България може да бъде такава, каквато ние си я направим и пожелаем

Абсурдно е да се създава напрежение между българи в България и в чужбина. Страната ни има нужда от позитивна енергия за промяна от българите по целия свят
30.09.2020
Мечтаем за България, в която всички сме равни пред закона и имаме шанс за реализация
09.10.2020

България може да бъде такава, каквато ние си я направим и пожелаем

Ралица Чолакова с Hon.David Kilgour (бивш канадски политик, подкрепящ протеста)

В следващия ни разговор, посветен на протестите и позициите на българи зад граница, ви “срещаме” с Ралица Чолакова, цигуларка, която живее в Отава. Ралица не е в България от 1993 г., но казва, че не губи връзката със страната. Тя споделя, че дори от позицията на време и пространство “Ние сме българи. Няма как генетичният код да бъде изтрит от нас. Израснали сме в тази държава и носим определени културни ценности и затова искаме да я видим в по-добра светлина”. С Ралица Чолакова разговаряме за нейните причини да подкрепя протеста и как вижда възможностите за промени. 

Подкрепяте ли протестите в България и защо? 

Има няколко неща, които лично мен ме мотивираха много. Самата държава преди време имаше по-добър статут. За мен е недопустимо да съществува страна, в която няма върховенство на закона, особено в ЕС; в която има подобно ниво на корупция; в която поколението на моите родители, които са пенсионери, страда най-много, защото пенсиите са ниски и защото няма необходимата здравна система. Политиката на държавата е точно обратната – да не се грижи за здравето на гражданите си, които са неин електорат. 

Интересува ме какво се случва в България. Моите родители са все още в там, имам и други роднини в страната. Определено мога да кажа, че тези мои близки, които решиха да живеят в Европа или в САЩ, успешно се развиха в своята професия. Не мога да кажа същото за тези, останали в България, които не се радват на същия просперитет. 

Как показвате подкрепата си за протестиращите? Защо за Вас е важно да участвате дори отдалеч? 

Аз съм сред хората, които организират протестите в Отава. Не можем да протестираме всеки ден, но вече се събирахме няколко пъти. Единият от тях беше пред канадския парламент и беше обединен протест с българи от Торонто и Монреал, включиха се и от Ванкувър – виртуално по зуум. 

Аз успях да ангажирам и двама бивши канадски политици да подкрепят протеста. Също така лобирах пред лидера на Зелената партия да изрази съпричастност към протестите с писмо, подписано от всички членове на партията. Тук съм изградила контакти и име сред представители на канадския парламент и имам опит от различни обучения за това как се организира политическа кампания. Поради тази причина се ангажирах заедно с мои приятели, които работят във фондация и тинк-танкове, с цел да поставим темите за върховенство на закона и за свободата на словото като основни в програмите на депутатите. По този начин се опитвам да глобализирам политическите и обществените проблеми в България, за да могат да излязат извън границите на страната. 

Участвахте ли в протестите през 2013 г. в България или някъде в чужбина? Какво не успяха да постигнат те, за да се стигне до настоящите протести?

Не съм се включвала активно тогава. Подкрепях идеята да има повече честност и почтеност, повече прозрачност в държавата. Но нямаше организирани протести в Отава. Имаше само в Торонто. Според мен тогава статистиката не беше толкова потресаваща, колкото сега. Срамно е да сме на 111-то място по свобода на словото и толкова назад в класациите по върховенство на закона. 

Какво не успяхме да постигнем като общество, за да се стигне до сегашното положение?

В България няма основни фундаментални ценности, които да обединяват всички българи. В Канада, например, има хора от всички краища на света и въпреки че всички имат различна религия и култура, политиците успяват да създадат държава и да стъпят на общ фундамент, който да ни обединява. И тук има проблеми, но политиците са мислили сериозно и имат визия, която да обединява. Съгласили са се около списък с канадски ценности, които са написани малко след Канадската харта за правата след 80-те години на XX век. Тези канадски ценности се възприемат, защото те ни правят по-добри като хора и съдържат рамката, която прави Канада по-добра като държава. Докато в България такива ценности няма. Това, което ми споделят приятели, е че за изборите е важно да се гласува срещу комунистите. Но мога да кажа, че в България всъщност не са проблем само комунистите. В страната се е настанил един посткомунизъм, който дърпа страната все по-надолу. Криминалното минало от тези тъмни години от 90-те се е трансформирало и внедрило в обществото чрез мафията и олигархията. Забогателите точно през прехода са силните на деня днес. Като дойдох в Канада през 2001 г., видях какво пишат в докладите по сигурност за България – че тя има най-силната мафия в Източна Европа след тази в бившия СССР. 

А какво считате, че може да се промени сега и с какви средства, за да не се стига до поредно масово недоволство след няколко години?

Трябва да има политици, които да се обединяват и да виждат смисъл в политиката на приобщаване. И тази политика на приобщаване и обединяване да се отнася и до българите в чужбина. Не знам как и кой е решил, че ние в чужбина трябва да бъдем изключени от случващото се в България. Доколкото знам по различни данни оценките са за около 2-3 милиона българи зад граница (не съм сигурна доколко е вярно, защото няма официална статистика). 

