Парламентарни избори 2021 – началото или краят за експеримента „машинно гласуване”

Дарителството е територия на активно практикуваната гражданска свобода
09.01.2021

Парламентарни избори 2021 – началото или краят за експеримента „машинно гласуване”

машина за гласуване

Снимка: Архив от независимо наблюдение на Институт за развитие на публичната среда.

Държава с човек в Космоса не може да въведе машинно гласуване. Така преди време от левицата обрисуваха сагата с използването на устройствата при вота при едно от поредните обсъждания по темата в парламента. Факт, машините се оказаха задача с повече от една неизвестна, предвид факта, че първите експерименти с тях датират от далечната вече 2014 г. Годината е 2021-а и целта като да е вече постигната, макар пак с отклонения от първоначалния план: машини трябва да има във всички секции в страната, в които са регистрирани над 300 избиратели. Централната избирателна комисия (ЦИК) обяви обществена поръчка за целта, като този път устройствата ще бъдат закупени, а не под наем. Става въпрос за 9600 машини, 120 от които ще се използват при обучението на изборната администрация. Дотук добре, ако обаче този търг не бе помрачен от „особени мнения” за предварителни договорки. В добавка, решението да гласуваме хибридно – и с бюлетина, и с устройство, а данните пак да се нанасят в протокола на ръка, може да върне машинния вот в изходна позиция. Или направо да го отмени.

Ето защо

Както е известно, управляващите решиха, че ЦИК ще е изцяло отговорник за въвеждането на машинния вот, което бе и един от мотивите за напускане на председателката ѝ – съдия Стефка Стоева. От ГЕРБ обаче не се трогнаха особено, председателят бе сменен, но не и текста за това на чий гръб пада цялостната организация. Комисията бе подложена на натиск бързо да обяви търга за машините с оглед на това, че досега такъв голям брой устройства не са ползвани по време на избори и на кратките срокове. 

ЦИК пусна търга в средата на ноември м.г., при все, че измененията в Изборния кодекс влязоха в сила през октомври. Сумата – 36 млн. лв. без ДДС (43,2 млн. лв. с ДДС). Предметът: „Доставка на 9600 специализирани устройства за електронно машинно гласуване с инсталирани системен и приложен (реализиращ изборните процеси) софтуер, включително и на софтуера, който управлява специализираните хардуерни устройства в пълен комплект с изходния код, така че системният и приложният софтуер да имат възможност да се модифицират за всякакъв вид избори, предвидени в Изборния кодекс, без намеса на доставчика (…)”. Обект на поръчката бе и логистиката, обслужването и обучението.

Поголовен отказ

След забавяне със седмица, заради „извършена корекция в документацията за възлагане на обществената поръчка”, на 8 декември бе обявено: постъпили са осем оферти. Кандидатите бяха: „Лекс.бг” ЕАД, „Сиела Норма” АД – неизменно доставяща машините при всички произведени досега избори, ЦАПК „Прогрес Груп”АД, „Контракс”АД, „Екселор Холдинг Груп”ЕООД, ДЗЗД „Български машини за гласуване” и физическите лица Михаил Димитров Вишанин и Иван Величков Иванов. 

В хода на процедурата ЦИК констатира, че „Прогрес”, „Екселор”, „Контракс”и Вишанин вкупом не са предоставили първоначални оферти. Отстранени бяха и „Български машини” и Иван Иванов заради участия в обединения (после обжалваха пред ВАС, безуспешно). Така до финала стигнаха „Сиела” и „Лекс”. Мистерия остана защо половината участници не са предоставили офертите си. От „Демократична България”(ДБ), в лицето на Христо Иванов и Ивайло Мирчев обявиха в публична своя изява, че участник им е споделил, че е бил „отказан”от търга. Посочено му е било, че няма смисъл да подава оферта, защото изборът бил предрешен. Извън тази „вметка”от страна на двамата представители на ДБ, никой не застава с името си зад тези твърдения. Неофициално от комисията пък коментираха пред „Отворен парламент”, че вероятната причина са многото изисквания за краткия срок за изпълнение, както и липсата на опит с българските избори.

