Маратон по гласуване и 48-часов изборен “ден”?

Отчетността на народните представители
24.11.2017

Спазвайки традицията от последните години, управляващите пристъпиха към промяна на изборните правила с наближаването на предстоящите избори. Във внесения от депутати от ГЕРБ проект за поправки в Изборния кодекс има едно нетипично за европейската и българска изборна практики предложение за удължаване на изборния ден.  

Законодателят предвижда възможността “При обявена извънредна епидемична обстановка в страната гласуването може да се произведе 2 последователни дни, а сроковете, свързани с отчитане на изборните резултати се удължават пропорционално на срока на удължаване на изборния ден.”

А в мотивите към законопроекта допълнително пояснява “При обявена извънредна епидемична обстановка в страната изборния ден може да бъде удължен до 48 часа…”

Тази ситуация поражда редица въпроси. Дали секционните комисии ще работят 48 часа без почивка? Ще можем ли да гласуваме в 3 през нощта, например? Ако има прекъсване на изборния маратон, къде и при какви условия ще бъдат съхранявани изборните книжа? На смени ли ще работят членовете на секционните избирателни комисии или ще има допълнително заплащане за нощен труд? Но най-важният въпрос е какво поражда необходимостта от подобно удължаване? Наистина ли българските избиратели не могат да се справят с гласуването в обичайното време – от 7.00 ч. до 20.00 ч. (с допълнителна опция за удължаване с 1 час на изборния ден)?

Из данните от предишните парламентарни избори

Според информация от сайта на Централната избирателна комисия (ЦИК) разбираме, че през 2017 г. в страната е имало 12 070 секции, а избирателната активност е била малко над 50%. Така гласувалите избиратели на територията на страната, съгласно положените в протоколите подписи, са били – 3 564 483 души. Всичко това при продължителност на изборния ден от 13 часа, които при необходимост могат да бъдат удължени с 1 час.

По-задълбочен анализ на данните показва, че дори в най-големите секции в страната (тези с 1000 и повече избиратели по списък) са гласували средно по 466 души през деня. Напомняме също така, че според методическите указания на ЦИК за предходните парламентарни избори, във всяка секция с над 400 избиратели следваше да бъде осигурена задължително втора кабина за гласуване. Именно така се улеснява по-бързото подаване на вота и се избягва струпване на гласуващи. 

Таблицата ясно показва, че дори в секциите с най-много избиратели по списък, са гласували средно около 450 души.  

Минута е малко? 

В допълнение екипът ни реши да провери колко време е било необходимо, за да се гласува по време на последните парламентарни избори. За да направим това изчисление, използвахме данните за някои от най-малките и най-големите секции в страната. 

Така например в избирателния списък на с. Травник, община Каварна, е имало 20 души. В секцията за 13 часа са гласували общо 9 избиратели. Това означава, че всеки от тях е разполагал със средно 87 минути, за да даде своя глас. 

В другата крайност е секция в гр. Стара Загора, където по списък е имало 1304 избиратели. Гласували са 764 човека. Като вземем предвид наличието на втора кабина в секцията, това означава, че всеки избирател е имал средно около 2 минути, за да отбележи своето предпочитание.

За ефекта от удължения изборен ден

Всички сме свидетели на организационния хаос и проблемите, съпътстващи предаването на изборните книжа от секционните комисии при всеки вид избори. Не са една и две картините като тази в Арена Армеец в София, в зали в Кюстендил, Благоевград, Варна и редица други градове, където уморени членове на изборната администрация със сетни сили се борят, за да изпълнят ангажиментите си по отношение на изборния резултат. 

Подобни сцени и явно недомисленият текст за удължаване на изборния ден, приет на първо четене миналата седмица, са предпоставка за още по-големи притеснения относно начина, по който ще се организират и проведат следващите избори. 

В контекста на българската изборна практика и с оглед на данните за активността, показани по-горе, подобна необоснована промяна на основен елемент в процеса рискува да предизвика съществено обществено недоверие в него и сериозни съмнения за манипулации в крайните резултати. От тази гледна точка вече има редица добри здравни практики, които се прилагат за борба с разпространението на COVID-19, но нито една от тях не налага чисто механично разтегляне на времето за гласуване, което у нас очевидно не е необходимо.