За медийните пакети и необходимостта от отчетност

След броени дни започват предизборните кампании за президент и народни представители. Партиите, които участват в надпреварата, но не получават държавна субсидия, отново ще имат право да използват медийни пакети, за да финансират отразяването си в средствата за масово осведомяване. Размерът на тази държавна помощ може да достигне 40 хил. лв. за партия или коалиция и до 5 хил.лв.за инициативен комитет.* Сумите за реклама от медийни пакети се одобряват от Централната избирателна комисия (ЦИК) и се насочват към отделните доставчици на медийни услуги.  

Именно защото политическите субекти изразходват държавен ресурс, въпросът с ефективното му и прозрачно разпределение е от съществено значение. От въвеждането на медийните пакети до последните две кампании за парламентарните избори от април и юли 2021 г., размерът на тези държавни средства варира между половин и един милион лева за изборен цикъл. Институт за развитие на публичната среда предложи на ЦИК да създаде публичен онлайн регистър за разпределението и разходването на медийните пакети. Предвиждахме такъв онлайн инструмент да предоставя стандартизирани данни за: конкретните медии, с които се сключват договорите; вида на услугите и тяхната стойност; съответните медийни форми и т.н. Според нас по този начин информацията за разходването на медийните пакети ще бъде много по-достъпна и прозрачна за гражданите и другите заинтересовани лица. За съжаление обаче, и в предишния, и в настоящия си състав, Комисията не прояви интерес за създаването на регистъра. 

Така информация за разходването на средствата от медийните пакети, може да се проследи само през стенограмите на ЦИК (които се публикуват със значително закъснение от дни) и през отчетите, които партиите и коалициите подават повече от месец след провеждането на съответните избори пред Сметната палата. Следва да посочим, че информацията е ограничена, тъй като се посочват единствено сумите, насочени към конкретните медии, без да става ясно каква точно е услугата.

Медийните пакети на изборите през юли

В кампанията за изборите от 11 юли 14 партии и коалиции изразходваха средства от получените медийни пакети. Според данните от техните финансови отчети, представени в Сметната палата, тези политически субекти са инвестирали общо 539 854 лв. Кои са те може да видите в графиката:

 * Коалициите, в чийто състав участват и партии, получаващи държавна субсидия, имат право на средства за медийни пакети в размер, пропорционален на дела на партиите, които нямат държавна субсидия.

Най-много средства от медийните пакети са били насочени към частните телевизии. Следващата графика представя разпределението на медийните пакети към различните типове медии: 

След частните телевизии, формациите са предпочели в най-голяма степен Българската национална телевизия. Това изглежда логично предвид националния ѝ обхват и относително ниската ѝ (определяна с постановление на Министерски съвет) тарифа. 

Интересни са и отделните медии, които участниците са предпочели, за да разпространяват своите послания и да достигнат по-широк кръг от потенциални избиратели. Кои са доставчиците на медийни услуги може да видите в следващата графика: 

От данните става ясно, че за поредна кампания телевизия Евроком е най-предпочитаната медия от формациите, които не разполагат с държавна субсидия. На изборите през юли тя е привлякла 173 793 лв. от 7 формации. Партиите Свобода и Български национален съюз-НД са изразходвали целия си медиен пакет за реклама в частната телевизия, а партия България на труда и разума също е насочила по-голямата част от пакета си към Евроком - 30 000 лв. 

Към БНТ (привлякла 123 207 лв.) средства от пакетите си са насочили 7 партии и коалиции, като от Атака са отделили най-много - 35 391 лв., за разпространение на идеите си в националния ефир. Сайтът Офнюз (Офф медия) се нарежда на трето място по привлечени средства с 45 190 лв. Голямата част от тази сума са всички средства от медийния пакет на партия Глас народен - 40 хил. лв. Следват Българското национално радио с 35 557 лв. и радио К2 (Анаили мили ЕООД), което е предпочетено от партия МИР, насочила за реклама там 23 856 лв. от медийния си пакет. 

От графиката много ясно се вижда, че не винаги може да се установи към коя медия се насочват средства. Публикуваната информация често включва само наименованието на компанията, страна по договора, но не и притежаваната от нея медия/медии. Това отново повдига въпроса за необходимостта от създаване на механизъм за по-голяма прозрачност при разходването на медийните пакети. Създаването на онлайн регистър, поддържан от ЦИК, може да е стъпка в тази насока. Само така ще се повиши публичността при договаряне на условията за политическа реклама, заплащана с държавни средства. Сред ползите ще са и информираност на публиката за значението и употребата на медийните пакети.

В следващите дни предстои да стане ясно с колко средства за медийни пакети ще разполагат участниците в предстоящите кампании за президентски и парламентарни избори.

*В случаите, в които в коалиция участват и партии с право на държавна субсидия, размерът на медийния пакет е по-малък.