Какво ни показва Публичният регистър за медиите през 2021г.? (част 2)

Медийното финансиране и препятствията пред неговата отчетност
08.07.2021

Какво ни показва Публичният регистър за медиите през 2021г.? (част 2)

В предходна статия разгледахме т.нар. Медиен закон на Пеевски” (ЗЗДПДПОРДМУ), който бе приет през 2018 г. Неговата декларативна цел бе да разкрие собствениците на медии у нас, както и източниците на финансиране за тези организации. В тази връзка законът задължи доставчиците на медийни услуги (ДМУ) да подават ежегодни декларации до Министерство на културата (МК) с информация: 

  • за своите собственици; 
  • за всяко получено финансиране (извън приходите от т.нар. „обичайна дейност на доставчика”); 
  • както и за стойността на сключените договори с публични институции. 

На МК от друга страна бе възложено да публикува тази информация в т.нар. „Публичен регистър за медиите”, намиращ се в официалния сайт на ведомството. В Регистъра има информация за три поредни години – от 2018 до 2020 г. календарна година. В този материал ще обърнем внимание на това как се събират и представят данните до момента. За тази цел екипът ни анализира подадените до МК декларации за 2020-та календарна година

В изследвания период общо 350 организации са подали декларации до Министерство на културата. 221 от тях (или 63.1%) са обявили получено финансиране и/или сключени договори с публични институции. В декларациите на останалите 129 податели (или 36.9%) няма информация за финансови операции през съответната година (фиг.1).

Loading...

Loading…

Нашата оценка на данните показва, че в регистъра се отразява тъй нареченото финансиране (което има много специфично определение в ЗЗДПДПОРДМУ);  и стойността на сключваните договори с публични институции. Не се отразяват обаче и търговските сделки на медиите с частни юридически лица, доколкото последните представляват търговска тайна и са защитени от Закона за защита на конкуренцията. Общата сума на средствата, която е отразена в Публичния регистър следователно е доста по-ниска от реалните средства, с които оперират медиите в България. През 2020 г. тя се е равнявала на около 29 милиона и 500 хиляди лева. 13,8 милиона лева от тези средства са били отчетени по договори за медийно обслужване с публични институции и дружества, а останалите 15,7 милиона лева са формирани като “финансиране” от субсидии и дарения, грантови средства по проекти, кредити и т.н. (фиг.2).

Loading...

Loading…

Екипът ни раздели общият размер на средствата по договори с публични институции  (13,8 млн лева) на няколко категории въз основа на техните източници. По този начин откроихме дялове на медийните приходи по договори

    • от държавния бюджет 28,3% (или 3,908 млн. лева)
    • от общински бюджет – 19,6% (или 2,713 млн. лева)
    • от дружества с публично участие и/или предоставящи публични услуги – 15,6% (или 2,149 млн. лева)
    • от европейски източници – 8,2% (или 1,126 млн. лева); 
    • от политически представители и партии – 3,3% (или 458 хил. лева)
    • и от т.нар. „други” – 25% (или 3,459 млн. лева)
Големият дял на средства в категорията „други” е свързан със задължението пред ДМУ да публикуват информация за договорите си освен с публични дружества и с т.нар. „лица осъществяващи дейност, подлежаща на регулация”. Дефиниция на този термин в българското законодателството обаче липсва. Практически всеки сектор на социалните и пазарни отношения донякъде се регулира от държавата. Ето защо и много медии са попълнили в декларациите си информация за свои сделки с търговски дружества, частни фондации, физически лица и т.н. Същевременно тази практика не е повсеместна, защото разкриването на търговска информация противоречи на Закона за защита на конкуренцията. В този смисъл ДМУ са поставени в правна несигурност за това как да попълват коректно своите декларации.

Важно е да подчертаем и че през 2020 година не се проведоха избори. Поради това се наблюдава драстичен спад на средствата за медии от партийни субекти спрямо предходни години. Ако през 2019 година, когато в България имаше европейски и местни избори, партийните средства към медиите са възлизали на 4,846 млн. лв., то през 2020 година тази сума се равнява на едва 458 хил. лв.

