Мечтаем за държава, където хората са запазили топлината и добронамереността си

Днешната среща в рубриката ни, посветена на протестите и мненията на граждани зад граница, е специална. Първо, защото ни среща не с един, а трима наши съграждани и второ, защото е от центъра на Европейския съюз (също и наш дом) – Брюксел. Разговаряме с Каролина Калоянова, Иван Лозев и Ива Ганева. Самите те представят себе си като малка и сплотена група, която инициира и организира всяка седмица протести в Брюксел в знак на солидарност с протестиращите в България. 

Здравейте, представете се накратко?

Каролина: Здравейте! Казвам се Каролина. Заедно с Йоана, Елена, София, Ива, Калина, Константин и Иван организираме протестите срещу българското правителство в Брюксел. Ние сме малка, но сплотена и мотивирана група от единомишленици – българи, живеещи в Белгия (Брюксел за България). Събираме се всяка седмица като свободни граждани, без политическо оцветяване, за да искаме оставките на кабинета Борисов 3 и на главния прокурор Иван Гешев. Основновната ни цел е възстановяването и опазването на върховенството на закона в България. 

Иван: Здравейте и от мен, аз се казвам Иван. Честен, работлив и почтен човек, дълбоко вярващ в демокрацията и свободата и ненавиждащ всяка тирания.

Ива: Здравейте, аз съм Ива. Живея и работя в Брюксел от 15 години. Напуснах България на 10 години, но никога не съм спирала да милея за родината си и не съм прекъснала връзката. В момента успявам да бъда полезна на България и го правя без страх или колебание.

С какво се занимавате в Белгия? 

Каролина: Някои от нас работят към европейските институции, а други са в частния сектор. Аз лично работя в Съвета на Европейския съюз като медиен анализатор.

Иван: Работя в Европейската комисия като икономист.

Ива: Работя като експерт по европейска климатична политика.

Снимки: Протести в Брюксел – личен архив

Подкрепяте ли протестите в България и защо? 

Каролина: Без съмнение подкрепяме осъзнатия граждански протест в България срещу статуквото и мафиотското управление. Крайно време е ние, българите, да заявим правото си да живеем в модерна, справедлива и развита европейска държава. Нещо, което сегашното управление не може да ни осигури.

Иван: Подкрепям ги, защото симпатизирам на каузата – възстановяването на правовата държава и борбата с корупцията. Вярвам, че България може да се развива много по-бързо във всички сфери на живота – икономически, социално и културно. Убеден съм, че България може да стане чудесно място за живеене, където човек да иска да прекара живота си и да отгледа децата си.

Ива: Подкрепям протестите от все сърце. Въпреки че не живея в България, не мога да остана безразлична към грабежите, към лъжите, към нечестността и липсата на правосъдие. Нетърпимо е отношението от страна на управляващите, както е нетърпимо умишленото затриване на уникалната ни природа. Искам нито един българин да не се срамува да каже откъде идва. Искам всички ние да живеем със заслуженото самочувствие на пълноценни и праворавни европейци. Искам всички да живеем достойно.

Участвахте ли в протестите през 2013 г. в България или някъде в чужбина? Какво не постигна гражданското общество тогава, за да се стигне до настоящите протести според вас?

Иван: През 2013 г. работех във Франкфурт и точно в деня на избирането на Пеевски за шеф на ДАНС пътувах за България. Прочетох новината на път от летище София и изтръпнах. Участвал съм в протестите през лятото на 2013 г., а също и в последващи протести в годините на Инициатива “Правосъдие за всеки” в Пловдив. През лятото на 2013 г. волята за промяна беше много силна, но постепенно гражданската енергия беше омаломощена, защото оставката дойде след повече от една година. За това време идеите за реформи бяха забравени от повечето хора, а те бяха двигателят на протестите през 2013 г. В същото време задкулисието около Д(П)С се прегрупира и сключи договора с новите стари “пазители от комунистите”.

