Хоризонтът за приемане на промени в изборното законодателство изглежда все по-кратък, предвид невъзможността да се формира стабилно правителство.  На своето първо заседание Комисията по правни въпроси в парламента отхвърли пет от внесените шест законопроекта. В пленарна зала на 23-и април се прие само този на „Има такъв народ”, а на партиите бе даден срок от три дни, за да внесат идеите си за реформи. На 27-и април в Правна комисия бяха обсъдени и приети възможните промени в изборните правила.

За Институт за развитие на публичната среда (ИРПС) предложението в насока ограничаване броя на присъстващите в едно изборно помещение застъпници и политически представители би допринесло за повишаване честността на изборния процес. Съгласно законопроекта на „Има такъв народ” в една изборна секция ще може да присъства само един застъпник или представител на даден политически субект.

За защитниците на партийния вот

Членовете на секционните избирателни комисии (СИК) отговарят за прилагането на Изборния кодекс в изборното помещение и в района на секцията по време на изборния ден. Те трябва да осигурят свободното и спокойно протичане на гласуването. Членовете на СИК се излъчват от парламентарно представените партии и тези с членове в Европейския парламент.

В предизборната надпревара има и няколко фигури, които могат да защитават специфичните интереси на участниците в нея. На първо място това са отделните кандидати, следвани от представителите на партиите, коалициите и инициативните комитети и застъпниците.

Представителите и застъпниците се регистрират от участниците в кампанията, за да защитават техните интереси. Те не са обвързани с конкретна изборна секция, като могат да наблюдават процеса на територията на съответния многомандатен район. Правомощията им в изборния ден са сходни – да присъстват при откриването и закриването, по време на гласуването и при установяването на резултатите, да получат копие от протокола и да подават жалби и сигнали за нарушения. Фигурата на застъпника се въвежда първа в изборното законодателство и за нея има по-стриктен регистрационен режим. Застъпниците имат по-широки правомощия по време на кампанията, като същевременно са и длъжностни лица по смисъла на Наказателния кодекс.

Застъпници и представители на парламентарните избори на 4-и април

За изборите на 4-и април в страната бяха регистрирани 71 167  души, които да защитават партийните интереси на кандидатите – 34 622 застъпници и 36 705 политически представители. Следва да посочим, че парламентарните (към изборния ден) формации, които имаха и квоти в секционните комисии, са регистрирали 70% (или малко над 50 хиляди души) от застъпниците и политическите представители на изминалите избори.

Шестте партии, които получиха представителство в 45-ото Народно събрание, имаха общо 46 660 свои застъпници и представители. Най-много бяха регистрираните защитници на „БСП за България” – 11 972, ГЕРБ с 10 812 и ДПС – 10 434, следвани от „Демократична България” – 5 355 и „Изправи се! Мутри Вън!” – 4 309, а най-малко – на „Има такъв народ” – 3 718.

Сред останалите извън парламента субекти, най-голям брой свои защитници са имали ВМРО – 9 861, „Републиканци за България” – 8 940 и морската коалиция „ВОЛЯ-НФСБ” – 1 751.

Подробно разпределение на застъпниците и политическите представители по райони може да видите по-долу. Графиката е интерактивна – посочете конкретна област с мишката, за да видите данните за нея:

Най-много застъпници и политически представители са регистрирани в избирателните райони Бургас – 4 894, Варна – 4 728 и Пловдив-област – 3 862.

Данните показват също така, че най-много партийни защитници е имало в секциите в район Ямбол – средно по 9 души, следван от Видин с 8. Най-малко такива защитници е имало в 23-и район в София – по около трима души в секция. Средният брой застъпници и представители в секциите в страната е бил 6 души.

Варианти за намаляване на броя на партийните защитници

В условията на пандемия, в които явно ще се проведат и следващите парламентарни избори, предложението на „Има такъв народ” предвижда в края на изборния ден да се намалят струпванията на хора в секциите. То въвежда ограничение за допускане на един застъпник или политически представител от дадена партия/коалиция/инициативен комитет. Същевременно не се предвижда намаляване на техния общ брой. По този начин не се адресират проблемите в годините, посочвани в множество жалби, сигнали и медийни разследвания, свързани с тези партийни защитници и изборни злоупотреби.

Въпросът за присъствието на застъпниците и политическите представители в изборните секции никога не е бил еднозначен. Според буквата на закона, те трябва да защитават интересите на партиите, които са ги регистрирали. Мрежите им обаче, често се споменават и като инструмент за „легално” купуване на гласове и влияние върху гласоподавателите в изборния процес. Показателни са примерите от изборни години, когато лица със съмнителна репутация се превръщат в застъпници (пример 1; пример 2), купуването на гласове през рекрутирането на партийни защитници (пример) или на „стачкуващите” такива, които не са получили заплащане за труда си в изборния ден (пример 1; пример 2). И след последните парламентарни избори, вече има редица сигнали за неправомерната намеса на представители и застъпници в изборния процес.

През годините ИРПС е защитавал тезата, че трябва да отпадне една от двете фигури – тази на политическия представител. Тя има сходни функции в изборния ден с тези на застъпника и само уведомителен регистрационен режим. Подобен ход например би позволил на партиите да пренасочат ресурси за подготовка на своите кадри в СИК. По този начин те ще покажат отговорността си към организацията, честността и подобряването на изборния процес, а не само заинтересованост към изборния резултат.