Още по-любопитно е какво става с двамата финалисти. И „Лекс.бг”, и „Сиела Норма” предложиха машини на „Смартматик”. Около компанията се разшумя при един от предходните избори, когато противниците на машинния вот изтъкваха „успехите” ѝ в чужбина – венецуелска компания, провалила избори в Белгия и на Филипините и признала си, че на президентския вот във Венецуела, при който Николас Мадуро, сочен за диктатор, спечели, е имало един милион манипулирани гласа. На компанията се приписваха и връзки с Мадуро като собственост. Историята на „Смартмарик” бе отразена и в доклада на „Сова 5” до ЦИК при предходния подбор на устройства.

2х1

Офертите на „Сиела”и „Лекс” изумително много си приличат, видно и от особените мнения на част от членовете на комисията по подбора, документацията и неофициалните разговори, проведени с „Отворен парламент”. Еднакви са и ценовите оферти – точно на тавана на поръчката.

В крайна сметка „Сиела Норма”бе избрана заради по-ниската оферта… с 1200 лева (1000 лева без ДДС). Тя предложи 43 198 800 лв, а „Лекс.бг” – 43 200 000 лв. Интересното тук е, че директорът на „Сиела” се е съгласил да намали цената, докато този на „Лекс” не, макар да става въпрос за изключително малка сума на фона на поръчка за десетки милиони. Така на база по-ниската оферта „Сиела Норма” пак печели търга.

Дончо Пачиков (член на Обществения съвет към ЦИК) и Росица Матева (председател на Обществения съвет) обаче са изразили особените си мнения като членове на комисията по подбор. Според Пачиков представените от кандидатите документи, еднаквите цени, фактът, че и двамата дори са използвали абсолютно една и съща машина за демонстрация „поражда основно съмнение за споразумения или съгласувателни практики” по реда на Закона за защита на конкуренцията. Пачиков предлага декласирането им.

Същото заявява и Матева. „Всички представени документи и действия на двамата кандидати водят до основателни съмнения за споразумения между тях, за да може да спечели поръчката единия от двамата кандидати, в случая „Сиела Норма”АД, посочва и тя. Матева допълва, че комисията е отказала да обсъди изложените от нея аргументи.

Любопитен щрих е признанието на изпълнителния директор на „Сиела” Веселин Тодоров в интервю за БНТ – че фирмата е поръчала машините още преди да е станало известно, че печели търга. Това, по думите му, било собствен риск.

Сертификация, съответствие…

Като цяло процедурата отнесе доста критики за непрозрачност, скрита зад клаузите на търговската тайна. Но поне този път машини ще има за всички големи секции. При повреда обаче няма как устройство да бъде заменено. 3000 от машините ще са тези, използвани на предходните избори (за Европейски парламент). По план ще се доставят на няколко транша. Подлежат и на, както е популярно да се казва – одит и сертификация, а всъщност ще се установява тяхната пригодност или както е формулирано в Изборния кодекс – „съответствие”. Това е и другият „тънък момент”.

На предните избори ЦИК се видя в чудо кой да извърши тази дейност, след като държавните институции отказаха. Накрая на помощ се притекоха от Софийския университет и БАН. Затова сега управляващите вмениха отговорността на Държавна агенция „Електронно управление”, Българския институт за стандартизация и Българския институт по метрология. „Съответствието”на техническите устройства с изискванията, разписани от ЦИК, трябва да се удостовери по методика, утвърдена от ДАЕУ. Най-общо от машините се изисква да отчитат коректно вота, протоколът в края на изборния ден да отговаря на подадените гласове и преференции и да не „предават”информация за гласуването навън и съответно да не се манипулират, пак отвън.

Тук има още една любопитна вметка – преди няколко години, в опит да оправдае нарушаването на закона, изискващ машина във всяка секция, от ДАНС излязоха със становище, че дейностите по установяването на съответствието би следвало да траят поне шест месеца. Видимо сега това няма как да се случи, предвид факта, че а) изборите ще са на 4 април и б) машините ще се доставят на траншове. 

