В публикациите в настоящата рубриката ще се опитаме да проследим вижданията на сънародниците ни, живеещи в чужбина, по отношение на протестите от лятото на 2020 г. Разговорите ни с тях не заявяват позиция, а са опит да потърсим гледната точка на българи в различни страни света, които имат мнение по темата и са заинтересовани от обществения живот у нас. Някои от тях активно подкрепят и участват в протестите зад граница, а други са с изявена гражданска позиция и опит в мобилизирането на общности или организирането на избори. Ще потърсим отговор на въпроса дали гражданското недоволство може да има пресечни точки, независимо от различните политически убеждения. Дали отдалечеността от центъра на събитията в България, може да предложи алтернативна и неутрална перспектива и решения за политическата криза?

Започваме с представител на българската общност в една от най-отдалечените географски точки – Австралия. Явор Константинов живее от повече от 19 години в Мелбърн, където работи като софтуерен инженер. Не спира да се интересува какво става в България, да е активен по теми като организиране на секции за гласуване извън граница, изнесени консулски дни. Той е и един от организаторите на символичната подкрепа в условията на пандемия и пореден етап на пълна карантина в Австралия.

Подкрепяш ли сегашните протести и защо?

Да, подкрепям ги, защото съм бил активен през годините и ми е важно да участвам. Доброволствал съм в българската общност и в организирането на избори за българите в чужбина 4 пъти – изборите в град Мелбърн през годините 2013, 2014, 2016 и 2017. Аз се чувствам свързан. Бил съм активен участник в тези процеси, както и в протестите от 2013 г. и сега.

Доброволчеството при организиране на секции ме прави активен неутрален участник в изборния процес, който от своя страна засяга политическото гражданско участие. От тази гледна точка, за мен е важно да имам мнение.

Също така се включих и в организирането на изнесени консулски дни в Австралия, което е директна работа с българското представителство тук. По някакъв начин развитието на България и участието, дори отдалеч, е част от ежедневието ми.

Как се информираш за случващото се в България, за да можеш да изградиш своята позиция?

Това, което наблюдаваме последните няколко години е консолидиране на медиите в тесен кръг от частни лица. Докладите, които можем да прочетем например от „Репортери без граници” относно свободата на словото в България, споменават за зависимостите на конкретни медии (в случая тези, собственост на Делян Пеевски) и посочват такива, които са свободни. Затова чета предимно медии, които не са базирани в България, като DW на български, когато телевизията BIT съществуваше и излъчваше от Чикаго, гледах нея, „Свободна Европа”. От българските медии  чета много малко. Следя и някои журналисти като личности и техните коментари за събития и ситуации.

Как показваш подкрепата си за протестиращите?

Ние очевидно не сме на място в България. Все пак хората, които припознават темата като важна и се чувстват по някакъв начин емоционално свързани, организираме виртуални протести всеки уикенд с оглед настоящия период на пандемия и карантина. По време на тези дискусии обсъждаме определени теми, излизаме с искания, говорим за случващото се в България, сверяваме новините и информацията, която четем, какво сме чули и правим малък запис в подкрепа – скандиране, песен или просто снимка, за да покажем солидарност и да покажем на хората в България на площада, че не са сами. Много от нас имат роднини в България и може би това също е голяма причина да чувстват нещата по-лично. Имат братя, сестри, майки, бащи, племенници, които са топлата им връзка с България и причина по-активно се интересуват. Но има и хора, които и без да имат толкова близки, се вълнуват от случващото се в страната ни.

Ти спомена, че си се включил активно в протестите и през 2013 г. Какво според теб не успяха да постигнат те, за да се стигне до настоящите протести? Има ли разлики днес със ситуацията преди седем години?

Спомените ми от 2013 г. не са особено детайлни, все пак това беше преди седем години. Доколкото мога да преценя от позицията на времето, тогава искахме просто оставката на кабинета Орешарски, заради назначаване на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, и след година, година и нещо протести този кабинет падна. Но това, което остана, бяха зависимостите от задкулисието. Те се пренесоха и в следващите кабинети на ГЕРБ. Партията, лицето, кабинетът на Орешарски се смениха, но изглежда има едно задкулисие, което остава перманентно. Може би тогава не осъзнавахме, че със смяната на правителството няма да сменим задкулисието. Може би сме го предполагали, но аз за себе си не си давах сметка така ясно как задкулисието остава същото и не се сменя; че има влияние независимо от кабинета.

А какво считаш, че може да се промени сега и с какви средства, за да не се стига до поредно масово недоволство след няколко години?

