Членският внос в партийните каси е тема, която периодично се обсъжда в публичното пространство. През подаваните годишни финансови отчети на партиите се хвърля яснота за това каква част от техните приходи са формирани от него. Но за обществеността на практика остават мистерия броят на партийните членове и размерът на членския внос, който централите събират от тях. 

През 2019 г., с оглед на драстично намалената държавна субсидия, пък макар и само за 5 месеца, и проведените два вида избори, значението на финансовата подкрепа от симпатизантите стана още по-голямо.

Дали обаче желанието да се печелят избори и свитата държавна помощ са били причина за финансова дисциплина в редиците на партиите? А работиха ли централите в посока увеличаване на членския внос?

В отговор на тези въпроси потърсихме какво предвиждат уставите на парламентарно представените формации по отношение на членския внос и каква е била динамиката на неговото събиране в последните пет години според подаваните официални финансови отчети на партиите.  

Членски внос по устав

Законът за политическите партии предвижда, че „Уставът на политическата партия съдържа… правилата за определяне размера на членския внос” (чл. 14, ал. 1, т. 10). 

Преглед на уставните документи на парламентарно представените партии показва, че в нито един от тях не е обявен изрично размерът на дължимия членски внос. Няма публичен достъп и до решенията на съответните ръководни органи, определящи сумата, която партийците следва да внасят годишно. Екипът ни изпрати въпроси до централите с искане на достъп до тези документи, но към този момент, не сме получили нито един отговор. 

До началото на месец юли 2019 г. ГЕРБ беше единствената парламентарно представена партия, посочила конкретна сума – 2 лв. годишно (чл. 45, ал. 1 тогава). След последните промени в ръководния им документ обаче и те възприемат подход, който само посочва отговорния партиен орган, определящ дължимите от членовете средства. 

По данни на Свободна Европа, предоставени от организационния секретар на ГЕРБ Цветомир Паунов, към август 2020 г. членовете на партията са били над 98 хил. души. За 2019 г. партията е отчела 568 хил. лв. членски внос, което е ръст от 3.5 пъти спрямо предходната 2018-та година. Вероятно част от това нарастване се дължи на нововъведената скала за изчисление на дължимите вноски от симпатизанти. Тя се базира на промененото схващане в партията, съгласно което избраните на ръководни постове нейни членове следва да имат по-голяма ангажираност към партийните приходи.  Именно проектът за тази скала коментира в началото на юли 2019 г. кметът на Стара Загора и част от Иизпълнителното бюро на ГЕРБ Живко Тодоров. В свое телевизионно участие той заявява:„… на тези, които са предимно на изборни позиции, които благодарение на партията са на съответните изборни позиции… евродепутати, кметове, общински съветници, народни представители …те ще имат един много по-висок членски внос вече…един кмет ще трябва да плаща 100 лв. на месец членски внос”. 

Прави впечатление, че това изменение съвпада по време с гласуваното от парламента сериозно намаляване на субсидията – от 11 лв. на 1 лв. По този начин от ГЕРБ правят опит да компенсират редуцираните постъпления в бюджета си непосредствено преди местните избори.

БСП традиционно е формацията, която има по-високи приходи от членски внос в сравнение с останалите политически субекти. В устава на партията през годините фигурира задължението за всички нейни народни представители и заемащите публични длъжности членове да плащат „членски внос в размер не по-малък от 10% от месечното си възнаграждение”. Непосредствено след провеждането на вътрешнопартийните избори в левицата през месец септември тази година стана ясно, че членовете ѝ са малко над 80 хил.души. 

От графиката по-долу се вижда, че приходите, които постъпват в касите на двете големи партии от членски внос, значително се различават. Така например през 2015 г. БСП е успяла да генерира доход от 1 451 000 лв. от своите симпатизанти, което е над 5 пъти повече от ГЕРБ с техните 281 000 лв. През 2019 г. тази разлика се „свива” до 2 пъти – 1 145 000 лв. спрямо 568 000 лв.

* Данните са съгласно подадените пред Сметната палата годишни финансови отчети на партиите.

ДПС единствена от по-големите партии в страната поддържа стабилно своите приходи, набирани от членовете на движението. 

А всъщност

Така наличната публична информация за приходите на политическите партии не ни дава възможност да оценим нито какъв е размерът на членския внос, нито каква е неговата събираемост. Трудно може да се анализира и доколко партиите разчитат на този вид постъпления, за да извършват присъщите за тях дейности.