 

Освен разпределението по източници сред публичните институции екипът ни направи разбивка и на най-големите поръчители на медийни услуги от всяка категория. Така например при средствата от държавен бюджет най-големи суми към медиите са насочени от Министерството на туризма (общо 1,637 млн. лева); Министерство на земеделието, храните и горите (1,096 млн.лв.) и Министерство на икономиката (295 хил. лв.). Важно е да се каже, че средствата могат да идват от различни юридически субекти, но да се формират от бюджета на една и съща институция – като някое министерство или община. При договорите от държавния бюджет например има такива с Фонд научни изследвания – на стойност 68 671 лева. Фондът е самостоятелно юридическо лице, но второстепенен разпоредител по бюджета на Министерство на образованието и науката. МОН от своя страна също е сключвал договори за медийно обслужване на стойност от 46 570 лв. Следователно, ако част от бюджета на крайната институция се управлява от други организации (като фондове, държавни агенции, общински дружества, НПО и т.н.), то реалният размер на средствата, които институцията осигурява, трудно може да се определи. Тази тема ще бъде разгледана в последващ материал.

Графиката по-долу е ИНТЕРАКТИВНА . За всяка от идентифицираните категории, тя представя и разбивка за най-големите 5 поръчителя на медийни услуги. За да видите тази информация, КЛИКНЕТЕ ВЪРХУ КАТЕГОРИЯТА , която Ви интересува: 

Наред със сумите по договори за услуги към институции и дружества с публично участие в капитала, „Законът на Пеевски” изисква от медиите да публикуват и информация за всяко получено финансиране през календарната година – чл. 7а, ал.3. Впечатляващо обаче е определението за термина „получено финансиране”.  Като такова се приема „всяко безвъзмездно получаване на парични средства или имущество (…), извън приходите от обичайната дейност на доставчика на медийни услуги (…)” . По смисъла на закона обичайната дейност на медиите е търговска и е свързана с изработването на медийно съдържание. В такъв случай извън нея попадат грантовите средства по проекти; безвъзмездните дарения от фондации и граждани; набирането на средства чрез кампании; заемите и др. Сумата на средствата, получени по този начин, се равнява на 15,747 млн лева.

Проблемите: 

Важно е да се каже, че в регистъра съществуват множество проблеми, които затрудняват анализа на публикуваната информация. Сериозен недостатък например представлява попълването на информация в декларациите, без да са зададени единни стандарти за нея. Така например ДМУ могат да обявяват: 

  • суми в различни валути – левове, долари, евро и т.н.; 
  • договори, към които е начислен или не ДДС (а често и без да се указва това обстоятелство);
  • бартерни сделки без информация за тяхната стойност; 
  • договори с неясен срок за изпълнение;
  • договорени суми в широк диапазон (например от 100 лв. до 20 хил.лв.) и т.н.

Така попълваната информация затруднява възможността за последващ анализ. Ако при една проверка не можем да установим параметрите на подадените данни (например срок, стойност, валута и т.н.), то как бихме могли да ги поставим в контекст и да направим изводи на тази основа? Ако медиите попълват своите декларации по различен начин, то как можем да направим сравнение между тях? И в този смисъл – помага ли Регистърът за постигането на максимална прозрачност в медийния пазар, както твърдеше българското правителство в началото на 2021 г.?

Друг проблем се поражда от изискването в закона финансовите данни да се попълват в два раздела:  

  • по чл. 7а, ал. 3 за всяко получено финансиране през годината
  • и по чл. 7а, ал. 4 за сумите на сключените договори с публични институции.

Липсата на ясни указания в декларациите обаче често обърква ДМУ за това какво и къде трябва да се попълва. Това води до дублиране на суми в посочените раздели или до попълване на данни само в едната от тях. Този проблем е значим, защото Министерство на културата не е контролен и разследващ орган по данните в декларациите. Ако институцията не прави проверки по същество, то грешките (дори когато са неволни) се публикуват в регистъра и остават некоригирани там.    

