Често се казва, че гласуването е основната форма на политическо участие за гражданите в съвременните демокрации. Поради това и поведението на избирателите показва нагласите в обществото за това как искаме да се случва управлението помежду ни – било то в общините или в държавата. Изборното поведение – когато е последователно – може да ни подскаже защо хората гласуват по един или по друг начин; от какво са разочаровани в политиката; на какво ще се надяват през следващия управленски мандат и т.н. Чрез анализа на това поведение се създават социологически прогнози, оформят се политически програми, открояват се важните теми за обществото.

Какво обаче могат да ни покажат отклоненията в поведението на избирателите? Може ли тази информация да бъде използвана, за да се подобри самият изборен процес? Как следва да се случва това? На тези въпроси ще отговорим по-долу с помощта на разработено онлайн-приложение от екипа на Институт за развитие на публичната среда.

Методологията

Организацията ни поставя фокус върху поведението на избирателите на парламентарни избори в периода 2013-2017 г. При анализ на официалните данни се открояват избирателни секции със сериозни отклонения от общите резултати в съответните населени места и райони. Инструментът, който представяме, маркира секции в опасност по три различни критерия и посочва местата, където те се намират. Екипът ни няма за цел да интерпретира изборните резултати на политическите партии, а да очертае проблеми, които имат системен характер в изборния процес. В тази връзка ще посочим и някои от възможните обяснения за отклоняващото се поведение на избирателите.

Идеята на приложението е да помогне на граждани, журналисти и отговорни за изборите институции да насочат вниманието си към уязвимите от изборни нарушения точки в страната.

Осъществен е анализ на изборното поведение на гласувалите в три последователни избора за парламент – 2013, 2014 и 2017 година. От секциите на територията на страната са изключени всички такива с по-малко от 100 избиратели по списък в съответната година. Това е направено, защото тежестта на гласовете в тях – например при секции с избирателен списък от 50 човека, не би довела до значими изменения за окончателните резултати.

Получените резултати са изведени въз основа на три зададени критерия.

• На първо място трябва да се наблюдава съществено отклонение на поведението на избирателите в конкретна секция спрямо средния резултат от изборите за съответното населено място*.
  Пример: През 2017 г. в секция 010300007 в гр. Благоевград партия ДПС е получила 14.75 % от гласовете. В населеното място ДПС има 2.71 %, което е около пет пъти по-малко от получените гласове за партията в посочената секция.
• На второ място сме взели случаите, в които в конкретна секция се наблюдава отклонение спрямо поведението – но вече в избирателния район, който обхваща гласовете от всички населени места на негова територия**. Пример: През 2017 г. в гр. Лом, в секция 122400017 ГЕРБ имат 63.02 %. На ниво избирателен район (Монтана), партията е получила само 28.42 % от гласовете – т.е. близо два пъти по-малко.
• Съгласно третия критерий една и съща секция трябва да присъства като отклоняваща се от общите резултати на поне два от трите изследвани избори за парламент.

Какъв е броят на секциите в опасност и къде се намират те?

Анализът на резултатите от трите парламентарни избора показва, че секциите, които отговарят на зададените условия, са общо 1 724. От тях в най-сериозен риск са 888 секции, в които изкривяването на електоралното поведение е наблюдавано за всеки от трите проведени избора – през 2013 г,. 2014 г. и 2017 г. 

Най-много секции, отговарящи на условията за „опасност”, има в район Хасково – 141. Следват районите Бургас – 134, Добрич и Шумен – с по 106. Най-малко са тези секции в многомандатните райони Кюстендил – 6, Перник – 11 и Габрово – 13. Пълните подробности за броя и разпределението на секциите, както и за резултатите в тях, може да проверите чрез приложението по-долу:

Възможни обяснения:

Нека разгледаме следните примери. 

Пример 1: секция номер 15300013 в с. Бунцево (община Якоруда) в многомандатен избирателен район (МИР) Благоевград 

На парламентарните избори през 2013 г. 77.82 % от избирателите посочват ДПС при общ резултат за партията в МИР Благоевград от 12.95 %. През 2014 г. подкрепилите ДПС са 91.03 %, а подкрепата за партията в МИР Благоевград е 16.7 %. През 2017 г. резултатите на ДПС от единствената секция в селото спадат до 64.07 %, при общ резултат за партията в района от 13.6 %. Междувременно през 2017 г., резултатите на партия ГЕРБ нарастват неколкократно – от 3.8 % през 2014 г. до 25.6 % през 2017 г. 