Българите в чужбина бихме искали да имаме свои представители в парламента, които да защитават нашите интереси и това не е някаква прищявка, а е опит и на други държави. Например във Франция се избират представители на хората, които живеят извън страната – 11 депутати и 12 сенатори.* Мисля, че такива хора ще имат друга визия за страната и ще допринесат с техния позитивен опит от държавата, в която са живели. Лично аз се надявам, че това ще помогне за по-позитивни промени в България.

Бих дала и друг пример. Едно от нещата, които много ме впечатли в Канада, е идеята за отворен парламент. През 2015 г. ми предложиха да се включа като кандидат за депутат. Не знаех към коя партия принадлежат и ми дадоха различни книги и насоки, които да прочета, за да се ориентирам. Една от тях беше от Либералната партия и в техния манифест имаше текст, свързан с темата, от Каролин Бенет, която сега е министър. В него тя разглежда въпроса за отворен парламент и начинът, по който може да се ангажира обществото, така че да има по-добро управление и депутатите да служат по-добре на гражданите. Управлението следва да е съобразено с нуждите на обществото, а не да се вземат решения, които в последствие да се окажат неподходящи.

Освен това имах възможност лично да участвам с мое мнение и изследване на тема, по която работя и то да се зачете от управляващите. Включих се с предложение за промени в политиките за грижа за хората в края на живота им. Член съм на рицарски орден в Отава – Орден на Свети Лазар.** Едното от нещата, които правим, е да набираме средства за хосписите в Отава, които предоставят грижа на хората през последните години от живота им, за да си отидат достойно. Написах мнение (resolution) как да се подобри тази система в Канада. Разбира се, това e сложно, защото има различни религии и култури, които трябва да се вземат предвид. Местните индианци имат едно разбиране относно как да прекарат последните дни от живота си, индийците друго. Позицията, която написах, беше одобрена от либералната партия и приета като част от техните политики за прилагането на различни мерки. 

Това са само няколко примера как може да се подобрят нещата, ако има желание. Отвореността и прозрачността при работата на една държава не са само празни послания. След като ме попитаха през 2015 г. дали ще се кандидатирам, прочетох Канадската конституция два пъти, прегледах и манифестите на партиите, за да мога да размисля и да се информирам. Тогава разбрах и какви са разликите в техните платформи, на какви ценности стъпват. В България едва ли може да се информираш за позициите на партиите по този начин и да намериш разликите. Усещането ми е, че партиите се градят повече на емоционална, а не на рационална основа. И изборите стават заложник на този феномен. 

Ралица Чолакова с Hon.Peter Milliken (бивш председател на Канадския парламент, също подкрепящ протеста)

Имат ли българите в чужбина конкретни искания в тези протести и какви са те? 

Едно от нещата, които дискутирахме в неформалната ни фейсбук група за координация с други българи, организиращи протестите по света, е МИР чужбина. Смятаме, че има смисъл да се борим. Имало е и преди опити в тази насока, но може би не е съществувала такава подкрепа от българи по цял свят, а е било по-скоро самоинициатива. Сега ние се надяваме да успеем, ако не за тези избори, които идват, за следващите. 

Каква алтернатива на сегашната ситуация в България може да се предложи от чужбина? 

Не мисля, че ние искаме да се намесваме в политиката в България. Това, което нас ни интересува най-много, е да няма корумпирано правителство, да няма корупция, да има лустрация, животът на българите да се подобри, средствата от бюджета да не отиват в нечий джоб, а за гражданите. 

За да функционира нормално една държава, трябва да има закони, които да се спазват от абсолютно всички и да има грижа за хората. 

Имат ли желание българите в чужбина да участват активно в политическия живот в страната? Какви според Вас са най-честите форми на включване в случващото се в България? 

Това, което правим, е да показваме солидарност с виртуални и реални протести. Хората в Европа, особено в Брюксел, са по-активни и вършат страхотна работа. Повече от това не можем да направим. За мен е важно да имаме представители, които да имат опит навън, които да поддържат връзката с България. Защото ако държавата загуби връзката с българите в чужбина, се губи огромен процент от българската нация. 

Един от въпросите, които обсъждахме със съмишленици, е да създадем федерация на българите в чужбина. Гледах примери с подобни еврейски и арменски организации. В тази връзка мога да споделя интересен факт – има 2.5 милиона арменци, живеещи в Армения, и над 8 милиона в чужбина. Въпреки всичко тези федерации съществуват и се опитват да съхранят тяхната принадлежност към страната и идентичността им. 

Каква България си представяте, за да се върнете и да живеете в страната?

Моята визия в момента е много идеалистична, но трябва да бъде същата като Канада. Имайки опита на Канада, си мисля, че трябва да направим всичко възможно България да се подобри, за да може да предоставя възможност за достоен живот на всички хора. Страната ни трябва да е по-добро място за живот, защото хората заслужават повече. Това идва и от промяна в съзнанието и поколенческо израстване. За да се случи всичко изброено, е необходимо да вярваме, че е възможно, защото България сме ние, хората. България ще бъде такава, каквато ние си я направим и пожелаем. Ако имаме нагласата, че нещата няма да се оправят, те наистина никога няма да се променят.


*https://www.diplomatie.gouv.fr/fr/services-aux-francais/voter-a-l-etranger/

**The Order of St. Lazarus