Седмица след парламентарните избори от 4-ти април, в настоящата публикация показваме какви разходи направиха участниците за своята реклама в медиите, както и обявените от тях към момента приходи*. 

И по време на настоящата кампания екипът на Институт за развитие на публичната среда (ИРПС) проследи дали доставчиците на медийни услуги спазват изискванията в Изборния кодекс (ИК) за публикуване на договорите си с политическите субекти. 

В кампанията поставихме фокус и върху даренията и средствата на кандидатите, които са част от източниците на финансиране в предизборните надпревари. Пълна информация за разходите и приходите на участниците ще бъде налична след като те подадат отчетите си пред Сметната палата. 

Партиите и парите за реклама

Мониторингът на ИРПС обхвана официалните страници на 40 национални и регионални медии (които може да видите ТУК) – 10 телевизии, 3 радиостанции, 13 вестника и 14 информационни сайта и агенции. Всички участници във вече изминалата предизборна кампания имаха сключени договори. 

В едномесечната надпревара партиите отделиха значителни средства за реклама в медиите. По всяка вероятност предпоставка за това бе пандемичната ситуация и силно ограничените възможности за провеждане на масови събития. Така, след обявяването на изборните резултати, средствата, отделени за медии, възлизат на 4 169 569 лв. (без ДДС). За сравнение, през 2017 г. участниците в предизборната надпревара са похарчили 3 398 910 лв. (без ДДС). 

Както по време на кампанията, така и в края ѝ, двете патриотични формации – коалицията „ВОЛЯ-НФСБ” и партия ВМРО, водят по размер на похарчените средства. Въпреки че господин Веселин Марешки заяви, че неговата кампания е най-евтина като се има предвид големия брой на коалиционните партньори, „ВОЛЯ-НФСБ” похарчиха значителната сума от 1 154 658 лв. Партията на Красимир Каракачанов, която също остана извън парламента, отдели 623 736 лв. Следват ги от „ГЕРБ-СДС” с 584 372 лв. Кампанията на Републиканци за България, които също не успяха да преминат четири процентния праг за влизане в парламента, струваше 489 020 лв. 

Редно е да отбележим, че партията на Цветан Цветанов, както и ВМРО, все пак ще получават субсидия, докато функционира новият парламент. Съгласно действащото законодателство, право на субсидия имат всички парламентарно представени формации, както и партиите, събрали подкрепа над 1%. Последното не важи коалициите, каквато е „ВОЛЯ-НФСБ”.

Следващата графика показва подробна информация за политическите субекти и изразходваните от тях средства за медийно отразяване към 6-и април (графиката е интерактивна – ако натиснете предпочитан участник с мишката, ще видите разпределението на средствата по медии):

Най-предпочитаните медии 

През цялата кампания най-много средства привличаха трите големи национални телевизи: Нова ТВ – 847 358 лв., БТВ – 839 463 лв. и БНТ – 608 307 лв. 

Телевизия Евроком също се оказа сред най-предпочитаните медии, като тя е привлякла 458 008 лв. От Евроком и този път сключваха безвъзмездни договори с участниците в кампанията. В края на мониторинга ни те са общо 12 и са сключени със следните формации: коалиция „Ние, Гражданите”, коалиция „БСП за БЪЛГАРИЯ”, коалиция „Демократична България”, коалиция „Движение ЗАЕДНО за промяна”, коалиция „ВОЛЯ-НФСБ”, коалиция „Граждани от протеста”, партия Възраждане, партия АБВ, партия „Движение на непартийните кандидати”, партия Правото, партия „Общество за нова България” и партия „Възраждане на отечеството”.

Партийната телевизия Алфа също има безвъзмезден договор, който е и единствен, обявен от медията. Той е подписан с издържащата ги партия АТАКА. Публикуваната информация в този тип договори не позволява да се проследят нито услугите, за които се сключват, нито тяхната стойност. 

