Следващият ни разговор на тема протести и българските граждани в чужбина ни среща с Максим Пенев. Завършил е 91. Немска гимназия, след което заминава да продължи образованието си в Германия. Бакалавър по бизнес информатика в Манхайм и магистър по същата специалност във Франкфурт, в момента работи като IT консултант в Берлин. Той е сред организаторите на протеста в Берлин в подкрепа на гражданското недоволство в страната. Максим се надява да е сред хората, носещи промяна в България. Мечтае за държава, в която правилата се спазват, хората живеят спокойно, страна за която си струва да се бориш. Днес разказваме за неговия прочит на протестите и защо той решава да се включи активно.

Подкрепяш ли протестите в България и защо?

Подкрепям протестите, защото смятам, че без граждански контрол и коректив властимащите, независимо кои са те, се самозабравят. Стават все по-нагли и служат все повече на себе си, вместо на хората. Корупция и злоупотреба с власт има по целия свят, включително и в Германия. Когато обаче за тях не се търси отговорност, те се разрастват. В сравнение с останалите страни в Европейския съюз, тези две явления в България са още по-силно изразени и се случват за сметка на осигуряването на нормални условия за развитие и живот. Смятам, че 11 години бяха достатъчни за ГЕРБ и Бойко Борисов да гарантират поне частично догонване на останалите страни в ЕС, особено прибалтийските. Вместо това България изостава все повече не само от тях, но и от Румъния и Хърватия, което е видно от всевъзможни класации и икономически показатели. Като прибавим и сериозните проблеми в прокуратурата и дългогодишното нежелание за реализиране на истинска съдебна реформа, овладяването на медии с пропагандни цели и все по-откритото заменяне на демократични практики с авторитарни (списъкът с причини може да продължи страници), би трябвало да е ясно, че това правителство не бива да си заминава безнаказано, независимо че мандатът му е към края си. То трябва да бъде свалено най-малкото за назидание и да бъде сигнална лампичка за следващите.

Участвал ли си в протестите през 2013 г. в България или някъде в чужбина? 

Не участвах в протестите пряко по това време, въпреки че подкрепях както тези срещу правителството на Бойко Борисов, така и тези срещу назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС и срещу правителството на Орешарски. За мен по това време като че ли на дневен ред бе завършването на гимназията, матурите, кандидатстването в чуждестранни университети и подготовката за заминаване в чужбина. 

Според теб какво не успя да постигне гражданското общество тогава, за да сме в сегашната ситуация?

Не мога да обобщя какво са успели и какво не да постигнат, тъй като всички бяха с различни цели и ръководени от различни хора. Ако приемем, че общата цел на гражданското общество е било постигането на по-достоен и нормален живот на българите и спиране на срастването на олигархията и мафията с властта, то определено нито една от тези цели не беше постигната. Делян Пеевски не стана шеф на ДАНС, но за последните 7 години властта и влиянието му се увеличиха стократно, а правителството на Орешарски подаде оставка вероятно чак когато кукловодите му решиха това да се случи – 405 дни след началото на протестите. От създалата се ситуация се възползва ГЕРБ и това е основна причина да се стигне и до днешните протести. Или по-скоро действията на ГЕРБ оттам нататък, тъй като по онова време те все още имаха възможност да работят в интерес на българските граждани – разполагаха със сравнително голямо доверие и предпоставки за диалогичност с гражданското общество, но избраха по-различен път.

А какво считаш, че може да се промени сега и с какви средства, за да не се стига до поредно масово недоволство след няколко години?

Считам, че промяната в една страна измъчвана през годините от робство, комунизъм и мутренски групировки, не може да се случи веднага. Тя може да бъде само дълъг процес и следствие на промени дори в самото светоусещане и народопсихология на българина. Имам основания да вярвам, че този процес вече тече в правилната посока. Борбата за по-добра България обаче е до известна степен една миниатюра на борбата на доброто срещу злото по принцип. Това е ежедневна и безкрайна битка, в която ние трябва да участваме без да очакваме, че ще видим как злото изчезва безвъзвратно. 

