В края на миналата година бяха проведени изборите за местна власт и участниците в тях трябваше да съобразят разходите за кампаниите си с новите правила за финансиране на политическите партии. Така например, непосредствено преди изборите беше драстично намалена държавната субсидия – на 1 лв. за действителен глас (впоследствие оказал се временен подход, след като месец след изборите размерът бе мимоходом увеличен на 8 лв. на глас), но за сметка на това беше премахнат таванът за дарения и беше предоставена възможност те да се извършват и от юридически лица.

В тази “нова” ситуация кандидатите трябваше да решават как максимално ефективно да достигнат до потенциалните избиратели. В настоящата публикация очертаваме избраните от тях канали за комуникация, а също и кои партии похарчиха най-много средства, за да се рекламират в медиите. Тези и още интересни данни и тенденции за направените от кандидатите разходи, представяме по-долу. 

Всички медийни разходи 

Както посочихме в предишна публикация, основните партии и коалиции, регистрирани на национално ниво (и получаващи субсидия), похарчиха общо 5 549 010 лв. в предизборната кампания. Това са всички парламентарно-представени политически сили (като Атака, НФСБ и ВМРО-БНД са с отделни регистрации) и събралата повече от 1% на проведените през 2017 г. парламентарни избори партия Възраждане.

Анализът на разходите показа, че най-голям дял от средствата са похарчени за медийно отразяване – 2 304 965 лв. или 42% от всички разходи на разглежданите политическите партии и коалиции. 

По-подробно с разпределението на разходите за медийно отразяване по тип медия може да се запознаете в следващата графика.

От нея става ясно, че участниците в кампанията са вложили най-много средства за реклама в частни телевизии – 696 900 лв. Изборните щабове са се опитали да достигнат до своите избиратели и чрез онлайн медиите – за интернет агитация са похарчени 667 765 лв. Третият най-предпочитан канал за комуникация са били печатните медии. Партиите са отделили 370 783 лв. за рекламни банери, отразяване на събития и интервюта в печата. Печатните издания обикновено са считани от кандидатите за успешен начин за разпространение на информация за различните предизборни кампании. Тук следва да отбележим, че медийният ни мониторинг по време на кампанията показа, че много от изданията не маркираха агитационните материали като платено съдържание (пренебрегвайки задълженията в изборното законодателство).

Участниците и техните медийни преференции

Най-много средства за медийно отразяване са похарчили от БСП за България – 575 611 лв, следвани от ВМРО-БНД с 497 249 лв. и ГЕРБ с 446 570 лв. 

Следващата графика представя общите разходи за медийно отразяване, направени от партиите и коалициите, както и разпределението на средствата според предпочитаните от субектите тип медии в кампанията. Тя е интерактивна и с посочване на мишката върху избрано стълбче, се показва конкретната изразходвана сума.

От данните могат да се обособят различните подходи, които отделните участници са предпочели при избора на типа медия, чрез който да агитират гласоподавателите. 

Така например от управляващата партия ГЕРБ са решили да достигат избирателите основно през онлайн канали. Общо 187 497 лв. (42%) са насочени към уеб сайтове. Почти една четвърт (106 822 лв.) от цялата сума на управляващата партия пък са насочени към реклама в частни телевизии. Значителна суми ГЕРБ са отделили и за реклама в печатните медии – 88 282 лв. или 20%. 

От БСП за България са концентрирали средствата си основно в 2 комуникационни канала: онлайн медиите – 198 750 лв. (35%) и частните радиостанции, към които са насочени 178 084 лв. (31%). 

Прави впечатление, че ДПС е вложила най-голяма част от средствата си за медийна кампания в печатни издания – 71 880 лв. (27%). Партията е разпределила равномерно останалите средства за реклама между частни радиостанции – 53 444 лв. (20%), БНТ – 49 896 лв. (19%) и частни телевизии – 47 640 лв. (18%).

В сравнение с кампанията от местни избори 2015 миналата година партиите са похарчили по-малко пари за медийно отразяване. Това може да се дължи на драстично намалената държавна субсидия, както и на провелите се няколко месеца по-рано избори за членове на Европейския парламент, които да са изтощили бюджетите на партийните централи. За разлика от преди, в кампанията за местни избори 2019 се наблюдава намален интерес към реклама в печатни издания и ръст на политическата агитация от телевизионния екран. 

Въпреки тези тенденции, прави впечатление, че партиите са имали много различни стратегии за достигане до своите избиратели. От ГЕРБ, например, са заложили на онлайн медии като явно са се насочили към избиратели, които активно използват интернет. Според данни на НСИ това са предимно заети и учащи в работоспособна възраст. БСП за България пък са насочили значителни средства към частни радиостанции и уеб сайтове, а ДПС са разпределили доста равномерно медийните си разходи.