За работата на Народното събрание през 2020 г. накратко

Маратон по гласуване и 48-часов изборен “ден”?
10.09.2020
Какво (не)показват числата за работата на депутатите през 2020 г.
30.12.2020

За работата на Народното събрание през 2020 г. накратко

В навечерието на предстоящите парламентарни избори равносметката за работата на Народното събрание ще има сериозно значение както по отношение на предизборната кампания, така и за резултатите от самия вот. 

В тази връзка на онлайн платформата „Отворен парламент” ще публикуваме обобщени данни за дейността на Народното събрание за изминаващата 2020 г. с уговорката, че все още не са публикувани пълните данни за месец декември, въпреки че от миналата седмица депутатите вече излязоха в триседмична зимна ваканция. 

Колко пъти се събра Народното събрание за изминалата година? Според информация на пресцентъра на Народното събрание от вчера, парламентът е имал общо 120 пленарни заседания за 2020 г. Парламентарен контрол е провеждан в 34 от тях.  

Отделно народните представители са участвали в заседания на парламентарни комисии, които са общо 27 – 23 постоянни и 4 временни. Освен временните комисии през 2020 г. се е събирала и една анкетна комисия, която е заседавала 2 пъти в началото на годината. Сред временните са печалната и останала с едно единствено заседание комисия, която трябваше да отвори врата за промени в Конституцията, както и тази, която следваше да провери „фактите и обстоятелствата, свързани с прекъсването на програма Хоризонт на БНР и твърденията за политически натиск върху ръководството и журналисти от БНР”.

Трябва да отбележим, че според Правилника за дейността и организацията на народното събрание членовете на различните комисии получават допълнително заплащане за участието си. Техните председатели пък получават и допълнителни средства за представителни разходи. 

По отношение на постоянните комисии тази, която е заседавала най-често, е Комисията по правни въпроси (с 41 заседания), а второ място „си поделят” Комисия по бюджет и финанси и Комисия по икономическа политика и туризъм (с по 29 заседания). 

Най-малко заседания – по 9 общо, са провели от Комисия по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите и Комисия по вероизповеданията и правата на човека. С по 10 заседания или очевидно по-малко от едно в месец за работната година на парламента (тъй като август е почивен месец за парламента) са и Комисия по политиките за българите в чужбина и Комисия за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата. 

Тъй като фокусът на настоящата публикация не е върху качеството на работата на депутатите, следва да отбележим, че бройката на заседанията не е пряко обвързана с него. 

Според прессъобщение на Народното събрание, през 2020 г. в деловодството на парламента са били депозирани 215 законопроекта (в него обаче, явно не са отразени всички депозирани през месец декември законопроекти, тъй като от официалната страница на НС в раздел Законопроекти” до 18 декември, 2020 г. са публикувани общо 225 такива). Внесените предложения за изменения и допълнения в Наказателния кодекс са общо 7 (още 4 са депозираните предложения само за изменения или допълнения), а на Закона за ДДС – общо 5 (още 3 са депозираните предложения само за изменения или допълнения). Във връзка с предстоящите избори следващата година например предложения за изменения и допълнения в Изборния кодекс са били депозирани 3 пъти.

*Графиката е интерактивна. 

След като накратко обобщихме данните за работните дни на депутатите, следва да очертаем и финансовата рамка, която им съответства. 

За 2020 г. одобреният бюджет на Народното събрание възлиза на около 81 млн. лв. Той се формира почти изцяло (98 %) от средства от централния бюджет. По-подробен преглед на перата на парламентарните разходи показва, че 23.5 млн. лв. се заделят за средствата за заплати на депутатите. Допълнително в категорията „разходи за издръжка”, която включва транспортни разходи, разходи за заплащане на сътрудници, консултации, експертизи, квартирни и дневни пари за посещения на избирателните райони, са заделени 11.3 млн.лв.

За съжаление обаче проследяването на тези средства е трудно, както по отношение на формирането на депутатските възнаграждения, така и по отношение на отчитането на направените от народните представители разходи. 

По закон можем да определим минимумът на депутатска заплата, но не и допълнителните плащания към нея за представителни разходи, за участия в комисии, за сътрудници и др. Така например базовата работна заплата за народен представител се равнява на 3 средномесечни заплати в държавния сектор. Така в началото на 2020 г. един народен избраник е получавал около 4200 лв. месечно. Нашият преглед на доходите на депутатите за 2019 г. показва, че те са декларирали общо 45.4 млн.лв доходи, като от тях около 21 млн. лв. са приходите им от заплати в парламента и други 21 млн.лв. са доходи от дивиденти, декларирани само от депутата от ДПС – Делян Пеевски. 

Начинът, по който депутатите разходват допълнителните си средства – за разходи за сътрудници, консултации, срещи в избирателни райони и други обаче е още по-трудно проследим. От профилите им в парламентарния уебсайт не може да бъде извадена информация за срещите им с избирателите (такава е посочил единствено Милен Михов от парламентарната група на „Обединените патриоти”), както и за изразходваните от тях средства. Въпреки че тази информация може да бъде публикувана, на практика това не се прави. Тук обаче се проявява основната слабост на текстовете в Правилника за дейността на НС, които в тази си част са в пожелателната форма „могат”.  

Основна роля за разпределението и контролирането на тези допълнителни средства имат ръководствата на парламентарните групи, като те имат информация за тяхното пълно отчитане. Проблемът обаче е, че широката публика няма достъп до тези данни. 

Питанията на народните представители също имат отношение към гражданите, които те представляват (и то не само тези от избирателните им райони). Данните за тази активност на депутатите обаче показват, че 86 от тях (или малко над 1/3та) не са задавали никакви питания през 2020 г. Това са 61 от групата на ГЕРБ (⅔-ти от тях), 10 от Обединените патриоти (половината от групата), 9 от ДПС (⅓-та от групата), 4 от ВОЛЯ (⅓-та от групата), 1 от БСП и 1 независим. Това в допълнение към липсата на данни за срещи в избирателните райони и прозрачност за представителните разходи в тази връзка, повдига съществен въпрос – защитават ли народните представители и по какъв начин интересите на хората, които са гласували за тях по места. 

Подобно „мълчание” може да се тълкува по различни начини. Например близката връзка на депутатите от парламентарната група на ГЕРБ с изпълнителната власт вероятно им предоставя по-лесно и бързо необходимата информация. Може да има и различен стил на парламентарна култура между партиите, представени в управленската коалиция и тези в опозиция. Въпреки всичко обаче, данните показват, че най-голямата група в парламента изглежда, че използва най-рядко правото си на парламентарен контрол. 

През месец септември изследване на агенция Алфа Рисърч показва, че доверието в Народното събрание е спаднало до 7.6%, като преди началото на лятната ваканция на депутатите, то е било 10% (м.юли, 2020). Липсата на отчетност и прозрачност за работата на институцията се съчетава с усещането за сливането ѝ с изпълнителната власт, което се затвърждава вследствие на многото „мълчаливи” депутати (особено от групата на мнозинството и коалиционните им партньори). Това са допълнителни фактори, които трябва да се вземат предвид, ако се работи за възвръщане на общественото доверие в най-важния орган на парламентарната ни република – Народното събрание. Докато доверието в работата му продължава да пада и то непосредствено преди предстоящите парламентарни избори, ще се създават възможности за популистко говорене и набиране на сила на формации без ясни политически платформи.