ото НС. 

След като накратко обобщихме данните за работата на депутатите, следва да очертаем и финансовата рамка, която им съответства.

За 2021 г. одобреният бюджет на НС възлиза на около 83 млн. лв. Той се формира изцяло от средства от централния бюджет. 

По-подробен преглед на перата на парламентарните разходи показва, че 26.4 млн. лв. са били планирани за заплати на депутатите. Допълнително в категорията „разходи за издръжка”, която включва транспортни разходи, разходи за заплащане на сътрудници, консултации, експертизи, квартирни и дневни пари за посещения на избирателните райони, са били заделени 12.2 млн.лв.  Съгласно отчетите за изпълнение на бюджета на НС към 30.09.2021 г. за заплати са разходвани 11.78 млн. лв., а за издръжка – 4.8 млн. лв. Така може да очакваме, че няма да бъде достигнат размера на планираните средства в тези две категории. Данните показват, че това се дължи по-скоро на малкото работни седмици, а не на намалените възнаграждения на депутатите. Практически през 2021 г. народните представители са работили едва 26 седмици – или около половината от годината. 

Трябва да отбележим, че базовата работна заплата на един народен представител се равнява на 3 средномесечни възнаграждения в държавния сектор (чл. 5 от Приложение към правилника – Финансови правила по бюджета на Народното събрание). Така за месец декември тя би трябвало да възлиза на 4938 лв. Към основната заплата обаче има и допълнителни плащания за участия в комисии, сътрудници, представителни разходи и т.н. Проследяването на тези средства чрез наличната информация в официалната страница на Народното събрание на практика е изключително трудно. Спорно е доколко новия Правилник за дейността на НС ще улесни това, тъй като в него се посочва, че т.нар. 2/3ти (насочени за покриване на разходите за сътрудници, консултации, експертизи, помещения и др.) следва да се „превеждат на народните представители по банков път въз основа на решение на парламентарните групи” (чл. 11 от Приложение към правилника – Финансови правила по бюджета на Народното събрание). Така се разчита на преценката на отделните групи за постигане на по-голяма прозрачност при отчитането на тези разходи. Предстои да видим и дали те ще се отразяват в профилите на депутатите на сайта на парламента, съгласно изискванията на Правилника. 

Същевременно за поредна година липсва изискване народните представители да публикуват информация за посещенията си при избирателите. То отново е в пожелателната форма „може” (чл. 148, ал. 3), като опитът ни от предишни години показва, че депутатите, които съобщават за такива срещи с гражданите са единици. 

От изложеното дотук става видна ролята на Интернет страницата на Народното събрание за осигуряване на информация за неговата дейност. Същевременно екипът ни установи редица проблеми при събирането на данните от уебсайта. Те включват разнопосочната информация, която предоставя страницата – данните в различните секции по отношение на заседанията на комисиите в парламента се разминават. Може да се допусне, че това се дължи на забавяне при публикуване на стенограмите от някои от тях, но е възможно да става въпрос и за липса на информация след обновяването на уебсайта на парламента. Това се случи през месец май тази година за цена от близо 150 хил. лв. без ДДС. Тогава редица IT специалисти посочиха технически проблеми с функционалността и сигурността на страницата. Надяваме се новото ръководство на парламента да насочи вниманието си не само към тях, но и към съдържанието, което се публикува за дейността на народните представители на официалния уебсайт на институцията. 


*Данните за заседанията са актуални към 22.12.2021 г.
**Временна комисия по проверка за установяване на злоупотреби и нарушения при разходването на средства от Министерски съвет, министерствата, държавните органи, държавни предприятия и дружества с повече от 50 на сто държавно участие през последните 10 години.