Иванка Иванова, която живее в Барселона от 12 години, е следващият ни гост в рубриката за мнението на българите в чужбина и протестите. Иванка е магистър по финанси и през целия си трудов стаж се занимава с финансово-счетоводна дейност. Тя е и сред активните български граждани в Барселона. Ваня не пести сили и енергия и споделя, че с хъс и любов работи за страната ни, дори отдалеч. Организирала е кампании за дарения за социални домове за деца и възрастни хора в страната ни. Примери за това са участието в инициативата “Дари празник за баба и дядо” под егидата на Омбудсмана за Великден и Коледа, както и дарение за българския фестивал “Завило се хоро, извило се” в Тарагона. И сега помага на българските граждани в Каталуния и България. Тя е активен участник и координатор на всички видове избори в Барселона. Споделя, че постоянно е във връзка със страната ни като разпространява новини, информира и поддържа връзка със сънародници по целия свят. Тя е инициатор на петиция за откриване на консулство в Барселона. Ваня успява да обедини българи и българските власти за каузата и да намери подкрепа в испански фирми и институции за откриване на българското консулство, заради което то отваря врати на 10.09.2019 г. В момента тя има нова кауза за консулството – да се постави българското знаме пред сградата там. В днешната ни среща с нея разговаряме за протестите и за нейното мнение какво може да се промени у нас. 

Подкрепяш ли гражданското недоволство от 2020 г. и защо? Какво ти прави впечатление в протестите, гледайки отстрани? 

“Часът на свободата призовава всеки българин да покаже на дело родолюбието си!” – Васил Левски

Подкрепям всичко, което е в посока доброто на българските граждани и България.  Още от 1989 г.  винаги съм отстоявала принципа “направи добро”. Това е мое кредо и начин на живот. Обичам родината си, аз съм български гражданин, независимо, че съм в чужбина от 12 години. Подкрепям страната и сънародниците си както отдалеч, така и в Каталуния. А що се отнася до протестите, всеки човек има право на протест по Конституция, за да изрази своята лична или групова позиция  относно социална, здравна, културна и други политики на правителството. Винаги ще подкрепям акт, който е в посока на доброто на хората. Заставам зад протестите в България за смяна на управлението, против корупцията, за спазване на принципа на върховенство на закона. От години има натрупано напрежение у българските граждани. От много време те чакат промяна и денят, в който да се надгражда, а не да се руши. Вече 30 години се дава доверие, а накрая все сме излъгани.  

Настана време за равносметки, а може би и време за надежди и опасения относно това, което ни предстои. Определено не изживяваме най-добрите си периоди и някак, след тридесет години преход, България все още търси себе си, а постигнатите резултати не удовлетворяват никого. Усещането, че след поемането на държавата по пътя на демокрацията и човешките ценности, нищо не се е променило, е измамно.

В момента сме във време на тотален срив на доверие във всички институции и във всички политически партии. Това е наистина много сериозен проблем. Липсата на контрол, на почтеност и на отговорност води до такива ситуации. Този дълъг период на преход е уморителен и изхабява и най-вярващите в бъдещето на България. 

Сегашният протест в продължение на над 100 дни е доказателство, че в страната има много сериозни и неотложни за решаване проблеми. Иска се оставка на правителството, на Народното събрание, на главния прокурор. Хората няма да отстъпят. С риск за здравето си, те са на улицата. Има коронавирус, но нищо не ги спира. Това е така, защото е изгубено доверието, скъсана е нишката между хората и управляващите. Именно заради отсъствието на доверие гражданите не желаят среща и дискусия с министър-председателя.

Участва ли в протестите през 2013 г.? Какво според теб ги отличава от сегашните? Какви са приликите? 

