На парламентарните избори на 11-и юли 2021 г. 6 873 784 избиратели имаха право на глас. Почти толкова са били включени и в избирателните списъци през 2001 г. Така се оказва, че за последните 20 години тези, които могат да гласуват на парламентарни избори, са една постоянна величина – около 7 млн. души. Същевременно се наблюдава спад на гласуващите за народни представители. През юни 2001 г. те са били малко над 4,6 млн., а на 11 юли гласа си дадоха 2,8 млн. избиратели – рекордно нисък брой в историята на парламентарните избори в страната ни.* 

Редно е да отбележим, че броят на включените в избирателните списъци пълнолетни български граждан е почти равен на живеещите в страната. Според данни на Националния статистически институт към 31 декември, 2020 г., населението общо за страната е било 6 916 548 души. От тях 1 313 252 са деца и младежи на възраст между 0 и 19 години – повечето от които не би трябвало да фигурират в избирателните списъци (с изключение на навършилите 18 години). Така се оказва, че избирателите в страната трябва да са около 5,6 млн. Ако това е общата цифра на имащите право на глас в България, това ще повиши и процента на избирателната активност за изборите, проведени на 11-и юли, до около 48 %.   

Причина за големия брой избиратели включени в секционните списъци вероятно са сънародниците ни, живеещи в чужбина, които не са отписани от адресите си у нас. Такъв извод може да направим, ако погледнем данните на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” към 15 юни, 2021 г. – според тях  8 295 605 души са имали постоянен адрес в България. Всички тези „разминавания” трябва да бъдат отстранени, за да се спре шумът в публичното пространство по темата с „мъртвите души” в избирателните списъци. На фона на предстоящото национално преброяване през есента, като че ли моментът за това е подходящ.

Отвъд изкуствено завишения брой избиратели в списъците, не може да се отрече тенденцията за намаляване на гласуващите по време на парламентарни избори (а и на техния дял), както става видно от графиката по-долу.

Графиката е интерактивна. Посочете с мишката върху нея, за да видите избирателите по списък или гласувалите в съответна година.

Ниската избирателна активност от юли на тези избори може да се дължи на редица причини – въвеждането на задължително машинно гласуване в по-голямата част от секциите в страната, летният сезон и отпуските, акциите на органите на реда в местата, на които има съмнения за контролиран вот и други. Все пак, трябва да отбележим че избори са провеждани през пролетта и лятото и назад в годините като тогава очевидно сезонът не е оказал сериозно негативно влияние върху желанието на избирателите да дадат своя глас. 

Ниската активност очаквано води и до по-малка представителност на новоизбрания парламент, въпреки че в него влязоха общо 6 формации. В 46-то Народно събрание (НС) ще са представени най-малко избиратели за последните 20 години – 2 440 419 души. Това са всички, посочили някой от шестте субекта в новото НС. В разглеждания период най-голяма част от гласувалите са получили представителство в парламента след изборите от юни 2001 – спечелени от НДСВ, и юли 2009 г.  – спечелени от ГЕРБ. Повече подробности, може да видите в следващата графика.

Парламентът е политическа институция с ключова роля в представителните демокрации. За да бъде ефективен, той трябва да отразява както нагласите, така и политическите и идеологически различия в обществото. Също така от добре работещия парламент се очаква да формира политики и законодателство, отговарящи на нуждите на гражданите и осигуряващи устойчиво развитие на страната.

Предстои да разберем дали избраното с изключително ниска подкрепа 46-о Народно събрание ще успее да се справи с такава задача или ще се превърне главно в трибуна за политическо противопоставяне.

*За сравнение – на изборите за Народно събрание, проведени през октомври 1991 г., избирателната активност е била 83,9% – тогава гласуват 5 694 764 души.