Много се спекулира, че настоящият протест е на младите. Според мен на това до голяма степен се набляга от управляващите като тактика за омаловажаването му. Така се внушава, че младите са наивни, неопитни и затова вярват в някакви абстрактни идеали като право, законност, справедливост, емпатия и общност. Все едно не знаят какво представляват БСП и комунизмът и затова си позволяват да са на един и същ протест с тях. Все пак има доза истина в твърдението, че това е бунт на младите. Много от по-възрастните българи, преживели протестите през 90-те, са изморени, защото не са победили в онази битка, защото България продължава да е в преход и смятат, че няма смисъл повече да се протестира. Те може би не си дават сметка колко важни са били протестите тогава и какво щеше да представлява България, ако тогава не са излезли на улиците. Така че до масово недоволство след няколко години не само вероятно ще се стигне, а и трябва да се стигне. Но е важно да има осъзнаване, че тази борба е процес и постоянно отстояване на каузи и позиции, а не еднократно действие. Това ще бъде най-голямата победа.

Как показваш подкрепата си за протестиращите? Защо е важно за теб да участваш дори отдалеч?

Показвам подкрепата си като участвам в протестите в Берлин, които вече от почти два месеца се провеждат всяка неделя пред българското посолство. Освен това имаше такива и пред централата на Християндемократическия съюз (ХДС) и пред сградата на канцлерството. Сформирана е мрежа от координатори на протестите по целия свят и се създават петиции и информационни кампании. По този въпрос много хора реагират първосигнално и твърдят, че българите в чужбина нямат право на мнение по политическите и обществените теми в България. Друга разпространена теза е, че няма смисъл да се протестира в чужбина, че това си е наш вътрешен проблем и не бива да занимаваме чужденците с него и да се излагаме. 

На първо място, голяма част от протестиращите в чужбина са студенти или наскоро завършили, които са само временно извън България, за да получат по-качествено висше образование. Да твърдиш, че те не бива да гласуват или да протестират само защото за няколко години физически не се намират в страната, е абсурдно. Особено когато се решават въпроси като този за промяната на Конституцията, които могат да определят съдбата на България за десетилетия напред. 

Освен това българите в чужбина обикновено имат семейства и близки в страната, чиято съдба не им е безразлична. Тъжната истина е, че българите зад граница са най-големият чуждестранен инвеститор у нас. Този факт вече ни е до болка познат и е пореден аргумент както за правото на тези хора да участват в политическия живот на страната, така и за състоянието на българската икономика. Когато говорим за протестиране в чужбина, особено в страни в Европейския съюз, е важно да се знае, че ние не занимаваме другите държави членки с някакъв вътрешен и наш проблем. Как се харчат данъците на европейските граждани е от интерес и за тях. Дали парите на германците наистина биват изразходвани за икономическо, социално и инфраструктурно развитие на получаващата ги страната, което да се отрази положително и на икономиката на Германия и на целия ЕС? Или пък те отиват в джобовете на политици и/или олигарси, за да си построят имение в защитена територия на брега на морето? Това би следвало да е от интерес и за германските граждани. Става въпрос за общ проблем на целия ЕС, каквито са и защитата на демокрацията, върховенство на правото, опазването на природата. Неслучайно в момента някои държави членки като Нидерландия настояват за обвързване на получаването на европейски средства със съблюдаване на върховенството на закона. В противен случай има риск случаите като дълговата криза в Гърция да се увеличават, което да доведе до икономически или политически срив на ЕС. 

Българите, протестиращи пред ХДС, канцлерството или европейските представителства, не искат чужда намеса във вътрешните дела на България и нарушаване на суверенитета ни, а позиция по тези очевидни проблеми. Според мен е важно поне да бъде прекратена безотговорната и безпринципна подкрепа, която тези организации дават на българските управляващи. 

Имат ли българите в чужбина конкретни искания в тези протести и какви са те? Каква алтернатива бихте предложили предвид отдалечеността ви от проблемите и процесите в страната?

Категорично българите в чужбина имат конкретни искания и те съвпадат до голяма степен с исканията на протестиращите в България. Те са ясни и многократно повторени и всеки, който твърди обратното, го прави с манипулативна цел. На първо място, протестиращите искат оставката на правителството. Причините за това са стотици и времето за конструктивен диалог и за натиск само по отделни теми или закони вече е безвъзвратно отминало. Това правителство доказа, че не разполага нито с добри намерения, нито с компетентност, нито с доверие, за да управлява успешно. Много се спекулира с това, че то е законно избрано и не може протестиращите, които са малка част от населението, да определят съдбата му. Спечелването на избори обаче не ти дава четири години свобода на действие без никакви контрол и отговорност. Когато се провалиш, мандатът може и следва да бъде прекратен предсрочно.

