Снимка: Тодор Кесаровски

Следващият ни разговор, посветен на протестите 2020 и мненията на българи, живеещи в чужбина, ни среща с Тодор Кесаровски. Тодор започва житейския си път в Силистра, а професионалното му развитие като урбанист преминава през София, Холандия, Хонг Конг и Норвегия. Вече повече от 10 години живее в чужбина, въпреки че през цялото това време постоянно свързва работата си с проекти в България в сферата на градското планиране и включване на гражданите в развитието на пространствената среда около тях. От 2019 г. работи в Ставангер (Норвегия), където разработва докторантура си в местния университет. Тодор е един от активните български емигранти в Норвегия, където заедно със свои сънародници организират координирани акции в различни градове в страната в знак на солидарност на протестиращите граждани в България и по света.

Подкрепяш ли протестите в България и защо?  

Определено заставам зад протестите. Защото виждам, че основни фундаменти в държавните институции са изначално сбъркани. Тоталната липса на лична отговорност в тях е изключително неприятна. България заприлича на място, където огромна част от нещата около нас ни се струват нередни, но накрая никой не е виновен и никой не поема отговорност. Не съм сигурен върху кое трябва да се фокусираме повече – върху отделните граждани или държавните институции, но каквато и да е първата крачка, протестите помагат и в двете посоки – подсилва се ангажираното гражданско общество, което е път към просперитета на държавата, и се оказва натиск върху институциите, за да търсят отговорност за допуснати грешки. Няма как за няколко месеца да се усеща реален напредък в живота ни, но това е дълъг процес и ние просто трябва да продължаваме да сме ангажирани и отговорни: като протестиращи, като представители на държавни институции и най-вече като български граждани. 

От тази гледна точка протестите играят своята позитивна роля и аз лично ще продължа да ги подкрепям. Да си кажа честно начинът, по който живея сега, като „протестиращ“, не е много по-различен от ежедневието ми. Мисля си, че и много други хора, които са по площадите в Европа, се чувстват като мен. Всичко се свежда до демонстрирането на лична отговорност, критично мислене относно колективните ни ценности и готовността те да се отстояват чрез отделяне на време и енергия. За много хора това е „имплантирано“ в ежедневието ни и е част от нас като рефлекс. 

Участва ли в протестите през 2013 г. в България или някъде в чужбина? Какво не постигна гражданското общество тогава, за да се стигне до настоящите протести според теб?

Включих се епизодично, когато се прибирах в България. По това време отново живеех в чужбина, а тогава нещата не се разгърнаха толкова силно извън страната. Трудно е да се отговори на този въпрос, но ако трябва да съм искрен, не смятам, че много неща се промениха след протестите. Не съм политолог, но аз го отдавам на факта, че те бяха мотивирани в реториката „анти-БСП“ и „анти-ДПС“, като две партии, които имат ясно изразен електорат. Смятам, че това измести фокуса от основните неща, които трябваше да се променят, а именно установяване на върховенство на правото, без зависимости. Тогава, макар да бяха на дневен ред, сякаш бяха изместени от това противопоставяне. Впоследствие, когато правителството на Орешарски падна, хората се успокоиха и отпуснаха натиска върху институциите. Нещо, от което „берем плодовете“ в момента, за съжаление…

В сегашните протести си мисля, че политическите пристрастия останаха на заден план, но напрежение в тази посока естествено вече се прокрадва и не е изключено отново да бъдем „изиграни“. Не трябва да го позволяваме! Затова намирам за изключително важно гражданите да продължаваме своя натиск, за да подсигурим максимално честни избори, а след това да търсим отговорност от представителите, които сме избрали в Народното събрание. Аз съм на мнение, че следващата година ще е ключова в определянето на това дали нещо ще тръгне във възходяща посока. Но всички ние ще сме отговорни за това. Няма как всички съвестни хора да гласуваме за една партия и да спечелим пълно мнозинство мигновено и това е част от израстването и промяната. Но това, което не трябва да губим, е уважението към индивидуалния избор на всеки и да се държим за ръце преди и след избори, за да имаме някаква опорна сила за промяна. Не трябва да си позволяваме входираната енергия от обществото днес да бъде неефективно използвана в дългосрочен план!

А какво считаш, че може да се промени сега и с какви средства, за да не се стига до поредно масово недоволство след няколко години?

Много е важно да си напомняме, че с магическа пръчка България няма да се промени. Много неща в битието ни ще си останат объркани години напред. Проблемите, които са налице, няма да се изкоренят лесно. Начело на държавата обаче трябва да имаме хора с подходяща морална, политическа, ораторска, ако искате, и физическа визия, която да насърчава към солидарност, обединение, взаимно доверие, лична отговорност и трудолюбие. Такива хора имаме в политиката, колкото и да са малко, и е отговорност на всички нас да им проправим път, както и да окуражим още повече подобни хора да се занимават с политика. Ако има нещо, за което можем да сме оптимисти е, че все повече свестни и млади хора се включват.

