Местните избори през годините – на фокус са средствата за медии

Частни телевизии и онлайн медии по пътя към местната власт
17.06.2020

Местните избори през годините – на фокус са средствата за медии

Местните избори са едни от най-оспорваните в българската практика. В настоящата статия представяме сравнение на разходите и средствата за медии по време на трите кампании за местна власт, проведени през последните 10 години, които екипът ни проследи. 

Анализът ни включва всички партийни формации, които към датата на провеждане на съответните местни избори (2011 г., 2015 г. и 2019 г.) са били парламентарно представени и са имали право на държавна субсидия. Освен утвърдените в последните няколко народни събрания ГЕРБ, БСП и ДПС, това включва още Воля, Реформаторски блок, РЗС, СДС, ДСБ, АБВ, ББЦ, БДЦ, НФСБ, ВМРО и Атака.

По-малко пари за местен вот с всяка следваща кампания

Устойчива тенденция, която се откроява в трите поредни кампании, е свързана с намаляването на общия размер на направените разходи. Това е онагледено в следващата  графика. 

През 2011 г. разглежданите участници в местните избори са похарчили 13 611 170 лв., през 2015 г. разходите възлизат на 9 340 736 лв., а през изминалата 2019 г. – на 5 389 203 лв. Тази сума е повече от 2 пъти по-малка в сравнение с началото на включения в анализа период при непроменен таван на допустимото финансиране – 8 млн. лв. при избори за общински съветници и кметове за партия и коалиция. По отношение на последните местни избори, това драстично намаление може донякъде да се дължи на значително редуцираната държавна субсидия – от 11 на 1 лев на действителен глас, получен на парламентарни избори.* Практически те бяха първият (и единствен) вот, провел се при новите правила. 

Структурата на разходите през трите кампании се променя. Значително нараства делът на средствата за медии (от 27 % през 2011 г. до 41 % през 2019 г.) и за масови прояви (27 % през 2011 г. до 42 % през 2019 г.).  

Характерно партиите изключително рядко отделят пари за възнаграждения за персонал по време на избори и очевидно разчитат на доброволен труд от съпартийци и симпатизанти.

Колко струваше рекламата?

Следващата графика показва средствата, отделяни от основните партии за медийно отразяване по време на трите кампании.От управляващата партия ГЕРБ са намалили повече от 4 пъти разходите си за реклама в медиите. Докато на местния вот през 2019 г. от формацията са отделили 446 570 лв. за медийна реклама, то през 2011 г. тази сума е възлизала на 1 853 551 лв. В някаква степен това може да се дължи на утвърждаването на власт на ГЕРБ и улеснения достъп до ефирно време. Може да става въпрос и за сключване на по-малко договори за отразяване на партийни събития, поевтиняване на услугите на медийните доставчици или пък на активното безплатно присъствие в социалните мрежи, което се превърна в основен способ за водене на кампания на ГЕРБ.   

При БСП също се наблюдава намаление на разходите за медии, но то е значително по-умерено в сравнение с това при ГЕРБ. През 2011 г. от левицата са инвестирали  680 718 лв. в медии, през 2015 г. сумата вече възлиза на 594 512 лв., а през последната кампания за местни избори от 2019 г. – на 575 611 лв. Преди местния вот от БСП отбелязаха, че намаляването на държавната субсидия ще затрудни активния партиен живот на столетницата, но въпреки това средствата отделени за медийна реклама почти не са се променили. 

При ДПС се наблюдава друга особеност – през 2015 г. е имало известно увеличение на разходите за медии, спрямо кампанията от 2011 г. През миналата година обаче разходите на партията за медийно отразяване са значително намалели – те възлизат на 267 566 лв. 

Най-предпочитаните типове медии 

Важен въпрос е как партиите разпределят тези средства между различните типове медии през годините. В следващата графика може да се запознаете с данните за трите разглеждани кампании. Графиката е интерактивна. Доближете мишката до съответния тип медия, за да видите конкретните суми.

Loading...

Loading…

Забелязва се тенденцията за драстично намаление на средствата, привличани от печатните медии. През 2011 г. партиите са насочили 1 372 662 лв. за отразяване в печата, а към 2019 г. тази сума е 3 пъти по-малка и възлиза на 370 783 лв. 

Въпреки че частните телевизии привлякоха най-много средства за политическа реклама по време на миналогодишната кампания, те са значително по-малко като абсолютна стойност в сравнение с предишните местни избори (през 2011 г. и 2015 г.).

Интересно е да разгледаме и как се променят разходите на партиите за онлайн медии. Кампанията през 2015 г. бележи своеобразен пик и сумата, която участниците влагат в информационни сайтове и агенции, достига близо 1 млн. лв. През 2019 г. инвестициите там значително намаляват – до 599 036 лв., но онлайн изданията все пак успяват да привлекат най-много средства след частните телевизии. 

Тенденциите

От изложеното дотук можем да очертаем някои основни тенденции по отношение на разходите в кампаниите за местен вот в последните 10 години в България. Най-ясно се показва устойчивото намаляване на средствата, които партиите са склонни да похарчат. Промените в правилата за финансиране от миналата година още повече засилиха този процес по време на последната кампания. Делът на средствата, насочени към медийно отразяване и организирането на масови прояви, нараства, а традиционно партиите не отчитат разходи за персонал. През последната кампания най-много средства за политическа реклама са отделени за частните телевизии и онлайн медиите. За сметка на това, финансирането към печатните медии драстично и трайно намалява.


* Няколко месеца по-късно тази сума бе променена за пореден път със Закона за държавния бюджет за 2020 г. и субсидията достигна до 8 лв. за действителен глас.