Трите държавни институции, нито една от които не е сертифициращ орган, уверяват, че съвместно са разработили методика, отговаряща на международни стандарти за сертификация и обещават, че тя ще е публична. Пред Клуб Z вицепремиерът Томислав Дончев, който е отговорник по организацията на вота, обяви още преди Новогодишните празници, че ще настоява за проверка за съответствието на всички 9600 машини. Държавните агенции обаче не смятат, че това е възможно – ще се проверява извадка от устройствата, като причината е повече от ясна – липса на време и на човешки ресурс.

Машините бяха една от основните теми, които президентът Румен Радев поставяше и по време на консултациите, които проведе с ангажираните в процеса партии и институции, като и двата въпроса, за които той настоява, на този етап нямат еднозначен отговор. Радев поиска в края на изборния ден на произволен принцип да се сверят контролният хартиен отрязък от машината с паметта на машината – за да е сигурно, че данните се засичат и няма манипулации. Поиска също така независими експерти да бъдат допуснати до процеса по установяване на съответствието на устройствата. Председателят на ЦИК Александър Андреев отвърна, че комисията ще разгледа тези въпроси.

Няма време

Успехът на машинния вот зависи и от някои практически въпроси, на които ЦИК, а и парламентът трябва да обърнат внимание и те касаят обучението на изборната администрация и отчитането на резултата. Обобщи ги в интервю за Отворен парламент” Матева, която е и бивш член на Централната комисия до 2019 г. Според нея ЦИК трябва в най-кратки срокове да издаде методически указания за работата с машините и да публикува подробна информация, в т.ч. видеоклипове. Както и международни експерти предлагаха, според Матева трябва да се организира и физическо тестване на машините. Т.е да се поставят на публични места, за да могат хората, които желаят, да гласуват тестово, за да се запознаят предварително с устройствата. Проблем се явява обаче краткият срок за доставка на машините за разяснителната кампания – най-малко 10 дни преди изборния ден.

Но най-сериозният казус си остава този с отчитането на резултатите, предвид факта, че на вота за ЕП през 2019 г., когато гласувахме с 3000 устройства, се оказа, че 40 на сто от преференциите на хората, дали вота си с машина, не са били отчетени правилно. А парламентарните избори са дори по-сложни от европейските. На практика членовете на СИК трябва да сумират данните и от машинния вот, и от хартиения, да отделят недействителните гласове, да разпределят вота по партии, коалиции и независими кандидати, да нанесат преференциите и тук е мястото на обученията, методическите указания и на максимално опростения протокол. 

По-същественото обаче е, че на членовете на комисиите веднъж е вменено броенето на машинните бюлетини (контролни разписки) като абсолютен брой, а после и че данните от самото гласуване с устройствата трябва да се нанесат ръчно, като се прибавят към вече нанесените данни от хартиения вот и да се сумират. Макар и протоколът да бе опростен при последните изменения на ИК, това е допълнителен труд за членовете на изборната администрация и допълнителна предпоставка за грешки при преноса и сумирането. Възможно решение е съставянето на два отделни протокола – един от машинния вот и един от хартиения. Това обаче изисква нови промени в ИК, а управляващите не са никак склонни да го отварят за пореден път непосредствено преди избори. Както иначе винаги правят. 

И накрая: машинният вот ще е изпитание – сам за себе си. Хибридното гласуване, ръчното нанасяне на данни, недобрата или закъсняла обучителна и информационна кампания може да провалят „експеримента”, който навъртя вече седем години. Публична тайна е, че управляващите в момента виждат в гласуването с устройства създаването на проблеми вместо разрешаването им. И един голям брой сгрешени протоколи и неотчетени преференции може спокойно да послужи за основание за отмяната му. 

Липсата на пълна прозрачност в целия процес не допринася особено за т.нар. възвръщане на доверието в изборния процес – мантра, повтаряна и от управляващи, и от опозиция.