Пример 2: секция номер 301100012 в с. Калино (община Хитрино), МИР Шумен 

На изборите през 2013 г. ДПС получава 86 % от гласовете в населеното място, а едва 5 % отиват за ГЕРБ (при общи резултати в МИР Шумен от 28,7% за ДПС и 24,5 % за ГЕРБ). През 2014 г. за ДПС отново гласува мнозинството от избирателите – 82 %, а за ГЕРБ – 12 %. През 2017 г. обаче се наблюдава рокада. Партия ГЕРБ получава 64 % от гласовете в секцията, а ДПС – едва 15 %. 

Пример 3: секция номер 20400078 в гр. Бургас, МИР Бургас

Наблюдава се различно поведение на избирателите и в трите парламентарни избора. През 2013 г. в секцията печели ГЕРБ с 36.7 %, през 2014 г. най-предпочитан е Реформаторският блок, който взима 34.8 % от гласовете, а през 2017 г. – ДПС с 26.2 % от подадените гласове. 

Можем да посочим различни обяснения за отклоняващото се поведение на избирателите. От една страна то може да се дължи на етнически вот. Така например с. Бунцево, в община Якоруда, се свързва исторически със съпротивата си срещу Възродителния процес. От друга страна в малките населени места може да има пряка връзка с определени кандидати в партийните листи – например личности, които са родени в района; които са отделили време, за да представят програмата си пред хората; да чуят проблемите на местната общност и т.н. Върху вота на избирателите обаче може да има и различни форми на натиск – административен, например когато общината е основен работодател;  корпоративен по линия на големи предприятия в района, които търсят близост с органите на властта и ползват изборите, за да се позиционират спрямо партийните субекти; купен вот и изнудване на избирателите по линия на социалния статус на отделните общности и др. Всъщност изборните нарушения най-често се случват там, където населението е изпаднало в някаква форма на зависимост. Тя може да бъде икономическа – поради високите нива на безработица, ниското заплащане на труда или високия дял на застаряващото население; образователна – когато нивото на образованост не позволява на хората да бъдат независими и да разрешават проблемите си самостоятелно; корупционна – когато ресурсите на държавата се използват, за да бъде подтиснат политическия плурализъм в населеното място (примерно чрез постоянни проверки, глоби, запор на сметки и т.н. за хората с различно мнение) и др. Целта на организаторите на този процес обаче е винаги еднаква – постигането на предимства чрез контрол върху управлението на публичния ресурс.  

Какво е влиянието на секциите в риск?

Данните показват, че през 2013 г. тези секции са били – 1 502, през 2014 г. – 1 546, а през 2017 г. – 1 284. В тях са гласували, както следва:

• през 2013 г. – общо 367 396 избиратели; 
• през 2014 г. – общо 387 077 избиратели;
• през 2017 г. – общо 322 347 избиратели. 

Избирателната тежест на гласовете в секциите, които идентифицираме, възлиза на около 10 % за всеки от разглежданите парламентарни избори. Това обаче НЕ означава, че тежестта на контролирания вот е в същия размер. В някои случаи за отклоняващото се изборно поведение в секциите има съвсем рационални обяснения. Хората в малки населени места и хомогенни общности на квартали например могат да гласуват по лични предпочитания – да речем за кандидат, който е от района, от етническата група, има професионална репутация и т.н. Както посочихме обаче, отклоненията в изборното поведение могат да се дължат и на нарушения – било то контрол над избирателите и корпоративен вот, административен натиск и други. Следователно инструментът ни показва секциите в риск, но една цялостна оценка на манипулирания вот за всеки район трябва да включва в себе си и многофакторен анализ. Той трябва да се провежда с нужното ниво на разбиране за социално-икономическата ситуация: например за нивата на безработица, за ролята на властта в местната икономика; за възрастовата и етническа структура на населението и т.н. В този смисъл остойностяването на цената и на тежестта на купения вот в България – единствено въз основата на изборните резултати, ще бъде невъзможно и спекулативно начинание, ако тези данни не отразяват и спецификите на местния контекст. 

________
* В конкретна избирателна секция следва да се показва изборен резултат, който се отличава значително спрямо средния за дадена партия в населеното място, в което е секцията – (резултат 75 % над средния за партията/коалицията в населеното място или над 60 % от гласовете в секцията и под 40 % от гласовете в населеното място). Когато конкретната секция е единствена за населеното място, то тя трябва значително (50 %) да се отклонява от поведението на избирателите в съответния многомандатен избирателен район. За всички важи – партиите да имат не по-малко от 30 гласа в съответната секция.
** В избирателна секция следва да има резултат, който се отличава значително (50 %) спрямо средния за конкретния политически субект на ниво многомандатен избирателен район и делът в секцията да е по-голям от 20 %.