Каролина: Точно бях заминала в Германия да следвам, когато протестите започнаха. Спомням си как между лекциите и семинарите с приятели правехме плакати (Bulgaria, Berlin is ДАНСing with you!) и ходихме пред посолството в Берлин да подкрепим протестите. С наивните си 18 години бях силно мотивирана за промяна и дълбоко разочарована от подмяната, която в крайна сметка получихме. Тогава като много други прибързано мислех, че можем да щракнем с пръсти и да променим България. Сега знам, че истинската промяна изисква време, тя е един дълъг процес, в който от нас се иска да сме постоянни в борбата си срещу мафиотските практики в България и в исканията си за работещи институции. Освен това, тогава не виждах алтернативна партия, сега виждам – фактор, който обезнадеждава хиляди, за които “всичките са маскари”. Не е така! Има надежда! 

Ива: През 2013 г. участвах задочно, тъй като тогава станах млада майка.Това, което бе постигнато, е много. Но смятам, че от 30 години напредваме бавно и желанието ми е вече да успеем да приключим с този преходен процес и да започнем “на чисто”.

А какво считате, че може да се промени сега и с какви средства, за да не се стига до поредно масово недоволство след няколко години?

Иван: Трябва правителството да подаде оставка и да се насрочат предсрочни избори, за да се запази гражданската енергия и да се насочи към урните, за да има истинска промяна. Дебатите в предизборната кампания трябва да се превърнат в своеобразна дискусия за това как България да се превърне в правова държава.

Ива: Ключов етап е лустрацията. Силно съм обезпокоена от вероятността мнозинството да се хвърли на врата на нов “спасител”, както се случва в последните години. Алчни кандидат-опортюнисти не липсват. Иска ми се да вярвам, че новороденото гражданско общество ще помогне в тази насока и че всички гласуващи ще дадат доверието си по възможно най-отговорния начин.

Каролина: Промяна, не подмяна! Информирайте се, ангажирайте се, заемете позиция и я отстоявайте. Нека този път не се оставяме пак да ни приспят в люлката на апатията и робския егоизъм. Алтернатива има! 

Как показвате подкрепата си за протестиращите? Защо е важно за вас да участвате дори отдалеч? 

Каролина: Ангажирането е на много нива – емоционално, физически, социално. Нашата малка групичка тук е нечовешки активна в организацията и участието в различни протестни акции, инициативи и дискусии. Смятаме, че като българи, живеещи в Белгия, имаме уникалния шанс, но и отговорност да информираме европейските институции за случващото се в България и да приложим натиск за действия от тяхна страна. 

Ива: Тъй като се намираме в стратегическа точка, в Брюксел, усилията ни целят основно европейските институции. Надявам се, че чрез постигнатото съгражданите ни в България усещат подкрепата ни и запазват вярата, че е възможно по-добро бъдеще за страната ни. За мен е дълг да споделям опита си по отношение демократичното управление, придобит в чуждите държави, в които съм живяла.

Иван: Когато съм в България, успявам да се включа в протестите. В Белгия участвам в ежеседмичните протести и съм активен във Фейсбук. Мотивацията ми да протестирам е продиктувана от една страна от негодувание, че сега, 7 години след протестите против Пеевски, той е още по-силен. А се нароиха и нови пеевчета, но вече по-добре дегизирани – с костюмчета и красиви гел-прически. Моралното падение на управляващите всеки ден достига нови дълбини, а посланията им са атентат срещу истината и здравия разум. Протестирам също, защото ме е грижа за съдбата на България и знам, че сега е един от редките шансове да променим страната си към по-добро.

Имат ли българите в чужбина конкретни искания в тези протести и какви са те? Каква алтернатива бихте предложили отдалеч? 

