Източник: clubz.bg

„Не ми харесва подходът да търсим одобрение или нахокване от „по-големия брат“

Г-н Новаков, през октомври в Европейския парламент (ЕП) бе обсъдено върховенството на правото в България. Прецедент ли е институцията да обсъжда този въпрос за държава, която вече е член на Съюза?

Да се съблюдава и да се подкрепя върховенството на правото е не просто обичайна, но и задължителна практика на ЕП. Тя не се изчерпва с покриване на определени изисквания и с влизане в ЕС. Това е постоянен процес, който няма нищо общо с годините членство. 

Заради това и не може да се нарече прецедент. Подобни обсъждания са част от всекидневната работа на ЕП, тема на такива дебати са били много други държави. 

Ясно е как гласувахте вие – „против“, обосновете защо.

Много пъти съм виждал колеги от други страни да забравят за всичките си различия, когато става въпрос за националния им интерес. Те забравяха политически партии и семейства и всички заедно се хващаха и защитаваха страната си. Не мога да подкрепя нещо, което уронва престижа на България и не създава добавена стойност, не предлага решения. 

Ще ни посочите ли точките от резолюцията, с които в най-голяма степен не сте съгласен?

Не ми харесва подходът да търсим одобрение или нахокване от „по-големия брат“, не съм съгласен с опитите за налагане на чувство за малоценност, не съм съгласен с това да злепоставяме държавата си с цел да се постигнат партийни интереси. Не разбирах защо е необходимо в тази резолюция да се говори за дела на организация, която се бори за признаване на македонско малцинство (ОМО Илинден, б.р.). Въобще, резолюцията бе ползвана за платформа от всеки, който пожелае, да каже каквото реши за България, особено ако не е добро. 

Освен че в приетата резолюция се засяга въпросът за работата на прокуратурата и незадоволителните резултати по отношение борбата с корупцията по високите етажи на властта, тя засяга и други важни теми като начина на работа на Народното събрание. Така например се отбелязва, че изборното законодателство се променя седем месеца преди редовни избори, което противоречи на международните практики, но и че ЕП “изразява загриженост относно практиката на управляващото мнозинство набързо да приема законодателство, често пъти без необходимите разисквания или консултация със заинтересованите страни; отбелязва много ниското обществено доверие в българския парламент”. Как бихте коментирали този цитат от документа?

Българското правителство чува критиките, чува исканията на протестиращите. 

Когато хората на улицата искат промени в тази сфера и по темата са били предприети действия – това е плод на много по-широк обществен дебат, отколкото би могъл да се проведе в Народното събрание, например. 

Резолюцията обръща внимание и на темата, свързана със свободата на словото, и обръща внимание на един особен казус. В тази резолюция ЕП “изразява съжаление относно неотдавна наложените ограничения на журналистите в помещенията на Народното събрание, с които се намаляват техният достъп до парламентаристите и оттам – и възможностите за медиен контрол над работата на законодателния орган”. Споделяте ли тази позиция?

Не знам дали само на мен ми изглежда странно от Брюксел, с резолюция, да обсъждаме как е подредена която и да е национална администрация, току-що нанесла се в нова сграда. Аз следих дебата на журналистите и председателя на НС и мисля, че последното нещо, което един политик би искал, е да отдалечи медиите от себе си. Това би било в ущърб и на неговата работа. 

Доколкото съм запознат, тези ограничения са били наложени както заради усложнената епидемична обстановка, така и заради спецификите на сградата на НС и съм сигурен, че ще бъде достигнат най-оптималният и добър вариант за работа.

ЕП обръща внимание и на влошената медийна среда, но властите в България системно отричат да има такъв проблем. Как си обяснявате това разминаване?

По време на протестите се видя, че всеки може да изразява мнението си, то да получи гласност и да бъде отразено. В България има немалко печатни издания, радиа и телевизии, които работят спокойно и с всички права на всяка медия на свободния пазар. 

Вероятно има какво още да се подобрява, което правителството никога не е отричало.

Постигна ли резолюцията целите, поставени от вашите колеги евродепутати, които настояваха за нея или се случи обратното?

Ако целта им беше атака по правителството – атакуваха го. Tази резолюция, обаче, със сигурност не решава който и да е проблем в страната ни. 