В момента обаче на ключови позиции в държавата са хора с токсична визия на омраза, безотговорност, наглост и простотия. Това е съкрушително както за вътрешната политика на страната, така и за външните ни взаимоотношения, а и за всеки един българин. Най-малкото това трябва да се промени, понеже не е нормално всеки прогресивно мислещ, съвестен човек с чувство за отговорност в една държава да се бори за моралното си оцеляване.

Всякакви други смислени промени биха били плод на постоянен натиск и твърдо отстояване на морални принципи в дългосрочна перспектива. Няма как България да стане държавата, за която си мечтаем лесно и бързо, колкото и да ни се иска.

Защо е важно за теб да се включваш дори отдалеч и как успяваш да покажеш подкрепата си за протестиращите? 

Подкрепяме протестиращите в България с демонстриране на солидарност и оказване на  допълнителен натиск, по какъвто начин можем и където имаме възможност. Сънародниците ни в доста от страните в Европа (не само) нагледно демонстрират това и аз смятам, че предприетите акции водят до своите резултати. Да, никой не може да реши нашите проблеми отвън, не трябва да се залъгваме. От нас зависи основно, но аз съм на мнение, че нашата активност най-малкото повишава имиджа на България в очите на другите държави. И на децата в западноевропейските държави им е ясно, че България е държава с много проблеми. Това, че виждат българи, които са граждански ангажирани и искат да променят това състояние, според мен въздейства положително.

Снимки: Тодор Кесаровски и протести на българи в Норвегия

Имат ли българите в чужбина конкретни искания в тези протести и какви са те? Каква алтернатива бихте предложили предвид отдалечеността ви от проблемите и процесите в страната?

Протестиращите българи в чужбина имаме ясно обосновани четири искания, които са фокусирани върху изборния процес, тъй като това е основният ни приоритет в момента. Те са:

• Гласуване по пощата на следващите избори за всички български граждани.
• Възстановяване на поправките в Изборния кодекс от 2014 г., отнасящи се до автоматичното отваряне на секциите от предходните избори. През 2014 г. са отворени 428 секции.
• Създаване на Многомандатен избирателен район „Чужбина“ (МИР Чужбина), за да имаме представителство в парламента.
• Изграждане на система за електронно гласуване.  

Тези искания реално не са нови и едва ли ще се осъществят още за тези избори, понеже няма достатъчно време, а и както виждаме –  желание за тяхното въвеждане.  Но ние ще продължим да настояваме в тази посока, за да улесним пълноценното участие на всеки български гражданин в политическия живот на страната.

Искат ли българите в чужбина да участват активно в политическия живот в страната? Вероятно си чувал неведнъж твърденията, че „отдалече е много лесно да се критикува“? Какви според теб са най-честите форми на включване в случващото се в България? 

Както споделих по-горе, една част от нас със сигурност има желанието да участва активно и да помага за позитивни промени в политическия контекст на България. Естествено, не може да претендираме, че представляваме всички българи, живеещи в чужбина. В този ред на мисли, трябва да сме искрени относно две неща. 

От една страна, много българи са напуснали родината ни с идеята да търсят по-добра лична реализация, като в процеса са загърбили отговорността и желанието си да допринасят за колективния просперитет на България. Това е техен избор и естествено няма как да ги съдим. Въпреки това по-голямата част от тях помагат на роднини и близки вкъщи и дават своя принос. От друга страна, има и емигранти, които виждат за по-смислено да концентрират енергията си върху това да организират колективи за български фолкор, за запазване на традиции и обучение. В резултат от техните дейности функционират множеството български училища, колективи за фолклорни танци, музика и други извън пределите на родината.

Аз съм на мнение, че всяка една от тези групи хора носи своя принос за съхранението и развитието на българската гражданска общност в глобален аспект. Болшинството дълголетни български емигранти са част от една от тези групи и обикновените „критикари“ са много малко или са сезонни емигранти. Според мен не трябва да им се обръща чак толкова внимание и да се създава напрежение между сънародниците ни в България и българите в чужбина. Страната ни има нужда от акумулиране на максимално количество позитивна енергия за промяна и отстояване на колективните ни ценности като българи.

Каква България си представяш, за да се върнеш и да живееш в страната?

Ако трябва да съм искрен, не смятам, че конкретното състояние на страната ще ми въздейства толкова много на решението дали да се върна или не. Аз обаче съм човек, който вярва в собствените си сили да изгражда житейския си път по начин, по който да не компрометирам моралните си ценности. Естествено, колкото по-малко препятствия срещам пред тези свои лични ценности в България, толкова повече възможности ще имам да допринасям за страната. През последните години обаче съм намерил начин да допринасям с конкретни дейности в професията, която практикувам, дори и от разстояние и/или чрез периодични прибирания. Не мисля, че това дали живея в България е основополагащо, за да помагам с конкретни дейности. 

Въпреки че живея в чужбина в момента, си мечтая за една България, където трудолюбието, знанието и уважението между отделните граждани са превърнати в основни принципи на функциониране на обществото.