Аз винаги съм взимала участие в подкрепа на исканията за по-добър живот на българските граждани. За мен между двата протеста няма много разлика, но участието на българите в чужбина не беше така активно през 2013 г., както е сега. Разлика също е това, че тогава нямаше коронавирус и ограничителни мерки. Протестите в България като цяло са в посока подобряване управлението и приемане на смислени политики. На толкова много протести съм присъствала в България през зимата, лятото, по време на купонна система, за енергийна, за пенсионна системи и т.н. Всеки протест е плод на погрешна политика на правителството в определен сектор или сектори. Гражданите са барометър, който винаги и навреме показва недостатъците в управлението, но явно няма чуваемост и желание за корекция. Когато проблемите не се решават навреме, те се трупат и след това се стига до национални протести, искане на оставки на ресорни министри, на цялото правителство. Сериозни промени не са тези, които запушват една дупка. Това е като при счетоводството –  ако пипнеш на едно място, отваря се друго, второ, трето. Необходимо е цялостна програма с дългосрочна перспектива, визия за развитието. Това беше пропуснато от 1989 г. досега и продължава да е проблем. Така е, когато има и различни политически отстъпки заради коалиционите партньори. Друга фундаментална грешка е назначаването на важни постове на доверени хора без необходимия ценз, опит, езикови познания, дипломатичност. Трета основна грешка е лобизмът. Лобирането на една или друга фирма в определен проект е основата за корупция – с комисионни, спечелени поръчки, зависимости. И не на последно място е политическият инат по отношение законопроектите на други партии. Налице са политически интереси, кворуми, пазарлъци и влизане в една спирала на зависимости, които са полезни за отделни личности и партии, но не и за страната и гражданите. 

Какво не успя да постигне гражданското общество за последните години, за да сме в сегашната ситуация?

Гражданско общество се изгражда с години. Не можахме да се обединим около най-важните неща за развитието на страната и то е много по-бавно и недостатъчно. Реално се оказахме разделени преди да се обединим. 

Дадохме шанс на мафията да изгради своите структури и мрежа. Във времето на прехода се допуснаха много грешки и много време беше загубено.

Развитието на гражданско общество зависи от възпитанието ни от детската градина, училищата и така до достигането на пълнолетие. Всеки от нас трябва да е осъзнат гражданин, който да полага  доброволен труд за кауза за промяна на нещо конкретно в България. Фундаментът и просперитетът на една страна са нейните хора. Именно заради това е нужно те да бъдат образовани и да даряват от своето време. Важно е да вземаш участие, да даваш гласа си на избори, да даваш доверието си, но и да развиваш умението да контролираш и да “дишаш във врата” на властта и институциите и да не си безучастен. Тогава си реално част от това общество. 

За да изискваш от институциите, следва да си взел участие, а не да казваш “Те са същите, всички са еднакви.” и да се оправдаваш. Това не е гражданско общество, това не са отговорни хора нито пред себе си, нито пред децата си и обществото. Истинските граждани са и тези, които работят доброволно и дават от себе си, както например се случи с петицията за откриване на генерално консулство на България в Барселона. Тази кауза успя да обедини над осем хиляди човека и институции с една цел – да се създаде нещо в услуга и помощ на българските граждани от цял свят, независимо от партиен цвят, пол, раса, религия.

А какво считаш, че може да се промени сега и с какви средства, за да не се стига до поредно масово недоволство след няколко години?

Ще кажа нещо, което отправям към всички и което смятам за моето мото: няма възрастова и географска граница, когато искаш да помогнеш на родината си. Вече над 30 години имаме един и същи урок. 

Никога не трябва повече да допуснем срив: демографски, морален, срив в образованието, в героите си, в учителите будители, в институционалността, в икономиката, в език, в религия, в традициите и символите на България. Тогава ще стоим горди на картата на Европа и света. 

Важно е никога да не допуснем някой да ни купи съвестта, душата, достойнството; да бъдем честни и отговорни пред род и родина, пред героите си, отдали живота си, за да живеем ние! 

Сега от нас се иска да оставим една “чиста и свята България” на бъдещите поколения. Нужно е обединение на нацията и всички следва да вземат участие в парламентарни, президентски, местни и европейски  избори. 

Как показваш подкрепата си за протестиращите? Защо е важно за теб да си активна, дори отдалеч? 

