През изминалите дни бяха обсъдени 6 законопроекта за промени в Изборния кодекс. Това бяха и първите текстове, внесени от новите парламентарни представители. 

С оглед очертаващата се невъзможност да се създаде стабилно правителство, изглежда, че хоризонтът за приемане на промени в изборното законодателство ще бъде кратък. На първото заседание на Правната комисия на 21-и април, 2021 г. бяха отхвърлени 5 от внесените законопроекти. В пленарна зала на 23-и април се прие само този на партия „Има такъв народ”. Все пак между първо и второ четене е възможно да бъдат направени допълнителни предложения. 

Институт за развитие на публичната среда (ИРПС) е организация, работеща повече от 10 години в сферата на независимото наблюдение на изборния процес в страната с фокус върху защитата на избирателните права на гражданите. В тази връзка екипът ни предлага кратък анализ на част от предвидените от „Има такъв народ” реформи в изборните правила.

Те включват преработване на изборните книжа, подобряване формата и начина на изчисление на резултатите, опростяване на процедурите за откриване на секции извън страната и отпадане на ограниченията за техния брой, създаване на район „Чужбина” и пр. От партията също така предвиждат промени в начина за определяне на състава и броя на членовете на Централната избирателна комисия (ЦИК), въвеждане на дистанционно електронно гласуване, на пощенско гласуване и др. За последните изброени предложения обаче, е необходима политическа и институционална воля. Предстои да видим дали такава ще бъде демонстрирана по време на дебатите по законодателните текстове в пленарна зала. 

Застъпниците 

За ИРПС от съществено значение за провеждане на по-честни избори е предложението свързано с ограничаване броя на присъстващите в едно изборно помещение застъпници и политически представители. Съгласно законопроекта на „Има такъв народ” в една изборна секция ще може да присъства само един застъпник или представител на даден политически субект.  В условията на пандемия и с оглед необходимостта от спазване на определени здравни мерки, това предложение ще доведе до намаляване на лицата в изборните помещения. Това обаче, едва ли ще доведе до намаляване на общия брой регистрирани десетки хиляди защитници на партийните интереси. На парламентарните избори през 2017 г. те са били 85 399 души, а на изборите малко по-рано този месец – 71 167 души*.  

Позицията на ИРПС от 2014 г. е, че едната от фигурите – тази на политическия представител, трябва да отпадне. Аргументи за това са сходните им функции, а също така и множеството сигнали, жалби и медийни разследвания, свързани с тези партийни защитници и изборни злоупотреби. Подобен ход би показал отговорността на политическите партии към организацията и подобряването на изборния процес, а не само заинтересованост към изборния резултат. 

Преференциите 

Предложение в насока повишаване на мажоритарния елемент в изборната система в страната е намаляването на прага на преференциите, необходими за пренареждане на партийните листи – от 7% на 5%. Такова бе направено от „Изправи се!Мутри вън!”, но то беше отхвърлено в Правна комисия. Все пак съществува възможност да бъде включено в обсъжданията между първо и второ четене в зала. 

Преференцията е инструмент за по-висока степен на участие на гражданите в изборите и оттам в политическия процес като цяло. Чрез нея се дава допълнителна възможност на гражданите да персонализират избора си на политически представители. Преференциалното гласуване се припознава от все повече гласоподаватели – на парламентарните избори през 2014 г. делът на използвалите преференция беше 35%, на изборите през 2017 г. – 37%. На 4-ти април 43% от гласувалите за шестте партии, излъчили представители в настоящия парламент, са изразили предпочитания за конкретни кандидати в листите им.

Намаляването на прага на преференцията в по-голяма степен ще мотивира кандидатите да провеждат активна кампания и да се ангажират с проблемите на избирателите. Същевременно самите гласоподаватели ще имат реална възможност да излъчат хора, които са познати и уважавани по места. 

Машинното гласуване

На първо четене в пленарна зала бе прието и въвеждането на машинен вот с опция избирателите да откажат да гласуват по този начин след подаване на писмена декларация в изборната си секция. Тук следва да се отбележи обаче, че предвид очертаващите се предсрочни избори през лятото, под въпрос ще бъде осигуряването на устройства за всички секции в страната и чужбина (минимум 12 400 машини, без в тях да се включват резервни). При много по-дълъг срок преди изборите на 4-ти април бяхме свидетели на проблеми при провеждането на поръчката, организирането на доставката, обучението на администрацията, информационната кампания за избирателите и др.

Очевидно в рамките на следващата седмица ще има повече яснота какви ще са новите изборни правила.  

_________________
* „Отворен парламент“ ще предостави подробна публикация по темата.