Политическа (без)отговорност при избори в пандемия

Гласуване с подвижна избирателна секция – симулация
07.01.2021
„Аз гласувам” в помощ на информирания избор
02.03.2021

Политическа (без)отговорност при избори в пандемия

Вчера изтече срокът за регистрация на партиите и коалициите за участие в изборите. Броени дни остават и до края на регистрацията на инициативните комитети в отделните изборни райони.

Същевременно, тече и набирането на членове за секционните избирателни комисии (СИК). По правило те трябва да са излъчени от парламентарно представените партии и от тези с членове в Европейския парламент.

Поради епидемичната обстановка в страната, този процес е съпроводен с публично изразявани опасения (както от страна на изборната администрация, така и от политическите партии), че съставите на СИК няма да бъдат запълнени. От друга страна обаче, сме свидетели на немалко кампании за набиране на политически представители и застъпници за изборния ден. Всичко това се случва на фона на все още липсващите здравни разписания за провеждането на изборния процес.

Защитниците на партийния вот

СИК отговаря за прилагането на Изборния кодекс (ИК) в изборното помещение и в района на секцията, като трябва да осигури свободното и спокойно протичане на гласуването. От друга страна в предизборната надпревара по закон има и няколко фигури, които могат да бранят специфичните интереси на участниците. На първо място това са самите кандидати, следвани от представителите на партиите, коалициите и инициативните комитети и от застъпниците.

Представителите и застъпниците се регистрират от участниците в кампанията, за да защитават техните интереси. Сред правомощията им са – да присъстват при откриването и закриването на изборния ден, както и по време на гласуването и при установяването на резултатите, да получат копие от протокола и да подават жалби и сигнали за нарушения. Те не са обвързани с конкретна секция и могат да наблюдават процеса в съответния изборен район. Фигурата на застъпника се въвежда първа в изборното законодателство. Застъпниците имат и по-широки правомощия по време на кампанията, но и режимът за тяхното регистриране е по-стриктен. Те са и длъжностни лица по смисъла на Наказателния кодекс.

Според официалните данни на последните парламентарни избори през 2017 година е имало общо 85 399 застъпници и политически представители. Над 55 000 от тях са били регистрирани от парламентарно представените в 44-тото Народно събрание формации. На практика всички те (с изключение на ВОЛЯ) са имали представители сред членовете на изборните комисии в секциите. Графиката по-долу показва броя регистрирани застъпници и политически представители по райони за парламентарните избори през 2014 г. и 2017 г.:

Колко застъпници и свои представители са регистрирали различните политически формации през 2017 г. можете да видите по-долу.


В условията на пандемия в момента, политическите централи често изразяват съмнения за възможността си да рекрутират членове, с които да запълнят квотите си в СИК. За тези съмнения говори и изборната администрация. Това обаче не пречи на партиите да разгръщат мащабни кампании за набирането на техни застъпници и политически представители, които да бъдат регистрирани до предстоящите избори.

Така от публичното говорене се очертава следната хипотеза – в изборния ден в секциите да има защитници на партии, които обаче не са изпратили свои членове в СИК. Незапълването на съставите на секционните комисии би показало безотговорно отношение от страна на партиите към организацията на изборния ден. Наред с това то ще свидетелства и за нежеланието им да инвестират ресурси за подготовка в своите кадри. Подобен сценарий би контрастирал ярко с изразяваните до момента притеснения на партиите, че не може да се осигури независим и свободен изборен процес; с исканията им за масово видеонаблюдение; със съмненията в почтеността на комисиите и др.

Като основна причина за трудностите при формирането на СИК се посочва рискът от заразяване с Ковид-19. За да мотивира желаещите да се включат в комисиите, Централната избирателна комисия взе решение, с което да увеличи техните възнаграждения.

Редно е обаче да се говори и за допълнително стимулиране на тези хора. То може да се предостави от партийните централи, които ги предлагат от своите квоти. Пет от шестте формации, имащи право на квоти в СИК, получават държавна субсидия (от 1,17 млн.лв. за ВОЛЯ до 9,18 млн.лв. за ГЕРБ през 2020 г.). Част от тези средства, биха могли да се използват именно за подобно стимулиране.

Например – в кампанията за парламентарни избори през 2017 г. формациите, влезли в парламента са изхарчили 1 820 570 лв. за организиране на масови мероприятия (митинги, концерти, събрания и др.). В условията на пандемия, провеждането на такива ще е силно ограничено. Всички тези политически субекти ще участват в предстоящите избори и могат да пренасочат този ресурс за допълнително стимулиране на своите представители в секционните комисии.

Важно е да се посочи, че в българската изборна практика граждански и международни организации от години извършват независимо наблюдение на изборите. Техните доклади са публични и често в основата на препоръки за подобряване на изборния процес – публичност на работата на ЦИК; въвеждане на преференциите; на опцията за проверка на избирателите, подкрепили партийни регистрации; осигуряването на медийни пакети за извънпарламентарните партии; и т.н. Политическите лидери изтъкват, че защитниците на партийните интереси са основен гарант за честността на изборите. По този начин те целят да мобилизират по-широк кръг от своите симпатизанти. Ролята на застъпниците и представителите в изборния процес обаче е тяснопартийна – в рамките на закона, те трябва да защитават интересите на кандидатите и партиите, които са ги регистрирали. Ролята на независимия наблюдател за сметка на това е политически неутрална. Тя е в защита на правото на всички избиратели да направят информиран политически избор и да подадат свободно своя глас. В този смисъл политическото говорене може да изкриви публичните разбирания за независимото наблюдение на изборния процес. През годините има редица жалби и сигнали до отговорните институции, както и множество медийни разследвания, сочещи, че мрежите от застъпници и политически представители са се превърнали в инструмент за „легално” купуване на гласове и влияние върху гласоподавателите в изборния процес.

Твърдението, че застъпниците и представителите са основен гарант за честността на изборите е спорно и защото чрез него се подценява ролята на членовете в СИК. В крайна сметка те също се посочват от партиите, за да осигуряват спокойното протичане на гласуването.

Възможни решения

Като организация, наблюдаваща изборния процес, Институт за развитие на публичната среда от 2013 г. препоръчва отпадането на една от фигурите застъпник или политически представител. Като аргументи за това сме посочвали сходните им функции, множеството сигнали и жалби свързани с тези фигури и изборни злоупотреби, и пр.

Очевидно преди настоящите избори няма да има промени в изборното законодателство, уреждащи ограничения за броя на застъпници или политически представители в избирателните секции. За подобна стъпка е необходима и сериозна политическа отговорност, а няма изгледи партиите да имат желание да се лишат от своите защитници в предизборните кампании и изборния ден.

При настоящите избори, които ще се проведат по време на пандемия обаче, може да се мисли за предписания в очаквания здравен протокол. Чрез него в предстоящия вот би могъл да се ограничи едновременният достъп на представители и застъпници от една и съща политическа формация в едно помещение. С оглед факта, че функциите на тези фигури до голяма степен се дублират, мярката няма да ограничи политическите права на кандидатите. Същевременно тя би могла да допринесе за опазване здравето на всички участници в изборния процес – избиратели, членове на СИК, но и на самите представители и застъпници.

Ако заявките на всички политическите партии да регистрират хиляди застъпници и представители се изпълнят, това би означавало двуцифрени числа присъстващи оторизирани лица в изборните помещения. Така реално ще се препятства спазването на противоепидемичните мерки и може да се повиши риска от разпространение на КОВИД-19.