Живеем в много сложни времена. По света има различен брой българи и разнообразни мерки срещу коронавируса. Испания е под много строг режим, може би един от най-строгите в момента. В Мадрид и Барселона, като едни от най-големите туристически центрове на страната, са въведени стриктни мерки срещу разпространението на епидемията и това прави трудна организацията на протести на живо. Най-добрата подкрепа е да сме в България на площада. Много българи са в родината, но другите сме останали в чужбина по уважителни причини.  

Въпреки строгите мерки в Барселона, подкрепям протестите в България. Други наши сънародници също застават зад тях. Но реално големи протести няма как да бъдат организирани тук, заради строгите мерки и отдалечените разстояния. Аз обаче наистина вярвам, че българи в чужбина и българи в България сме едно и никой не е в състояние да ни раздели. 

Следя всичко, което става в страната ни, вземам активно участие в социалните мрежи и общувам с българи от цял свят.

Макар и зад граница, аз съм с децата си, с приятелите си, с планините, красотите и с традициите, с българските радости и неволи. Всеки един от нас е напуснал страната по различни причини преди и след присъединяването към Европейския съюз (ЕС). Всеки отговорен, честен и достоен българин, далеч от родината си, не може да бъде безучастен към събитията. Хората на площада в момента са изправени срещу, корупцията, която не е от вчера. Допуснали сме да стигнем до настоящото състояние, сега следва да се обединим и излезем от тази ситуация. 

Няма на кого да се сърдим, следва да търсим нашата вина, че сме допуснали корупцията да обхване всички структури на властта – от най-ниските до висшите етажи. Всеки един от нас може да подкрепя България в посока промяна на статуквото, смяна начина на управление из основи, с искане на извънредни парламентарни избори. Всеки един от нас следва да гласува за промяна. Не трябва да стоим и да чакаме някой да свърши нашата работа. Даваш доверие и следва контрол. Необходимо е изискванията и правилата да са еднакви за всички. Като активист и участник в различните видове избори в чужбина, пледирам за електронно гласуване в този век на 5G технологии. Работим от вкъщи, записваме час за лекар, съд, община и всичко останало онлайн. Кореспонденцията и документооборотът могат да са онлайн, обучението в училища и университети също и затова не виждам пречка за гласуване на избори онлайн. Това ще е най-голямото предимство, улеснение за масово участие на българите зад граница. България е страна с много IT специалисти. Няма от какво да се страхуват партиите. Не е необходимо да се харчат толкова пари за секции, чували, транспорт, командировки и т.н. Предимствата са много. Категорична съм в това и заставам твърдо. Това е друга кауза, за която работя. 

Имат ли българите в чужбина конкретни искания в тези протести и какви са те? С какво помагат сънародниците ни зад граница?  

Солидарни сме с исканията на нашите сънародници и ги подкрепяме оттук, всеки един както може, като спазва законовите изисквания в съответните държави. Не навсякъде има възможност заради ограниченията от пандемията, но ние сме част от България, независимо къде сме. Никой не може да замени корените си или принадлежността си. Дори човек да смени гражданството си, винаги остава българин. Зад граница сме, но сме ежеминутно с България. Помагаме финансово на близките си, на приятелите си, дори на непознати хора. Давам себе си за пример, но знам, че и други хора го правят. Отдалечеността не е причина да бъде отказана помощ или солидарност в исканията за по-добър живот, спокойствие за настоящите и бъдещите поколения на страната ни. Вътрешно го усещаш, любовта към родината не се променя.  

Имат ли желание българите в чужбина да участват активно в политическия живот в страната? Вероятно си чувала неведнъж твърденията, че „отдалече е много лесно да се критикува“? Какви според теб са най-честите форми на включване в случващото се в България? 

Да, включват се. Не всички, но има и такива, които вътрешно имат усет за това. Повечето са съсредоточени в ежедневието си, работата, семейните задължения. Много от тях не се виждат в политиката и искат да се отдадат на собствения си спокоен свят. Такива хора не са малко, но тези, които имат желание извън страната, са истински мотивирани. На този свят има от всичко, както казват испанците – hay de todo. Важното е, че искрата за борба в името на справедливостта, морала и достойнството я има и не е загубена. 