Второто основно искане е за оставка на главния прокурор Иван Гешев. Не защото е обвинил няколко олигарси, което е засегнало интереси, както се опитват да внушават управляващите и той самият, а защото не притежава моралните и професионални качества, за да заема този пост. Защото беше назначен без състезание. Защото се изявява като политик и си позволява да заклеймява определени политически субекти и да заема страната на други, което е недопустимо за позицията му. Защото действа избирателно и не разследва всички лица, за които има сериозни съмнения за извършени престъпления. Защото на практика се е отказал от презумпцията за невинност, която е основополагаща в правото. 

Качествена съдебна реформа, включваща и осигуряване на контрол над главния прокурор, е като че ли също искане, припознато от всички протестиращи. Оттам нататък всеки си има различни разбирания за това как трябва да се продължи и това е напълно нормално. Българите в чужбина освен това се надяват и на възможност за дистанционно гласуване, за да могат да упражняват правото си на глас. В момента на българи от много райони се налага да пътуват стотици километри, за да достигнат до град със секция или в най-добрия случай, да чакат с часове на опашки. 

Според мен протестът не трябва задължително да създава алтернатива, а да изисква такава. Когато настояваш за оставка, не означава автоматично, че трябва да създадеш партия или да участваш в такава, както се опитват да внушават някои кръгове. Протестът е легитимен демократичен инструмент. Твърдението, че да правиш едно и също нещо отново и отново и да очакваш различни резултати е лудост, е красноречива за ситуацията у нас. Очевидно когато една партия или едни хора са се провалили многократно, логичният път е да дадат шанс на други. Но с уговорката от началото на разговора ни – с гражданско участие и обществен контрол и натиск. 

Имат ли желание българите в чужбина да участват активно в политическия живот в страната? Вероятно си чувал неведнъж твърденията, че „отдалече е много лесно да се критикува“? Какви според теб са най-честите форми на включване в случващото се в България?

Очевидно има много българи в чужбина, искащи да участват не само в политическия, но и в обществения живот в България и да подпомагат позитивното развитие на страната. Протестите по целия свят са един израз на това желание, но то не се изчерпва с тях. В чужбина е пълно с български организации, училища, студентски сдружения, целящи както запазването на българския дух, език и култура, така и подобряването на репутацията на страната. Съществуват доброволчески организации, които безвъзмездно помагат на българи, имащи нужда от лечение в чужбина. Някои организират кариерни форуми, на които да срещнат сънародниците ни извън страната с български работодатели, за да им помогнат да добият представа за пазара на труда в България и възможностите за тях. Особено в днешната глобална ера, доминирана от информационните технологии, това разделение между българи в България и тези в чужбина става все по-имагинерно. Хората, желаещи да допринасят за България, макар и от физическо разстояние, би трябвало да бъдат поощрявани, а не отблъсквани. Твърдението, че „отдалече е много лесно да се критикува“ ми прилича на обвиненията, че критикуването или искането на отговорност за незаконни действия или придобивки е завист или злоба. Истината е, че много по-важно е какъв човек си и какво е отношението ти към другите и към родината, отколкото дали се намираш физически в границите на България в даден момент. 

Каква България си представяш, за да се върнеш и да живееш в страната?

Иска ми се да кажа, че бих се върнал в България, в която всички са равни пред закона, българската природа не се унищожава, а хората си помагат и осъзнават, че са част от общност, вместо да се опитват да се излъжат и да се възползват от другите. Да има условия за равен старт на всички и успехът в живота да зависи изцяло от личната мотивация, трудолюбие и качества на индивида. Учителите и лекарите да не са на „изчезване”, пенсионерите да живеят без страх от поредното вдигане на цените, а идоли на децата да не са мутри, измамници и далавераджии. Но знам, че това няма да се случи от само себе си и затова ще се върна, за да дам своя принос.