Наред с липсата на указания в декларациите, екипът ни идентифицира и други пропуски. Липсва:

  • възможност пред ДМУ да определят като „поръчител” или „доставчик” на услуги контрагентите, с които са сключвали договори;
  • поле, където да се обявява причината за предоставяне на информация в регистъра – например „договор с държавен орган”; „с орган на местната власт”; „с дружество с общинско участие в капитала” и др.; 
  • отделно поле, в което задължително да се публикува идентификационният код на поръчителя и т.н.

Важно е да се каже, че изискваният минимум от информация е наличен в декларациите и посочените проблеми не са очевидни. Те обаче създават известни затруднения както за ДМУ, така и за последващия анализ на данните в регистъра. Ако всяка медия например попълва имената на своите контрагенти по различен начин (като: Министерство на регионалното развитие и благоустройството; МРРБ; Министерство на регионалното развитие и т.н.), възможността да се идентифицират отделните поръчители в регистъра ще бъде затруднена. В допълнение, липсата на затворен брой възможности по чл. 7а, ал. 3 и чл. 7а, ал. 4, от които ДМУ да избират основание за публикуване на своята информация, създава несигурност в медиите за това как да тълкуват закона* – т.е. кои суми подлежат на обявяване, кои не и къде точно трябва да се опишат.

Възможните решения:

„Законът на Пеевски за медиите” поражда различни проблеми. Някои от тях разгледахме в предходен материал. Те са свързани със задължените по нормативния акт организации и с обхвата на информация, която трябва да се декларира. Тези въпроси могат да се коригират от депутатите в парламента чрез законодателни промени. Съществуват обаче и оперативно отстраними недостатъци, свързани с начина на събиране и публикуване на информацията в Публичния регистър за медиите. Това е така, защото министърът на културата има компетентност да утвърждава формата на електронните декларации и да организира структурата на Публичния регистър. Ако той коригира „Наредбата за реда на обявяване и публикуване на информация по ЗЗДПДПОРДМУ”, това би могло да оптимизира и регистъра. По този начин базата с данни в него може да стане значително по-опростена, коректна и систематизирана. Ще насочим вниманието към следните препоръки: 

  • Необходимо е въвеждането на еднозначни стандарти за представяната от ДМУ информация напр. (1) суми на договорите в левова стойност; (2) с указан срок на изпълнението им и т.н.
  • В декларациите да се въведат текстове, които недвусмислено да ориентират подателите за търсената информация – напр. (1) да се попълват суми по договорите с ДДС; (2) да бъде ясно описана разликата между сумите от „получено финансиране по чл. 7а, ал. 3” и от „договорите по чл. 7а, ал. 4” и др. 
  • Да бъде създадена възможност за машинна обработка на данните от декларациите – напр. при сумите да се попълват само числа с разделител  запетая” и най-много две цифри след нея (123587,99); 
  • Да се добавят някои полета в електронните декларации – напр. (1) за ЕИК на контрагентите, когато са юридически лица; (2) за избор на основанието за обявяване на договорите; (3) за ролята на отделните страни – поръчители или доставцичи и др.
  • Да се добави графа, уточняваща дяловете на публично, частно и друго (по чл. 7а, ал. 3) финансиране, получено от ДМУ. Това няма да наруши принципа на търговската тайна, но ще даде възможност за оценка на влиянието върху медиите от техните партньори, от държавата и от клиенти.

Представените данни в публикацията са събрани и окрупнени по предварително създадена от екипа на ИРПС методика, въпреки посочените дотук недостатъци на регистъра. В продължение дни на екипът ни преглежда декларациите на ДМУ и тълкува съдържанието им , а най-явните грешки бяха отстранявани. Така сумираната и визуализирана информация позволява последващ анализ от институциите и цели да информира на публиката. В заключение бихме искали да посочим, че допускането на грешките при разчитането и обработването на информацията е неизбежно при сегашната организация на медийния регистър. То обаче може да се преодолее сравнително лесно, ако бъдат коригирани посочените проблеми. Нещо повече – осигуряването на реална функционалност за Медийния регистър би намалила нужното време и усилия за обработване на данните в него до часове.


* Пример за подобен проблем разгледахме в предходна статия по отношение на „лица, осъществяващи дейност, подлежаща на регулация”.