Има добри специалисти – юристи, дипломати, военни, интелектуалци, финансисти, икономисти, архитекти, земеделци и много други, които не са се отказали да следват съвестта, честта, достойнството си и са готови да дадат всичко от себе си за възстановяване на устоите на България. Тези хора са положили клетва пред себе си да служат на страната си. 

Аз не се сърдя на българите от България за упреците към нас, че сме изоставили родината си и сме избрали хубавия и лъскав живот на Запад. Ние нямаме вина за корупцията в страната ни, нямаме пряко участие в управлението. Простено им е, защото тези, които не са живели и работили в чужбина, не знаят какво е да се бориш всеки ден за работното си място, да доказваш ежедневно, че си по-добър от другите, далеч от децата си, приятелите си. Разликата между екскурзия и постоянното живеене в чужбина е огромна. Отговорен си пред децата си, за които трябва да се грижиш, пред възрастните родители, които чакат помощ, за да могат да се издържат в България. На всички са ни ясни проблемите с пенсионната система у нас. Сигурна съм, че всеки сънародник  има близки в чужбина. Почти всички колеги, с които преди съм работила в България, са вече напуснали страната. Всеки един го е направил по различни причини и сигурно повечето са основателни. Да не забравяме, че след приватизацията много хора останаха на улицата без работа, колко банки се ликвидираха, колко енергийни реформи настъпиха, как се смени собствеността на води, реки, язовири с всякакви недостатъци. И през 1989 г. протестирахме, но нямаше чуваемост. Имаше само обещание от  хора, които не милееха и умишлено вкараха страната в това русло на затриване. 

А сега предстои и завръщането на българи, засилено от кризата и пандемията. Бих попитала нашите политици, депутати, държавници и Омбудсмана: имате ли готовност и капацитет да приемете от близо 3 000 000 българи, не малка част от които искат да се върнат в страната?  

Години наред те са превеждали големи суми към България. Тези парични потоци се разглеждат като важен източник на финансиране и като съществен елемент от текущата сметка на платежния баланс. Практически това е една от движещите сили за икономически растеж за развиващите се и зараждащи се икономики. Ако сега българите искат да се върнат в родината си, къде ще работят? 

Каква България си представяш, за да се върнеш и да живееш в страната? 

Една спокойна, свободна България с усмихнати и щастливи хора и деца! Без стрес, без страх! 

Да има функциониращи предприятия, да няма безработни, да няма бедни хора, да няма болни и тъжни лица. Да има ред и дисциплина, да има морал.  

Не искам да мечтая, а искам в България всички да са равни пред закона, с право на развитие и реализация, без никой да изпитва срам да каже откъде идва. Искам България да се грижи за децата си, да насърчава  раждаемостта и окуражава младежта, да подкрепя семействата и осигурява достойни старини. 

Името на страната ни в момента е във всички европейски и световни новини и е свързано с престъпни групировки и мафия. Боли ме, че страната ни се олицетворява от корупцията. 

Искам да се възстановят доверието и уважението към институциите. България си има красотите, гостоприемството, образованите и толерантни граждани, но е смазана от нагли, алчни, необразовани, некомпетентни, недосегаеми и мислещи се за незаменими хора. А истината е, че няма незаменими – идваш и си отиваш. Важното е каква следа ще оставиш след себе си.

Трябва да дадем път за реализация на истинските патриоти, честните, почтените, знаещите, можещите и образовани млади хора и да има приемственост между поколенията. Хубавото е връзката между млади и възрастни да се поддържа и развива. Едните  са свидетели на прехода от 1989 г. и така могат да дадат съвет на младите, за да не се допускат същите грешки.

Историята ни учи на много неща и не трябва да забравяме кои сме, кои са нашите апостоли на свободата и независимостта, кои са нашите учители и будители – прозорец  към знания и откриване на светове. 

Аз съм оптимист и съм дълбоко убедена, че каузата на България не е загубена и вярвам в това. Бих желала да вдъхна същата вяра и на всички българи и да им дам от моя оптимизъм. Той е извор на енергия и е необходим в днешния момент. 

Ще цитирам една тибетска поговорка: “Когато имаш крайна цел, дори пустинята се превръща в път”.