Девти март беше последният ден за подаване на заявления за откриване на секции в чужбина. И преди тези избори обаче, реален политически дебат за улесняване на процедурите за гласуване на сънародниците ни зад граница, не се състоя. 

Настоящият анализ показва правилата, по които гласуват българите в чужбина в последните 12 години, тяхното електорално поведение и тежестта на гласовете им.  

Традиционно броят секции, разкривани в чужбина, е тема на дебати – редица пъти сме били свидетели на огромни опашки пред секциите и хора, които чакат часове наред, за да дадат своя глас.

Опашка пред избирателна секция в Париж, президентски избори 2016 г.

В настоящата ситуация тези проблеми са още по-изострени. В някои държави има сериозни противоепидемични мерки, които ще затруднят осигуряването на помещения за гласуване. В допълнение струпването на много хора на едно място ще е проблематично заради изискванията за спазване на дистанция, въведени в отделните държави. 

Въпреки това и без значение резултатите от национален референдум за въвеждането на електронно дистанционно гласуване, такова все още не е приложено. Друга идея, която и партийни формации и наши сънародници в чужбина припознават, е осигуряването на възможност за гласуване по пощата.  Този вариант също не се прие от законодателите и изборите в чужбина ще се организират по съществуващите в момента правила. Според данни от Министерство на външните работи към 8-ми март съгласие да бъдат образувани секции на тяхната територия за предстоящите избори са дали 79 държави. 

Гласуването в чужбина през годините

Глава втора, Раздел III от настоящия Изборен кодекс (ИК) определя правилата, които засягат избирателните секции извън страната. Съгласно действащите разпоредби (въведени през 2016 г.), избирателни секции в чужбина могат да се образуват в сградите на консулските и дипломатически представителства на България. Извън тях в държавите членки на Европейския съюз (ЕС) се образуват секции при подадени не по-малко от 60 заявления за съответното населено място. В страните, които не са членки на ЕС, могат да бъдат открити до 35 избирателни секции дори да бъдат подадени повече заявления.  

За предстоящите парламентарни избори сънародниците ни могат да подават заявления до 9-ти март. В началото на днешния ден (9-ти март), по данни на ЦИК, са регистрирани почти 83 хил. такива – най-много са желаещите да гласуват в Турция (19 661) и Великобритания (15 436). И в двете страни обаче няма да бъдат разкрити повече от 35 секции.

През 2014 г., за да бъде разкрита секция, са били необходими 20 заявления за местата, в които България има дипломатическо или консулско представителство, и 40 – извън тези случаи. Не е съществувало и ограничението за броя на секции. В сила е била и възможността за автоматичното им образуване – в местата, в които „до 5 години преди изборния ден е имало образувана поне една избирателна секция, в която са гласували не по-малко от 100 избиратели”. Секции са били откривани и по преценка на представителствата, стига да мотивират решението си. 

На изборите през 2013 г. са били необходими 20 заявления за местата с дипломатическо и консулско представителство, но пък броят на заявленията за останалите случаи, е бил не по-малко от 100. В рамките на едно населено място, за да бъде открита втора избирателна секция е имало изискване за повече от 1000 подадени заявления. Така например на парламентарните избори през пролетта в Лондон бяха открити само 2 секции, в които гласуваха почти 3 800 наши сънародници.

Гласуването в чужбина за парламентарните избори от 2009 г., се урежда от текстовете на Закона за избиране на народните представители. Според него секции са се откривали в населените места с дипломатическо или консулско представителство, без да е посочено допълнително условие за заявления. На други места е важало следното изискване – „при наличие на не по-малко от 100 избиратели, заявили лично желанието си да гласуват не по-късно от 20 дни преди изборния ден” и по преценка на представителствата. 

Честите промени в законодателството относно образуването на секции зад граница са показател за липсата на устойчива политика по отношение гласуването на сънародниците ни в чужбина. Действащите в момента правила са  силно рестриктивни – изискват се голям брой подадени заявления, премахната е възможността за автоматично разкриване на секции на базата на предходни избори, въведени са ограничения за броя секции в държавите, които не членуват в ЕС. Така, макар че за парламентарните избори през 2017 г. са открити секции в най-много държави, броят на местата за гласуване и на избирателите е намалял спрямо 2014 г. Трябва да отбележим, че в някои населени места е имало повече от 1 секция на различните избори. Така през 2017 г., например, е имало 371 секции в 295 населени места.

Данните показват, че заедно трите най-големи парламентарни партии в страната – ГЕРБ, БСП и ДПС, управлявали в различни конфигурации от 2009-та година насам, получават най-много от гласовете извън България. Въпреки това, нито една от тях реално няма желание да улесни процедурите за гласуване и да въведе дистанционно такова (било електронно или по пощата).

Графиката по-долу очертава как гласуваха сънародниците ни от страните в ЕС на българските парламентарни избори. Обхванат е периодът 2009 г.-2017 г. и е изведена подкрепата за трите постоянно представени в Народното събрание партии – ГЕРБ, БСП и ДПС. От сините бутони в графиката може да изберете конкретните избори.

Избирателен район „Чужбина” – реална възможност? 

От данните до този момент се вижда ясно участието на нашите сънародници в проведените избори. 

Само за пример – общият брой гласове, подадени в чужбина на последните парламентарни избори – 118 000, е сравним с този в средно-големи изборни райони в страната като София-област, Хасково, Велико Търново, Русе, излъчващи по 8 мандата.

Въпреки това, сънародниците ни в чужбина имат „непълно” право на глас. Техният вот не се „превръща” директно в мандати. В допълнение те могат да гласуват само за партийни листи, но не и за конкретни кандидати в тях, тъй като в чужбина няма възможност за използване на преференция. Така българите зад граница не излъчват депутати, имащи пряко отношение и ангажимент към техните проблеми. 

Създаването на район  „Чужбина” е решение, което би адресирало тези проблеми и за което българите извън страната от години се застъпват. Подобен съществува в редица европейски държави – Франция, Италия, Португалия, Хърватия, Северна Македония, Румъния и Литва. 

За размисъл 

Вече е повече от ясно, че промени в изборното законодателство преди предстоящите избори няма да има. Новият парламент обаче следва да се ангажира ефективно със създаването и прилагането на устойчиви правила, по които българите в чужбина да гласуват. Политиката, която законодателят провежда спрямо нашите сънародници, трябва да разширява възможностите за участието им в изборния процес. Включването им в него е предпоставка за тяхната обвързаност със страната, особено с оглед на факта, че тежестта на гласовете им е по-голяма или съизмерима с редица избирателни райони в България, дори при сегашните рестриктивни разпоредби. 

*Данните за подадените заявления са обновени на 9-ти март.