Дарителството е територия на активно практикуваната гражданска свобода

Петър Витанов: Вината, че имаше такава резолюция е на управляващите, но те не понесоха своята отговорност.
08.12.2020

Дарителството е територия на активно практикуваната гражданска свобода

В настоящата публикация разговаряме с Красимира Величкова – Директор на Българския дарителски форум (БДФ).  Мисията на Форума е да съдейства за формирането на положително отношение на обществото към дарителството, да развива благотворителността в България като работи за подобряване на средата за дарителство, да предоставя платформа за контакти между дарителите за обмен и съгласуване на дарителски политики.

И.Л: Известно е, че българското дарителство има здрави корени. Знаков пример в тази насока е сградата на Софийския университет, която увековечава филантропската дейност на братя Георгиеви. В Е но има и редица други дарители, които вие сте  представили в Енциклопедията на дарителството в България, която издадохте през 2011 г. Покрай цялата тази дарителска дейност обаче се очертава въпросът, дали дарителството не възниква именно в онези сфери, в които държавата не успява да постигне достатъчно добри резултати? Помощна патерица ли е дарителството за публичните политики?  

К.В.: Историята на дарителството в България и в Европа показва, че често личната инициатива за благото на обществото предхожда институционалната. Голяма част от образователните, социалните и здравните институции са създадени в резултат на частна инициатива – била тя индивидуална или общностна. Специално за България има много примери за това – училища, читалища, Българското книжовно дружество (по-късно БАН), университети, лечебни заведения, детски градини, старопиталища са създавани и поддържани първо от дарители. Затова принципно, когато говорим за дарителство, в идеалния случай не би трябвало да противопоставяме държавата и дарителството.

Факт е обаче, че през последните 30 години голям процент от даренията в България са насочени към каузи в сфери, които хронично страдат от дефицит на ефективни държавни политики.Такива са кампаниите за лечение на хора, за подкрепа на уязвими групи, човешки права, за спасяване на бездомни животни и много други. Малцина са дарителите и дарителските организации, които успяват на фона на всички текущи проблеми да създават програми и да даряват с визия за бъдещето и за развитие. А още по-малко пък са примерите за това държавата да разпознава добри модели, създадени от дарители, и да ги прилага и надгражда в своите политики. Подобен добър пример е  Центърът за асиситирана репродукция. Той се роди като подпомагаща програма на фондация „Искам бебе”, работеща само и единствено с дарения, а  впоследствие бе разпознат от политици и институции като добър механизъм за подпомагане на двойки с репродуктивни проблеми.

И.Л.: През годините се е налагало на Българския дарителски форум и негови партньори да правят кампании за спешни случаи – кризата с бежанците през 2013, наводненията през 2014-та и през миналата година за кризата с COVID-19? Управлявате и платформата DMS, където често се събират пари за лечение. Считате ли, че дарителството може да замества държавни политики?

К.В.: Не е възможно дарителството да замести държавата, в която и да е сфера. Да го мислим през числата –  в България се даряват по около 100 милиона лева годишно – от хора, компании и фондации. В същото време в държавния бюджет за 2021 г. са предвидени над 5 млрд. лева за образование и над 6 млрд. лв за здравеопазване. Дори и само така да го погледнем, несравнимо по-малко са дарителските средства от публичните и така е навсякъде по света.

Ролята на дарителството не е да замества държавата. Дарителството  е територия на активно практикуваната гражданска свобода, в която ние като граждани влагаме времето си, парите си, водени ни от собствените си ценности, когато определяме за каква кауза да го правим. По-скоро роля на държавата е да създаде условия дарителството да се случва без допълнителни тежести нито за дарителите, нито за получаващите подкрепа и най-вече да има чувствителност към нови добре работещи модели, така че да ги превръща в публични политики. Така би имало полза и смисъл за всички ни.

И.Л.: Във връзка с предишния въпрос, могат ли НПО да се ангажират в застъпничеството за успешното провеждане на такива политики, без да влязат в конфликт на интереси?

