Анализ на преференциалното гласуване – има ли размествания в листите?

Кампанията за парламентарните избори със скромни разходи за медии
09.07.2021
Новият парламент – с най-ниска подкрепа от избирателите в последните 20 години
22.07.2021

Анализ на преференциалното гласуване – има ли размествания в листите?

На 11 юли 2021 г. се състояха предсрочните парламентарни избори в страната. Избирателите отново имаха право да пренаредят партийните листи, използвайки възможността за преференциално гласуване.

Участие в изборите взеха 23 партии и коалиции, регистрирали листи в многомандатните райони. След края на изборния ден стана ясно, че партиите и коалициите, излъчили представители в 45-тото Народно събрание, ще имат депутати и в новия парламент. Това са „Има такъв народ”, „ГЕРБ-СДС”, „БСП за България”, „Демократична България”, ДПС и „Изправи се! Мутри Вън!”. 

В каква степен избирателите на тези политически субекти се възползваха от възможността да пренаредят кандидатите в листите в различните райони в страната, ще разгледаме в настоящия анализ. Данните в него са от обработените на 100% протоколи на районните избирателни комисии, публикувани на страницата на Централната избирателна комисия. 

Какви са правилата?

Изборният кодекс гласи, че гласуващите в страната избиратели имат право да подкрепят не само партията/коалицията, която харесват, а също и конкретен кандидат от нейната листа. Това става чрез използването на преференциално гласуване. 

Също така в изборното законодателство е посочено, че всички гласове за конкретна партия/коалиция, в които не е маркирана преференция, се броят като подадени за водача на листата – т.нар. „служебни” преференции.

За да се пренареди една листа, е необходимо броят на подадени преференции за даден кандидат да не е по-малък от 7 на сто от всички гласове, получени от съответната партия/коалиция в съответния избирателен район. Прагът за изместване на водачът в листата обаче е много по-висок, поради наличието на описаните по-горе „служебни” преференции.

Преференциите в изборите от 11 юли 2021

По предварителни данни на база протоколите от районните избирателни комисии (преди поправките на Централната избирателна комисия), 6-те формации, влизащи в парламента, получиха общо 2 291 327 гласа (само от секциите в страната). От възможността да гласуват с преференция са се възползвали 855 761 техни избиратели или 37.35%. Това е с около 5% по-малко, отколкото на изборите през месец април 2021 г. 

Донякъде очаквано в най-голяма степен от възможността да пренареждат листите са се възползвали избирателите на „Демократична България” – 48%. Това е съизмеримо с процента използвали преференция на предишните парламентарни избори. 

На второ място е „ГЕРБ-СДС” с 43.9%, но при коалицията има сериозно намаление в сравнение с резултатите от 4-и април, когато 54% от избирателите ѝ бяха отбелязали предпочитание за конкретен кандидат. Очевидно партията е консолидирала актива си. 

Коалицията „Изправи се! Мутри вън!” е на трето място с 41.7%. Само тя е отбелязала ръст на избирателите, маркирали преференция. 

Картата по-долу показва употребата на преференциално гласуване за 6-те политически субекта във всеки от многомандатните райони в страната. Посочете с мишката конкретен изборен район, за да видите данните за него. Информацията е представена и за отделните партии и коалиции. Ако искате да видите гласовете и преференциите за конкретен политически субект, изберете неговия цвят от диаграмата в съответния район.

Съгласно данните от протоколите на районните избирателни комисии в най-голяма степен преференциалното гласуване е използвано отново в район Благоевград – 53.2% от избирателите на шестте партии, влизащи в 45-ото Народно събрание, са се възползвали от преференцията. Следват Враца – 46.8%, Пазарджик – 44.8% и Велико Търново – 44.2%. 

Възможността за преференциален вот е използвана най-малко от гласоподавателите в район Кърджали – 10.3%. Това е и спад с близо 3% спрямо изборите през април. Следват районите Търговище – 22.1%, Силистра – 23.5% и Разград – 26.1%. Традиционно това са и областите, в които мажоритарният елемент в избирателната ни система не се радва на голяма популярност.

В резултат на преференциите

В листите на 6-те партии и коалиции има общо 129 размествания – те включват всички кандидати, преминали бариерата от 7%, за да могат да променят местата си в подредбата. В тази бройка не са включени съответните водачи на партийни листи. Редно е да отбележим, че не всички от тях ще станат депутати в новия парламент, тъй като разпределението на мандатите по райони и обявяването на имената на новите народни представители тепърва предстои. 

Най-много размествания има в листите на коалиция „ГЕРБ-СДС” – 32.   Следват „Демократична България и „БСП за България” – с по 30. Както и на изборите през април, най-малко са пренарежданията при партия „Има такъв народ” – 2. Това обаче не ѝ пречи да защитава значението на гласуването за личности чрез мажоритарна избирателна система. 

Анализираната информация очертава интересни тенденции, част от които ще опишем по-долу. 

Избирателите на ДПС в най-малка степен гласуват преференциално. От изборите през април, когато 23% от поддръжниците на партията са дали гласа си за конкретен кандидат, сега едва 15.3% са го направили. 

Ясен спад има в използването на предпочитания и сред симпатизантите на „ГЕРБ-СДС”. В 28 от избирателните райони употребата на преференции за коалицията е спаднала – най-драстично това е станало в София-област – от 66.8% през април до 44.5% на изборите в неделя. И в Хасково спадът е с почти 20 на сто – от 78.5% на 59.3%. На предишните парламентарни избори хората в областта предпочетоха поставения на второ място в листата ветеринар Георги Станков. Тогава той събра най-много преференции от всички кандидати в листите. По този начин успя да измести и водача в област Хасково – Делян Добрев. В рамките на последните 2 месеца обаче гласовете, подадени за листата на „ГЕРБ-СДС” в този район, са намалели почти двойно – от 41 192 през април до 22 508 на изборите в неделя. Сега доктор Станков е предпочетен от едва 3676 избиратели. И докато той и издигналата го коалиция губят гласове в района, то водачът Делян Добрев е увеличил симпатизантите си, събирайки 1783 (или 7.9% ) „лични гласа”. През април преференциите за Добрев са били 1383 (или 3.4%) от подадените за ГЕРБ гласове. 

И на изборите този месец се наблюдава нежелание на местните избиратели да дадат подкрепата си преимуществено за поставените водачи на листите на „ГЕРБ-СДС”, които най-често са бивши министри в кабинетите „Борисов”. Правилото за получаване на „служебни преференции” обаче и този път запази преднината на Росен Желязков (Благоевград), Десислава Атанасова (Разград), Кирил Ананиев (Перник), Красимир Вълчев (Шумен), Петя Аврамова (Враца) и др. Не е такъв случаят с Деница Сачева (Добрич) и Костадин Ангелов (Варна и Велико Търново). 

От листите на шестте формации има само едно изместване на водач. То е в избирателен район София-област, където третият в листата на ДПС Александър Методиев, известен като Бат Сали, изпреварва с преференции водачът – Цветан Енчев (Председател  на Областен съвет на ДПС – София град). 

Използването на преференцията е опция, която може да наруши монопола на партийните централи да определят „сигурни” места за своите кандидати. В каква степен преференциално избраните народни представители ще бъдат ангажирани с проблемите на гласувалите за тях, предстои тепърва да разберем.