Не съм сигурен дали това задкулисие може да бъде напълно премахнато, защото не знам дали имаме пълното разбиране какви са всичките му изражения. Очевидно, в тези седем години са изкристализирали няколко теми и една от тях е прокуратурата и как тя се ползва като оръжие за различни цели – като преследване на неудобни фигури или неразследване на сенчести сделки. Може би това, което е ясно сега за всички, а не беше ясно преди на обществото, е липсата на отчетност на прокуратурата, над която не стои никой, и обвързаността ѝ със задкулисието, както и голямата власт, която главният прокурор притежава в държавата.

Смяташ ли, че българите в чужбина са успели да формулират конкретни искания в тези протести, и какви са те?

Българите в чужбина имат едни и същи искания от много години и когато се случват такива моменти на по-бурно изразяване на недоволство или периоди на промяна, тогава това е повод да ги заявим отново. Основното е облекчаването и либерализацията на режима за гласуване в чужбина, който през годините ту става по-рестриктивен (както например след 2016-та година), ту се отпуска. Като цяло, искаме либерален режим за гласуване, като това е краткосрочна цел. При възможност, нов метод за гласуване би било добра придобивка – например по пощата или електронно. Като по-далечна цел, която си поставяме е да има представителство на българите в чужбина в парламента или т.нар. МИР чужбина. Това е практика и в други европейски държави и трябва да имаме предвид, че голям процент български избиратели живеят извън страната. Например е добре да отпадне и тази част от Конституцията, която забранява лицата с двойно гражданство да бъдат избирани.

Могат ли българите в чужбина да предложат някаква алтернатива макар да са далеч от страната?

Българите в чужбина са наистина много – говорим за над милион наши сънародници. Има професионалисти във всякакви области. Има способни хора и в България, и извън териториалните граници. Не виждам защо този много голям потенциал да не може да бъде използван в бъдеще. От една страна, това може да са хора, които да се върнат в България и чрез МИР чужбина да защитават пряко правата на българските граждани извън границите на страната или да допринесат за развитието на държавата. Не разбирам и защо трябва да има ограничения за хората с двойно гражданство, след като светът е много по-глобализиран отпреди и много повече българи живеят извън границите на страната. Ако тази тема е стояла екзотично в миналото, сега мисля, че на хората им е ясно, че българите в чужбина са многобройни, а сред тях има добри специалисти, които могат да помагат.

Според теб и твоя опит в организиране на избирателни секции, имат ли българските граждани зад граница желание да участват активно в политическия живот в България?

Определен процент от хора – да. Както в България, обикновено на избори гласуват между 40 и 60% от избирателите, така и в чужбина, гласуват определен процент хора. Но това, което опитът показва е, че колкото по-либерален става режимът за гласуване, толкова повече хора упражняват правото си на глас. Всъщност тези рестриктивни методи, това говорене от правителствата през годините за българите в чужбина като някакви външни хора, които не ни трябват, са сред причините да има негативно отношение и сред диаспората: „Те не ни искат, какво ще се занимаваме с тях”. Колкото по-топла става връзката и по-добре се чувства човек, толкова повече нараства и неговият интерес. Ако се направи стъпка в либерализация на режима на гласуване и се включат българите в чужбина, естествено и техният интерес ще порасне.

Как се организират българите в чужбина и как се застъпват за исканията си?

Обикновено емигрантските общности имат добра представа от какво се нуждаят и могат да дадат съвети на представителите на българската държава и на посолствата какво ни е необходимо. Примерно – изнесени консулски дни, училища и др. Опитът ми показва, че по-скоро се самоорганизираме на доброволчески принцип, осъществяваме различни инициативи, за които държавата понякога ни подпомага, понякога не. Но ние имаме ясна представа как искаме да участваме и то без да търсим нещо реално в замяна, освен подкрепа и някакви услуги и представителство. Добре можем да заявим какво ни е нужно, вместо това да се декларира в програми, разписани в София. Такива реално не са и необходими. Ние можем да дадем от наученото от нас и да допринесем за развитието на страната. Има специалисти от различни области, които са активни. Те се включват с протестни писма, с подкрепа до Европейския съюз, правителството, даване на съвети и насоки за организация – например на изборния процес.

Българите в чужбина са по-активната страна в поддържане на връзка с държавата. Те се самоорганизират, отварят училища, клубове, фолклорни групи, избирателни секции и едва ли не се молят на българската държава да се включи и да ги подкрепи. Те предлагат подобрения във всякакви сфери.

Каква България си представяш, за да се върнеш и да живееш в страната?

Може би правова държава, в която бих се чувствал сигурен. Държава, в която няма език на омразата по телевизията. Държава, в която се чувстваш желан; в която няма двойни стандарти. Място, в което се чувстваш добре и се ръководи по начин, който е морален и с интегритет. Не искам да се чувствам сякаш живея на място, в което липсва чуваемост от страна на институциите за решаване на проблемите на гражданите.