Български граждани в чужбина продължават да изразяват своята подкрепа за протестите у нас и доброволно да координират и организират различни акции, с които да привлекат вниманието както на местната общност, така и на европейски и национални институции. В днешното интервю разговаряме с Мариана Де Мео, която е сред активните организатори на инициативите във Виена. За Мариана е изключително важно да се протестира и да се работи за промяна на страната.

Мариана Де Мео решава да се премести във Виена преди 7 години. Самата тя споделя своя път: 

“Пристигнах преди 7 години във Виена с двете си деца, които бяха на 2 и 4 години, с ясното съзнание, че емигрираме. Не знаех една дума на немски и интензивното учене на този труден език, на 40 години, остава едно от най-големите предизвикателства в живота ми до този момент. Да си намеря място в непозната държава, неговореща езика, без среда, контакти, приятели и близки бе, меко казано, тест за оцеляване. Постепенно се завърнах към професията си, която в България спрях да практикувам преди 22 години, а именно – актриса за пантомимен театър. Сега преподавам на 7 класа във френското училище тук, играя представления с една моя приятелка и колежка, както и с пантомимната трупа, която учредихме няколко съмишленици. От две години работя и в една невероятна социална структура, финансирана от град Виена. Тази организация управлява 30 старчески дома и 150 пенсионерски клуба в града. Моята задача е да правя живота на възрастните хора разнообразен и щастлив, занимавайки ги с най-различни активности.” 

Макар да е намерила своето място във Виена, тя не спира да се интересува от случващото се в България и да подкрепя протестиращите. 

Съпричастна ли си с протестите в България и защо? 

Съпричастна съм, защото не мога да не съм. Наистина не разбирам хората, които стоят по кафенетата на две преки от протестите и живеят живота си, сякаш нищо не се случва в държавата ни. Не разбирам тези, които не виждат алтернатива и твърдят, че няма КОЙ. Не разбирам като знаят КОЙ е завладял медиите, държавната администрация, КОЙ си прави каквото иска, КОЙ краде от всички нас и КОЙ най-нагло мисли, че сме овце и можем да бъдем манипулирани. Не ми е понятно как моите сънародници и в България, и в чужбина, още могат да се чудят КОЙ би направил промените, от които имаме спешна нужда, ако не ние. 

Какво те подтикна да организираш протести в Австрия? 

Не мога да стоя безучастно и да наблюдавам наглостта и посредствеността, която ни е заляла и е стигнала до шията.

Участва ли в протестите през 2013 г. в България? 

Протестите в 2013 г. ме завариха във Виена. Току-що бях пристигнала. Не успях да се включа. Тогава не успях да бъда активна, но не съм спряла да се интересувам. 

Какво считаш, че може да се промени сега и с какви средства, за да не се стига до поредно масово недоволство след няколко години? 

Трябва да постигнем оставки, нов парламент, ново правителство, в които да влязат представители на демократичната общност. За мен в България вече има коалиция, която има волята да изчисти мутренския манталитет, да въведе електронно правителство, която ще направи възможно дистанционното гласуване и създаването на многомандатен избирателен район (МИР) “Чужбина”, защото не се страхува от вота ни. Това е възможност за нас, българската диаспора, да бъдем представени в парламента. 

Как показваш подкрепата си за протестиращите?  

Като съм в организацията на шестото протестно шествие във Виена и съм част от световните протести на българи в чужбина. Имаме група от 80-тина човека, които организират протестите в подкрепа на сънародниците ни в България в близо 25 града в Европа, Америка, Канада, Австралия и Нова Зеландия. Координираме се помежду си чрез фейсбук страницата ни. Правим и срещи онлайн, за да измисляме общи акции. Едната от тях беше на 02.08, когато 25 града скандираха заедно „НЕ СТЕ САМИ“ в знак на съпричастност към хората по улиците в страната. Много от градовете направиха онлайн петиции, събраха подписи и ги изпратиха до представителствата на Европейската комисия (ЕК). Изразихме категорично недоволството си от бездействието и мълчанието на европейските институции спрямо случващото се в България. 

Източник: Меланж Булгарен

Защо е важно за вас да участвате дори отдалеч? 

Ставаме все повече. Тези, които сме избрали да живеем в чужбина, вече сме около милион и половина. Повярвайте, много от нас са запознати дори по-добре и в детайли с действителността в България, отколкото българите, живеещи там. Нашите искания са ясни – дистанционно гласуване (по пощата и онлайн) и МИР Чужбина. Виждаме отдалеч нещата и можем да сравняваме с други държави, с друг начин на управление, с друга среда. 

Имат ли желание българите в чужбина да участват активно в политическия живот в страната? Вероятно сте чували неведнъж твърденията, че „отдалеч е много лесно да се критикува“? 

Ако нямаме желание, какви българи сме тогава?! Затова няколко пъти споменавам, че е нужен МИР “Чужбина”, както и улеснен начин за гласуване. Защото в момента гласуват тези, които са в столиците, в големите градове, а и там се редят на опашки по 3-4 часа. Дали това е мотивиращо за хората? Вече повече от 20 години се правят какви ли не поправки в Изборния кодекс, но никога облекчаващи за българите навън. Всички правителства и партии в парламента до момента показват, че се страхуват от вота в чужбина, защото вече сме много и това ще влияе на резултатите. 

Какви според теб са най-честите форми на включване в случващото се в България от страна на българите в чужбина? 

Протести, писма до местни партии, до Европейската народна партия, в чието семейство е ГЕРБ, петиции до Европейски институции с настояване за по-голям контрол, честни наблюдатели и реални доклади, писма до местните медии, които да отразят случващото се в страната ни, фейсбук активност, споделяне на различни видеа, статии, мнения, мотивиране на близки и приятели да бъдат активни. Не е лесно да влезеш в институциите, в които ние предаваме писма, петиции, искове, сигнали и т.н, да настояваш след това за отговори, за носене на отговорност. Нашите съграждани едва ли знаят за тези ни действия, но те наистина започнаха да дават резултати. Тук, във Виена, готвим втора петиция до ЕК с конкретни сигнали за случаи на нарушаване на човешките права, за насилие над граждани и журналисти по време на протестите. Ще приложим снимки, видеа. Със сигурност служителите на институциите са запознати със ситуацията в България, но ние напомняме и настояваме за съответни реакции и действия.

Каква България си представяш, за да се върнеш и да живееш в страната? 

Чиста, подредена, с електронно правителство, без кражби, с добро образование и здравеопазване,  с мисъл и грижа за възрастните хора и за тези в неравностойно положение, със силно гражданско общество, което знае, че плаща заплатите на депутати и министри и изисква повече всеки ден.