Каролина: Много от хората, които идват на протестите, споделят, че искат да се завърнат в родината, да се съберат със семейството, да живеят в страната, където не са чужденци. Повечето са заминали от България в търсене на едни по-достойни и по-човешки условия на труд и живот, независимо от професията. Искаме тези условия да бъдат факт и в България. За да тръгне страната по този път, всички участници в протестите тук заставаме зад исканията на протестиращите в България – оставка на Борисов и Гешев и възстановяване на върховенството на закона в България! 

Иван: Първо, не мога да говоря от името на българите в чужбина. Лично аз се солидаризирам с исканията на протеста в България – оставка на Борисов и Гешев, предсрочни избори, съдебна реформа, борба с корупцията, беззаконието и държавния произвол. През последните десет години съм живял в три държави на ЕС. Всяка от тях е различна по своему с по-добри и по-лоши страни. Общото между тях е, обаче, че няма произвол и безнаказаност. Има правила, които се спазват от всички, и не важи правото на силата, а силата на правото. Друго нещо, което ми се иска да видя в България е повече възпитание, култура и уважение към отделния човек.

Ива: Едно специфично искане, свързано с факта, че живеем в чужбина, е възможността за нас да участваме в политическия живот в България. Правото на глас е минимум в тази насока. Имайки предвид, че над два милиона българи живеят извън България, създаването на МИР Чужбина е също едно от исканията ни.

Имат ли желание българите в чужбина да участват активно в политическия живот в страната според вас? Защо е важно тяхното включване и как би проработило по конструктивен начин? 

Иван: Пак не мога да отговоря обобщаващо от името на българите в чужбина. Личните ми впечатления са, че всички мои приятели и познати българи в чужбина се интересуват от политическите развития в България и са с демократични и проевропейски възгледи. Мисля, че българите в чужбина могат да помогнат най-вече с опита и експертизата си, както и като споделят добри практики от други държави в конкретни области.

Каролина: Много болно ми става като чуя “Какво ти пука?“ или “Нямаш право на мнение за случващото се в България като си “избягал”.” За мен „избягалите“ са не тези, заминали да търсят щастието си в чужбина, а тези, които по никакъв начин не се интересуват от случващото се в България. Такива има и в пределите на страната, нека не се залъгваме. България не е просто физическо пространство, а чувство на принадлежност, идентичност, отъждествяване с определена култура. Това човек си го носи, където и да иде. Много от българите, които съм срещала в чужбина, милеят за всичко българско и родно, интересуват се от случващото в България и могат да допринесат много с експертизата си и различната си гледна точка. За пръв път в модерната си история България има сериозна диаспора и това е капитал, който трябва да се развива, а не пренебрегва. 

Ива: Според мен трябва българите в чужбина да участват в политическия живот в България. Ние имаме различен опит, който можем да споделим. Можем да помогнем за изграждането на критично мислене. Най-вече внасяме повече взискателност спрямо политиците в България.

Каква България си представяте, която да бъде привлекателна за всички, и в която вие бихте се върнали? 

Иван: Представям си България, която от една страна е модерна държава, динамично развиваща се, сигурна и удобна за живеене и отглеждане на деца. Представям си също България като държава, която е запазила и развива уникалното си културно и природно богатство. В тази държава хората са запазили топлината на отношенията помежду си, откровеността и добронамереността си един към друг.

Каролина: Мечтая за България, където всички сме равни пред закона, където всички имаме шанс за развитие и реализация. Държава и управление, които мислят за добруването на народа, а не използват властта за личностно облагодетелстване. България, която се грижи за децата си, насърчава и окуражава младежта, подкрепя семействата и осигурява достойни старини. Където човешкото достойнство е ненакърнимо. 

Ива: Тази България вече съществува: има природа, гостоприемство, образовани и толерантни хора. Но всичко това е потиснато от нагли, прости, алчни, крадливи, лъжливи и, за жалост, все още недосегаеми хора. Като се отървем от тях ще освободим пълния потенциал на страната си.