За предстоящите парламентарни избори на 4-и април беше създадена възможността хората, които са поставени под изолация или карантина (болни от Ковид-19 или контактни лица), да гласуват с подвижна избирателна кутия. Тази практика съществуваше и досега у нас на предходни избори, но само за лицата с трайни увреждания. Така например на парламентарните избори през 2017 г. с подвижна избирателна кутия в страната са гласували общо 5 549 души в 185 секции или средно по 30 души дали вота си по този начин.  

Колко подобни секции всъщност ще бъдат формирани, има ли информация за подадените заявления и какви са потенциалните проблеми при гласуването по този начин?

Какво се случи дотук?

Още в началото на дебатите за организацията на изборите, се повдигна въпроса за това, че много хора ще бъдат лишени от избирателните си права, защото към датата на изборите ще са поставени под карантина заради пандемията от Ковид-19. За разрешаването на този проблем беше взето решение за въвеждане и организация на подвижни избирателни секции. Такъв тип гласуване през 2020 г. се е осъществило успешно в различни държави, провели избори – такива например са Италия, Чехия, Хърватия, Северна Македония. 

Правилата за осъществяване на гласуване с подвижна избирателна секция бяха уредени в чл. 28 на Закона за мерките и действията по време на извънредно положение. Според него, за да може избирател да се възползва от правото си да гласува по този начин, трябваше да изпрати заявление до общинската или районната (в градовете с районно деление) администрация съгласно своя постоянен или настоящ адрес. Срокът за подаване на заявленията за гласуване с подвижна избирателна кутия в този случай изтича не по-късно от три дни преди изборния ден. В настоящия случай това беше 17.30 часа на 31 март. 

Според уебсайта на Централната избирателна комисия заявлението можеше да се подава по някои от следните начини: 

• саморъчно подписано от избирателя и подадено от пълномощник с пълномощно в свободен текст, лично, по пощата или по факс;
• подписано и подадено от пълномощник с пълномощно в свободен текст, лично, по пощата или по факс; 
• заявление, подадено на електронната поща на съответната община без да се изисква квалифициран електронен подпис;
• електронно заявление, подадено чрез електронна платформа на съответната община, ако има такава, без да се изисква квалифициран електронен подпис.

Със свое решение №2159-НС ЦИК посочи необходим минимум от 10 подадени заявления, за да бъде образувана подвижна секция за избиратели, поставени под карантина. Информацията за подадените заявления се изпраща до Районните избирателни комисии (РИК), които от своя страна назначават членовете на подвижните секционни комисии – не по-малко от трима за комисия. 

Какво показват данните?

За да придобием представа за броя на подадените заявления и броя на подвижните секции, които ще се образуват за съгражданите ни, поставени под карантина, екипът на “Отворен парламент” направи справка в решенията на Районните избирателни комисии (РИК) и паралелно проведе разговори с техни членове. 

Важно е да уточним, че от разговорите ни с РИК стана ясно, че практиката по отношение на данните за подадените заявления е различна в различните общини. Така например някои от тях подават пълния брой получени заявления до РИК. В повечето случаи обаче, общините предоставят единствено информация за това дали заявленията са достатъчно за образуване на секция (тоест над 10 броя). Поради тази причина информацията, публикувана в решенията на РИК, е разностранна. Някои от тях съдържат броя на всички подадени заявления във всички общини (включително в тези, в които той не е достатъчен за образуване на секция), други съдържат броя на подадените заявления само за местата, където ще има такива секции, а трети – само броя на секциите. Поради това и информацията за всички подадени заявления към датата на публикуване на настоящия текст е непълна.

Справката ни към края на 2-ри април показа, че ще бъдат образувани общо 166 такива секции на територията на страната.

Пример с РИК Ямбол показва, че комисията там е предоставила подробна информация за избирателите, поставени под карантина и подали заявления да гласуват с подвижна кутия. Така става ясно, че само в една община на територията на областта, ще бъде организирана мобилна секция – в община Ямбол, където има 17 подадени заявления. В още три общини на територията на този избирателен район има подадени заявления, но те не са достатъчен брой – Тунджа (7 заявления), Елхово (3 заявления), Болярово (2 заявления). Справка в единния информационния портал показва, че към 31-и март болните от Ковид-19 в областта са били 1021. 

На картата по-долу се виждат общините в страната, в които ще бъдат организирани подвижни секции за избиратели, поставени под карантина.

Особености и проблеми

От данните става ясно, че малък брой избиратели са решили да заявят желание да гласуват с подвижна избирателна секция. Това обаче не е изолиран случай – в други държави, където е имало такава практика се наблюдава същата тенденция. В съседна Македония например е имало 57 подвижни секции за Ковид болните или изолираните, в които са гласували 723 избиратели. 

Възможните причини за малкия брой подвижни избирателни кутии, които ще бъдат открити, са различни. 

В общото число от 69 666 заболели към 31-ви март, попадат и почти 10 хил. души в болнични заведения, за които на места ще бъдат организирани специални секции в Ковид отделенията (по данни на ЦИК от пресконференцията им на 30-и март, ще има 88 такива секции). В общата статистика попадат и лицата под 18-годишна възраст, които нямат избирателни права. 

От друга страна избирателите може да не желаят да гласуват – било по принцип (на последните три парламентарни избора активността е била около 50 %)  или пък заради влошеното си здравословно състояние.

Друг проблем е свързан с хората, карантинирани на място, различно от постоянния или настоящия им адрес. Те няма да могат да гласуват, защото според изборното ни законодателство не съществува възможност човек да подаде гласа си извън тези две хипотези. Подобно ограничение обаче, съществува и за всички гласоподаватели, които в изборния ден няма да могат да са в населеното място, в което са се регистрирали. 

Сериозно ограничение е и крайният срок за подаване на заявления, ограничен до 31-и март. Така всички заболели или контактни, поставени под карантина след тази дата, но желаещи да гласуват, няма да имат възможност да го направят, без да нарушат карантината си.

Разговорите в процеса по организацията на подвижните секции за избиратели в карантина преминаха и по линията на политическо говорене за липса на желаещи да се включат в комисиите в тези секции. Това трябва да насочи вниманието ни към партиите, отговорни за излъчването на съставите на СИК и организацията на изборния процес. В крайна сметка малкият брой подобни секции и изискването в тях да има комисия от по трима души, не предполага влагането на сериозен човешки ресурс и би трябвало партиите да успеят да гарантират такъв, за да осигурят избирателните права на поставените под карантина.

Не на последно място малкото подадени заявления са и индикатор за неефективна и закъсняла информационна кампания, поради което голяма част от избирателите не са били запознати с възможността да упражнят правото си на глас по този начин.

Вместо заключение

Гласуването с мобилна секция е форма на гласуване, даваща възможност за упражняване правото на вот на заболелите и тези в карантина. С оглед кратките срокове, в които трябваше да се вземе решение, липсата на политическа воля за сериозни законодателни промени (и изобщо за промени в Изборния кодекс), опитът в други страни и практиката у нас, това беше подходящо решение, което в съчетание с други мерки да гарантира безопасността на всички участници в изборния процес. За съжаление редица процедурни пропуски на практика изключиха голяма част от поставените под карантина лица от изборния ден. 

С оглед предстоящите съвсем скоро президентски избори, които по всичко личи ще се провеждат в сходна здравна обстановка, следва да се вземат решения, които да не повтарят настоящите грешки. Въвеждането на форми на гласуване на поставените под карантина лица трябва да получи широка политическа подкрепа, но също и необходимото организационно и ресурсно обезпечаване, за да се гарантират в пълна степен избирателните права на тази група гласоподаватели.