В предходна публикация обобщихме данните от финансовите отчети, показващи приходите, на които са разчитали участниците в последната предизборна кампания. Настоящият материал ще разгледа и колко средства са заделили партиите в юлската кампания, за какви услуги са насочили най-много ресурси централите и има ли връзка между похарчените пари и получените гласове. 

Разходите на участниците

Прегледът ни показва, че партиите и коалициите, участвали в последната предизборна надпревара, са похарчили общо 7 434 468 лв.

Можете да се запознаете със структурата на разходите в следващата графика:

Данните от отчетите показват, че и в тази кампания партиите са отделили най-голям дял от средствата си за медийно отразяване - това са около 66% или 4 898 924 лв. (като те включват и 539 854 лв. от медийни пакети) от всички разходи. На следващо място политическите субекти са инвестирали средства за провеждането на кампания на терен - 16% (или 1 158 485 лв.). Явно и тези избори бяха организирани на доброволни начала от симпатизантите на участващите политически субекти - разходите за възнаграждения и осигуровки заемат последно място от всички харчове с незначителния дял от 0.2% (или 12 073 лв.). Всъщност, реално заделени средства за заплащане на работещите по провеждане на кампанията са отчели само от коалицията БСП за България (ДПС също е посочила разходи по това перо, но те възлизат едва на 9 лв.).

Данни за петте формации, отчели най-много разходи за изминалата кампания, са представени в следващата визуализация:

Финансовите документи показват, че от коалицията Демократична България са посочили най-големи разходи в предизборния месец - 1 611 510 лв. Следват ги БСП за България с 1 159 512 лв. и Българските патриоти с 906 377 лв.

На фокус - разходите за медии

Подробният анализ на разходите за медии показва, че онлайн изданията и частните телевизии са привлекли голямата част от средствата за отразяване в кампанията. Сайтовете са били най-предпочитани за политическа реклама в предизборната надпревара като към тях са насочени 35% или 1 715 299 лв. За частни телевизии пък са отделени - 34,5% или 1 689 864 лв. Вероятно отчитането на големи суми за онлайн послания се дължи и на повишения интерес към реклама в социалните медии, който наблюдавахме в последните кампании. 

Следващата графика изобразява структурата на средствата за медии:

*Данните включват разходите за медии и разходите за медийни пакети, декларирани пред Сметната палата. 

Цената на един медиен глас

Влияе ли медийното отразяване на броя получени гласове? Доколко ефективни са били предизборните кампании на партиите в медиите спрямо изборните им резултати? Сравнението между средствата, отделени за медийни услуги, и получените гласове показва, че най-объркани са били сметките в партията на г-н Цветанов - Републиканци за България. Впечатление прави, че формацията е отделила 206 984 лв. за реклама, но привлечените от нея гласове са едва 8 546. Така „медийната цена” на един глас за тази партия възлиза на 24.22 лв. Неуспешна се оказа стратегията и на Българските патриоти - ВМРО, Воля и НФСБ. Коалицията инвестира 690 970 лв., за да достигне до своите симпатизанти, а получи доверието на 85 795 от тях. Оказва се, че средната „цена” от 8 лв. на глас не беше достатъчна, за да осигури на коалицията представителство в Народното събрание.  

Графиката по-долу представя „медийната цена” на гласовете на участниците в предсрочните парламентарни избори:

*Данните включват разходите за медии и разходите за медийни пакети, декларирани пред Сметната палата. 

Сред парламентарно представените партии най-скъп е бил гласът за Демократична България, който е възлизал на 3.42 лв. ДПС пък са успели да спечелят своите симпатизанти на цена от 1 лв. на глас. Сред всички участници най-ефективна е била медийната кампания на Има такъв народ - 16 ст. на глас са били достатъчни, за да спечелят подкрепата на избирателите си. Тук трябва да добавим, че партията залагаше основно на своята телевизия ⅞ TV като канал за разпространение на послания до своите поддръжници. 

В заключение 

Отчетите на участвалите в последните парламентарни избори партии и коалиции показват, че медийните услуги са основното перо в техните разходи. За пореден път пренебрежимо ниски са средствата за труд, а очевидно от политическите формации не са се допитвали често до социологически и консултантски агенции. 

Онлайн медиите привличат все повече средства. По всяка вероятност именно в тази категория участниците в кампанията са отчели и сумите, насочени към реклама в социалните мрежи, които стават все по-предпочитан канал за политическа комуникация.  

Оказва се, че медийната кампанията за изборите през юли е била доста скъпа за някои участници като Републиканци за България и Българските патриоти. Те обаче не успяха да излъчат свои представители в предишния парламент. 

В следваща публикация ще представим подробна информация за начинът, по който бяха разходвани медийните пакети в кампанията за изборите през юли.