През изминалите месеци екипът на Институт за развитие на публичната среда проследи активността на основни политически формации в най-разпространената социална медия у нас – Фейсбук. Според данни за потребителите във Фейсбук в България платформата се използва от 4.3 млн. души.

Фокусът ни бе върху динамичния политически период на предизборната кампания преди вота на 4-и април 2021 г., сформирането на 45-ото Народно събрание и времето за събиране на подписи за регистрация за участие в предстоящите на 11-и юли избори.

Разгледахме страниците на формациите, които спечелиха места в 45-ото Народно събрание, както и на партиите ВОЛЯ, НФСБ, ВМРО и Републиканци за България, които вложиха значителни средства за реклама в традиционните медии в предизборната кампания през пролетта. В наблюдението попаднаха и партиите, които съставляват съответните коалиции, както и техните лидери. Така мониторингът обхвана 15 страници на политически формации и 12 страници на политически лидери.

По време на предизборната кампания концентрирахме вниманието си върху спонсорираните публикации на участниците в изборите. За времето от 26-и март до 13-и април последователите на наблюдаваните формации се увеличиха с 80 454 и достигнаха 2 096 846 човека. 

Спонсорираните публикации в този период бяха 904, като до реклама най-често са прибягвали от Републиканци за България – 201 публикации, страницата на Слави Трифонов – 189 и Да, България със 146. 

За да привлекат вниманието на последователите си, формациите и лидерите похарчиха общо 279 539 лв. в предизборната кампания и дните преди свикването на 45-ото Народно събрание. Сред партиите и коалициите най-много средства за реклама във Фейсбук отделиха от Да, България –  179 209 лв. Слави Трифонов пък бе пръв сред политическите лидери с 42 700 лв.

Данните, предоставяни от социалната мрежа, не очертават пълната картина за стойността на предизборната кампания във Фейсбук. От наблюдението ни бе видно, че редица кандидати създават индивидуални страници, чрез които провеждат агитация. В този смисъл, не е възможно да се обхване пълният обем на това финансиране. Все пак средствата, похарчени от кандидатите по време на кампанията, следва да бъдат отчетени пред Сметната палата. 

По време на краткия живот на 45-ото Народно събрание и последвалото събиране на подписи за участие в предстоящите предсрочни парламентарни избори поставихме фокус и върху начина, по който изброените формации и лидери се обръщаха към своята публика. Следихме кои политически формации най-активно отправят своите послания през Фейсбук и каква ангажираност на публиката постигат.

В този период 27-те разглеждани страници имаха 1 549 публикации, от които 415 видеоматериала. Те събраха общо над 16 млн. гледания. Ангажираността на публиката се изразяваше в близо 2 млн. харесвания, 290 хил. коментара и 176 хил. споделяния на публикациите. 

Най-активни бяха от БСП – със 198 публикации, като едва 5 от тях бяха видео. Следваха ги от Да, България със 120 публикации (от които 42 видеоматериала). Най-малко пуликации пък имаше на страницата на политическа партия Воля – общо 15. 

Екипът ни забелеза и интересна практика – докато 45-ото Народно събрание работеше, ДПС публикуваха видеозаписи с изказванията на своите депутати на страницата на партията. Именно страницата на Движението имаше значителен брой публикувани видеоматериали сред партиите – 47. 

Най-активни сред лидерите пък бяха Николай Хаджигенов (179 публикации) и Мая Манолова (121 публикации) от Изправи се! Мутри вън. Мустафа Карадайъ беше най-малко активен в социалната мрежа в разглеждания период с 8 публикации. 

Можем да отбележим, че публикациите на лидерите на двете най-големи партии в 45-ото Народно събрание –  ГЕРБ и Има такъв народ, успяха в голяма степен да привлекат вниманието на потребителите на социалната мрежа. Публикациите на Бойко Борисов събраха най-много коментари – 86 675. Страницата на Слави Трифонов пък се отличи със значителен брой гледания на видеата, които публикува – 1 680 000 гледания (3 видеа), като само едно от тях имаше 1 300 000 преглеждания.

Лидерите на патриотичните формации в най-малка степен използваха Фейсбук, за да отправят посланията си – страниците на Валери Симеонов (НФСБ) и Красимир Каракачанов (ВМРО) имаха съответно 10 и 13 публикации за разглеждания период.

Мониторингът ни показа, че присъствието на политическите субекти в социалната мрежа особено в периода непосредствено преди изборите и по време на краткия живот на 45-ото Народно събрание, бе значително. Политическата комуникация онлайн има все по-голямо значение заради предимствата, с които разполага – възможност за достигане на публиката за секунди, както и непосредствена обратна връзка от нея. Интересен международен пример за силата на социалните медии като платформа за комуникация на политиците с аудиторията може да бъде даден с бившия президент на САЩ Барак Обама, който има почти 60 млн. последователи във Фейсбук. Преди време той сподели публикация за загубата на своето семейното куче, която за броени часове събра почти 2 млн. реакции, близо 200 хиляди коментара и 65 000 споделяния.  В допълнение, след кризата от Ковид-19 комуникацията чрез интернет се превърна в обичайна практика. Като се прибави и фактът, че социалните мрежи са обект на регулация в много по-малка степен от традиционните медии, политическите партии имат свобода да ги използват за целите на своята агитация все по-усилено.

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Институт за развитие на публичната среда и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България. Повече за Фонда може да научите на www.activecitizensfund.bg.