И през тази кампания се запази практиката партийните телевизии да сключват договори с партиите, с които са свързани. 

В следващата графика представяме подробности относно приходите на медиите** (графиката е интерактивна – ако натиснете предпочитана медия с мишката, ще видите разпределението на средствата по партии, коалиции и инициативни комитети):

Три медии така и не публикуваха договори през тази кампания – вестниците Монитор и Телеграф и сайтът BGnes. В предишни публикации обаче ви показахме как на страниците на BGnes има материали, които представляват по-скоро рекламно, а не редакционно съдържание.

Приходите в кампанията

Според изборното законодателство политическите субекти декларират пред Сметната палата даренията си (от физически и юридически лица) в срок от 7 дни от датата на получаването им. Към 12-ти април 14 формации (от общо 30) са декларирали парични и непарични дарения.

Общата сума на даренията от физически лица възлиза на 1 453 331 лв. Двете формации, събрали най-сериозни суми от дарения, са ВМРО с 545 332 лв. и патриотичната коалиция „Воля-НФСБ” – 281 288 лв. Докато ВМРО обаче имат и най-много дарения като брой – 728, то цялата сума за „Воля-НФСБ” е от едно лице с 4 дарения. 

Общата сума на даренията от юридически лица възлиза на 43 671 лв. Шест формации са декларирали такива – партия Възраждане на отечеството с непарично дарение в размер на 636 лв., партия Възраждане – 7 450 лв., партия Има такъв народ – 500 лв., партия КОД – 10 000 лв., коалицията „Демократична България” – 8 110 лв. и коалиция „Изправи се! Мутри вън!” с 4 дарения на стойност 16 976 лв.

В графиката по-долу може да видите подробно декларираните от участниците в предизборната кампания приходи: 

В нея са включени и средствата, които самите кандидати са вложили в кампаниите си. Те възлизат общо на 1 257 548 лв. Най-много са инвестирали кандидатите на ВМРО – 370 537 лв., следвани от „Воля-НФСБ” – 281 550 лв. и „БСП за България” – 211 841 лв. Отново прави впечатление, че докато ВМРО и „БСП за България” имат голям брой кандидати, влагащи собствени средства, то срещу сумата на „Воля-НФСБ” има 19 записа. Седем от тях са от името на Данчо Хаджиев, който е предоставил общо 235 347 лв. Валери Симеонов пък е отделил 30 930 лв. за кампанията на коалицията. 

За финал

Значителни средства бяха похарчени за медийна реклама в кампанията за парламентарни избори 2021. Това в голяма степен се дължи на непрестанно променящата се здравна ситуация в страната, която ограчини сериозно провеждането на физическа кампания. Нашият мониторинг показа, че всички участници в изборите повече или по-малко са инвестирали в своето медийно отразяване. Автоматичното влагане на големи суми за такова обаче, не е гаранция за висок изборен резултат – три от четирите формации, похарчили най-много средства за медии, не успяха да влязат в следващото Народно събрание.  

По отношение на приходите в кампанията, възможността за дарения от юридически лица не оказа влияние върху модела на финансирането ѝ. Не е такъв случаят с премахнатия таван за даренията от физически лица, където наблюдавахме получаване на значими по стойност суми (пример за това са „Воля-НФСБ”, партия Българско национално обединение). 

И седмица след изборния ден, партията „Републиканци за България” все още не е обявила в публичните регистри никакви източници на приходи за своята кампания (въпреки медийните изявления в средата на март от нейния председател за дарение от 1 млн.долара).

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

*Данните за медийните разходи са актуални към 06.04.2021 г. Данните за приходите на участниците са актуални към 12.04.2021 г.

**Сумите на договорите на някои формации, сключени с БНТ, са намалени, тъй като към 06.04 от националната телевизия са публикували „остатък” от общо внесените средства по договорите им. Екипът ни допуска, че те не са изхарчени в срока на предизборната кампания и поради тази причина са извадени от общите суми на съответните участници.