Даренията и средствата на кандидатите – как се промениха между 2017 г. и 2021 г.

Активността на вота през юли – машинни и хартиени секции
27.07.2021

Даренията и средствата на кандидатите – как се промениха между 2017 г. и 2021 г.

Екипът на Институт за развитие на публичната среда традиционно следи дали медиите публикуват сключените с участниците в политическата надпревара договори в рамките на предизборните кампании. Важен обаче е и въпросът за приходите, които политическите субекти реализират, за да финансират своята агитация.

В настоящата публикация ще разгледаме какво се е случило с приходите от дарения и средства на кандидатите на партиите, участвали в парламентарните избори през 2017 г., април 2021 г. и юли 2021 г. Тя се базира на данни, публикувани от Сметната палата в Единния регистър по изборния кодекс (ЕРИК) и анализите на ИРПС, свързани с финансирането на предизборните кампании.

Законодателната рамка – исторически преглед

Няколко са основните източника на приходи по време на предизборни кампании – на първо място това са собствените средства на партиите (за много от формациите това е финансирането от държавната субсидия), следвани от дарения и средства на кандидатите.

В различните периоди регулацията на даренията за партиите значително се е променяла. Според Закона за политическите партии от 1990 г. те не са можели да получават дарения от „учреждения, предприятия и организации.” Ограничения е имало за даренията от чуждестранни граждани – като таванът за това е бил 500 щатски долара за дарение от едно лице, и 2000 щатски долара за такова от група лица. В допълнение през календарната година „не може да се получава повече от едно дарение от едно и също лице или от една и съща група лица”.

Със закона от 2001 г. на партиите е разрешено да получават дарения и от юридически лица в размер до 30 000 лв. Същият таван важи и за физическите лица. Разрешени са и анонимни дарения до определен процент от получаваната от партиите държавна субсидия. Към онзи момент са били забранени „средства от чужди правителства или чуждестранни държавни предприятия и организации.”

През 2009 г. е премахната възможността юридически лица да даряват на партии и таванът на даренията на физическите лица е намален до 10 000 лв. През 2011 г. вече се отменя получаването на анонимни дарения.

Сериозни промени в установения модел на партийно финансиране бяха въведени през 2019 г. Дотогава партиите разчитаха основно на държавната субсидия като главен източник на приходи. След законодателните изменения обаче, тя бе намалена до 1 лв. за получен действителен глас. За да се осигури алтернативна възможност за финансиране, депутатите премахнаха тавана на даренията от физически лица и разрешиха безлимитните такива от юридически лица. Няколко месеца след това субсидията бе увеличена до 8 лв. за действителен глас, но не последваха законови промени по отношение на даренията.

Преди кампанията за изборите на 11 юли Конституционният съд обяви за противоконституционни разпоредбите на Закона за политическите партии и Изборния кодекс, които уреждат даренията от юридически лица. Така отново се стигна до кампания, в която партиите имаха право да получават дарения само от физически лица, както и средства от кандидати.

Данните за парламентарните избори през 2017 г. и 2021 г.

От декларираните дарения се вижда, че тяхната сума намалява значително на изборите през юли. Докато в кампанията през 2017 г. формациите са събрали 1,3 млн. лева от физически лица, а през април тази година сумата нараства до 1,4 млн., то на предсрочните парламентарни избори през юли даренията възлизат на едва 451 хил. лв.
През април обаче две от четиринадесетте формации, декларирали дарения, успяха да привлекат 57% от цялата сума. Това бяха ВМРО и патриотичната коалиция ВОЛЯ-НФСБ, които тогава набраха общо 826 620 лв. дарения от физически лица. През юли обаче коалицията на трите формации, „Български патриоти”, има едно единствено дарение на стойност 3 700 лв.

Следващата графика показва сумите от дарения от физически лица и собствените средства на кандидатите за кампаниите от 2017 до 2021 г. Графиката е интерактивна – посочете с мишката на конкретно стълбче, за да видите сумата за съответната кампания.

Loading...

Loading…

От графиката се вижда, че и средствата, които кандидатите отделиха за кампаниите си през юли също не бяха значителни – 609 хил. лв. През 2017 г. те са били 538 хил., но през април 2021 г. представителите от партийните листи са отделили 1,2 млн. лв. за финансиране на кампанията. Тук отново трябва да посочим, че през април 52% от общите средства на кандидатите бяха дадени от ВМРО и патриотичната коалиция ВОЛЯ-НФСБ, които отделиха 652 087 лв. за агитационните си цели. През юли трите партии, вече обединени в коалиция „Български патриоти”, не са декларирали средства от кандидати.

Според правилата за финансиране дарения от юридически лица за трите разглеждани избора имаше само в кампанията от април. Тогава средствата възлизаха общо на около 43 хил. лева. Така се оказа, че във времето, в което съществуваше тази възможност за подкрепа на политическите формации, тя не доведе до особени промени в модела на финансиране на партиите.

Някои интересни наблюдения

Общо 11 формации са декларирали приходи от дарения от физически лица за кампанията от юли. Най-много такива е събрала първата политическа сила в страната – Има такъв народ. Тя е привлякла 123 500 лв. като прави впечатление и че размерът на отделните дарения е внушителен – десет от тях са на стойност от по 10 000 лв.

Следващата графика показва сумите от дарения от физически лица и собствените средства на кандидатите за всеки политически субект за кампанията за парламентарните избори през юли. Графиката е интерактивна – посочете с мишката на конкретно стълбче, за да видите съответната сума.

Loading...

Loading…

Даренията, събирани от БСП, намаляват през годините – през 2017 г. коалицията е привлякла най-много средства от свои симпатизанти – 368 363 лв., през април тази година сумата на даренията ѝ вече е 130 420 лв., а през юли – 78 950 лв.

Впечатление прави, че на последните избори немалка сума е привлечена от коалицията на Жан Виденов „Ляв съюз за чиста и свята република”. Поддръжниците на обединението са дарили 67 516 лв., което го нарежда на четвърто място след Има такъв народ, БСП и Демократична България.

БСП за България е формацията, чиито кандидати в най-голяма степен са допринесли за финансиране на предизборната кампания на коалицията от месец юли чрез свои средства – 159 988 лв. На следващо място е Гражданско движение Българско лято с 81 308 лв. като 55 016 лв. от тях са предоставени от един единствен кандидат на партията.

Преглед на данните за даренията в кампаниите за парламентарни избори от 2017 г. и 2021 г. показва, че за финансирането на последната такава, партиите не са заложили на дарения и на средства от кандидати. Очевидно драстично е спаднала дарителската култура на симпатизантите на патриотичните формации – ВМРО, Воля и НФСБ, а и тази на самите им кандидати.

Най-вероятно този път те са финансирали кампанията си със средства от оставащата им субсидия от 44-тото Народно събрание. Това може да стане ясно, когато от коалицията представят окончателния си финансов отчет за кампанията пред Сметната палата.

Медийният мониторинг на ИРПС показа, че за изборите от месец юли участниците са разходвали много по-малко пари за медийно отразяване в сравнение с кампанията от април. Сходна е тенденцията и при даренията и средствата на кандидатите. Цялостна картина за източниците на финансиране и разпределението на разходите, направени от партиите и коалициите за последните парламентарни избори, ще представим, когато станат публични финансовите им отчети.