Многогодишната финансова рамка на Европейския съюз (ЕС) бе обсъдена и гласувана в Европейския парламент тази седмица. Тя е един от основните стратегически документи на Съюза, с който се определят неговите приоритети на развитие, обичайно за период от 7 години. Именно чрез нея също така се дефинират източниците и размерът на средствата, които ще бъдат инвестирани.  

Нейното договаряне се осъществява основно в диалог между Съвета на министрите (представляващ интересите на държавите членки), Европейския парламент (като изразител на волята на гражданите на ЕС) и Европейската комисия (защитаваща позициите на самия Съюз). 

По-долу можете да се запознаете с чл. 312 от Договора за функциониране на Европейския съюз, който регламентира приемането на финансовата рамка:

Намирането на консенсус в този процес е сложно. В него трябва да бъдат балансирани противостоящи интереси – Парламентът традиционно се застъпва за увеличаване на разходите, докато Съветът обичайно отказва да увеличава вноските на държавите, с които да се финансират различните програми на Съюза, респективно предпочита да има по-малко разходи. Европейската комисия пък трябва да намали противоречията между тези две страни с цел постигането на максимално приемливо за всички споразумение.

Тази година преговорите за многогодишната финансова рамка бяха допълнително усложнени от поне три фактора: 

1. Великобритания вече няма допринася за бюджета, след като напусна ЕС – тя беше една от държавите нетни вносителки и имаше значителен принос към бюджета;
2. Кризата с Ковид-19 доведе до появата на нови приоритети като здравеопазването, които изискват допълнителни и значителни средства; 
3. Въпросът за обвързване на разходите с принципа на върховенство на правото, по който държавите не са единодушни.*

Един от ключовите въпроси по договарянето на рамката обаче сякаш остана извън публичното внимание, а именно –  какво се случва с източниците на финансиране? 

Източниците досега

Основните източници, с които се финансират европейските политики са три вида. Първият са сумите от мита и други налози стоки, внасяни в ЕС от трети държави, вторият – процент от данък добавена стойност (ДДС), а третият – вноска на държавите членки, базирана на брутния национален доход (БНД). 

Основният проблем за държавите членки е свързан с факта, че преките вноски на страните непрекъснато нарастват като дял от бюджета през годините. Така делът им се е увеличил от 41% през 1998 г. до 71% през 2018 г. Това беше причина Съюзът да се запита откъде може да намери други източници на финанси.

Новите източници

За да се запази обемът на политиките, в рамките на които ЕС действа, а и за да бъде възможно да се реагира на новите предизвикателства, се оказа необходимо намирането на алтернативни източници, с които да се финансира бюджета на Съюза. Тези нови източници ще бъдат използвани за обезпечаването на инструмента “ЕС от следващо поколение”**, който трябва да преодолее последиците от настоящата здравна криза.

В следващата инфографика можете да се запознаете с пътната карта за въвеждането на новите източници:

Вместо заключение

Настоящата криза даде възможност ЕС да постигне напредък по отношение на темата за собствените приходи. Нещо повече – чрез тях Съюзът се стреми да гарантира не само допълнителен ресурс, но и да постигне някои от дългосрочните си цели – например за намаляване на въглеродните емисии. Със сигурност обаче това не е последното напрежение, което предизвиква въпроса за новите източници. Тепърва предстоят конкретните предложения, които ще са резултат от множество дебати и противостоящи интереси – на гражданите, на държавите, на частните компании. 

Екипът на “Отворен парламент” ще следи какво се случва по тези теми.

*Унгария и Полша изразиха несъгласие с идеята средства по програмите на ЕС да бъдат спирани ако държава членка не спазва принципа на върховенство на правото. Вече бе постигнат политически компромис за този механизъм, но предстои да видим как всъщност ще бъде прилаган той.

**Става въпрос за Next Generation EU, известен още като инструмент за възстановяване на Европа след здравната криза с COVID-19. Той възлиза на стойност 750 млрд. евро, които ще бъдат инвестирани в държавите в направления като екология, цифровизация и т.н.