К.В.: Разбира се, че могат. Съвсем естествено е, когато една организация работи в определна сфера, да натрупва експертни познания и да може да предлага решения в политиките, така че да се подобрява средата. За мен това е едно от ключово важните усилия на НПО, защото когато успяват да постигнат положителна промяна на държавно равнище, ефектът от тях е в пъти по-голям от директната им работа с хора и организации например.

Дали застъпничество може да се случва без конфликт на интереси? Тук мога да отговоря от името на Дарителския форум, който ръководя – да, възможно е. Въпрос на вътрешни правила, лична етика и професиознализъм е. Но когато говорим за застъпничество, е много важно да отбележим, че то е въпрос на диалог, а напоследък гражданският сектор много трудно води смислен и конструктивен диалог с институциите. Има някаква симулация на обществено консултиране, но като че ли липсва ключовото – доверието на институциите, че НПО не само могат, но и искат да бъдат полезни със своите идеи, знания и труд.

И.Л.: Вие разкрихте предложените в държавния бюджет за следващата година средства за несъществуващо сдружение, което държавата предвиждала да се създаде под собствената си шапка, за да се гарантира прозрачността на дарителството. Трябва ли държавата да управлява дарителството или е достатъчно да осигури ясни регулации за отчетност? Какви може да са добрите примери в тази насока, отвъд годишните отчети на юридическите лица, събиращи дарения например?

К.В.: Разкрихте е  силно казано, защото предложението за финансиране на несъществуващото сдружение „Дари.бг” от държавния бюджет беше публикувано на сайта на НС като законопроект от група депутатати. Част от работата ни е да следим тази процедура, тъй като, за съжаление, е вече  утвърдена практика да се приемат субсидии за различни НПО между двете четения на държавния бюджет, без да има ясни критерии защо.

Случаят с „Дари.бг” беше скандален в няколко отношения. На първо място се предлага финансиране уж за конкретна организация, а се оказа, че такава не съществува и тепърва щяла да бъде създавана. Тоест, вносителите съзнателно или не в писмено предложение за изменения на закон, вкарват в заблуждение всички останали депутати. Второто е сумата, която се предлага – 1 116 000 лв. Последните изследвания за гражданския сектор показват, че само 1% от гражданските организации в страната работят с бюджет над 1 млн лева годишно, а 70% от тях са с бюджет под 100 000 лв. Не казвам, че това е добре, но това са фактите. И в този контекст, да се предложи над 1 млн. лв. субсидия означава, че вносителите нямат никаква представа и отношение към реалния граждански сектор в България. Трето, идеята държавата да „прави” и „контролира” дарителството се доближава до мракобесни исторически периоди, когато на практика гражданските организации са били забранени.

Регулации за отчетност и сега има немалко – НПО  се отчитат към НСИ, НАП, Агенция по вписванията, в определени случаи и към БНБ и ДАНС и това е напълно достатъчно. Освен това миналата година  фондация „Работилница за граждански инициативи“ предложи Стандарти за добро управление на граждански организации, което пък е един добър пример за ангажимент и стремеж за прозрачност на подписалите, много отвъд това, което държавата изисква.

И.Л.: След случая с дарителската платформа Хелп Карма“ смятате ли, че дарителите ще са понащрек и ангажирани с проследяване как се разходват техните средства? Какви механизми предлагат БДФ и тяхната платформа DMS, за да могат дарителите да проследяват какво се случва с даренията за подкрепените от тях каузи?

К.В.: Скандалът с „Хелп Карма” предизвика сътресение и в дарителите, и в организациите, които разчитат на дарения за каузите си. Естествено дарителите станаха по-бдителни и питащи, което е много добре – важно е хората да изградят в себе си рефлекс да не се доверяват на празни декларации за прозрачност, а наистина да проверяват, когато имат порив да дарят. Колкото повече един даряващ човек знае за каузата, която подпомага, толкова повече има шанс той да е по-удовлетворен от своето дарение. В DMS ние изискваме от всички получатели на дарения подробна финансова информация за всеки разход, но сме най-щастливи, когато можем да разкажем с новини и истории какво се е случило благодарение на дарителите, защото в това е целият смисъл на дарителството – да прави промяна.