Не знам дали колегите ми бяха преценили щетите, които би нанесла. 

Щетите, заради които следващия път, когато водим преговорите по бюджет и искам за България повече, ще трябва да обясня защо част от сънародниците ми смятат, че страната не заслужава и не може да управлява подобна подкрепа. 

Консолидира или разедини резолюцията ЕНП предвид факта, че масово депутатите гласуваха „против“, но имаше и такива „за“. Но най-показателното – ЕНП сякаш до последно странеше от конкретна позиция за ставащото в България от юли към онзи момент?

От 187 души в групата на ЕНП, едва 6-ма не са подкрепили резолюцията, при положение, че един от инициаторите й е неин член. 

Не е прецедент в процеса на работа да има разминаване в мненията по отделни точки. Групата е и консолидирана, и обединена именно заради тази й демократичност и свобода всеки да може да изкаже мнението си без да робува на повели и задруги.

Беше ли изправена ЕНП пред следната дилема: в България срещу правителството протестират и хора, симпатизиращи на ЕНП и ако представителите на ЕНП не подкрепят резолюцията, ще отблъснат тези хора от себе си? 

Нито ГЕРБ, нито ЕНП робуват на подобна изборна математика. Подкрепата на ЕНП беше заявена директно и недвусмислено от ръководството и на групата, и на партията. Не считам, че е имало дилеми в групата по отношение на общата ни позиция. Гласовете след това доказват точно това.

Вие как си обяснявате вкарването на текстове за президента Румен Радев и бизнесмена с 18 повдигнати обвинения у нас Васил Божков? Солово изпълнение ли беше това от страна на вашата колежка Роберта Мецола или е имало консенсус вътре в групата на ЕНП?

Различните гледни точки не могат да се разглеждат като нещо странно или необичайно. 

Когато се разглеждат подобни казуси за страни членки, в ЕНП винаги сме се стремили на масата да бъдат сложени всички карти, да се постави възможно най-ясната картинка, а не проблемът да се гледа едностранно. Това е причината г-жа Мецола да инициира вкарването на текстове, които изразяват и предоставят информация за грижите и притесненията на друга голяма част от българското общество. 

Ако има граждани, които имат усещането и притесненията, че някоя институция в страната не защитава достатъчно националния интерес, това заслужава най-малкото дебат.

Вече 13 години България не успява да покрие изискванията на Механизма за сътрудничество и проверка, така че той да бъде прекратен. Защо? Какви бяха позициите на вашите колеги в ЕП както по време на дебата, така и в кулоарите на ЕП?

България е обект на мониторинг точно както всяка друга страна по силата на новия механизъм за върховенството на закона. Още миналата година бе обявено от ЕК, че миналият доклад по МСП ще е последен. 

Мислите ли, че новият механизъм за върховенство на правото, който разглежда всички държави, ще може да постигне това, което МСП не успя в България?

България постигна много за тези 13 г., правата е възходяща и не се е отклонявала от тази посока. Всяка държава в ЕС, в някаква степен, има проблеми, свързани с независимостта на съдебната система и борбата с корупцията. За разрешаването им се работи ежедневно, просто някои го правят от 53 г.* – всеки ден. Други от 13 г. – всеки ден. 

Призовавам не за търпение, но за разбиране, изисква се време. Тези проблеми ще се наблюдават отблизо чрез новия механизъм за върховенството на закона във всяка държава, коетоотново показва, че нито България е черната овца, нито тези проблеми ги има само при нас, нито сме се изложили пред хора, които за първи път чуват за подобни проблеми и дебати в държава-членка.

В момента дебатът за върховенството на правото продължава в още една посока. Предлага се този принцип да бъде обвързан с бюджета на Европейския съюз и европейските фондове на държавите членки да бъдат спирани при неговото нарушение? Вие подкрепяте ли тази идея? 

Несъмнено. Върховенството на закона не може да се прилага избирателно. Трябват гаранции, включително правноустановени, че бюджетът на ЕС трябва да се разходва, съобразно закона. Няма две мнения по въпроса. 

*Преди 53 години, през 1967 г. влиза в сила Договорът за сливане, чрез който се обединяват основните институции на съществуващите тогава три европейски общности – Европейска икономическа общност, Евратом, Европейска общнст за въглища и стомана.