В края на миналата година бяха проведени местни избори 2019. Тази кампания беше проведена с изцяло променени правила за финансиране на политическите партии – драстично намалена държавна субсидия от 1 лв. за действителен глас (впоследствие оказал се временен подход, след като месец след изборите размерът бе мимоходом увеличен на 8 лв. на глас), премахнат таван за даренията и възможност те да се извършват от юридически лица.

В подобна среда, както екипът на Институт за развитие на публичната среда по-рано писа, основните партии и коалиции, регистрирани на национално ниво (и получаващи субсидия), набраха 6 024 253 лв. приходи. Това са всички парламентарно-представени политически сили (като Атака, НФСБ и ВМРО-БНД са с отделни регистрации) и събралата повече от 1% на проведените през 2017 г. парламентарни избори партия Възраждане. В настоящата публикация ще разгледаме в какво те ги вложиха по време на кампанията.

Най-сериозният дял както при всички видове избори в последните години, се очертават разходите за медийни услуги. Те представляват 42% от общо похарчените средства или 2 304 965 лв. Организирането на масови прояви традиционно е водещо перо в разходите при кампаниите за местни избори. Този път то остава на второ място, като наблюдаваните от екипа ни участници са отделили 2 274 644 лв. за срещи с избиратели, митинги и др. На трето място, но със значително по-малък дял, са разходите за наем на транспорт и съоръжения – 506 095 лв.

Всички 8 разглеждани участници са похарчили общо 5 549 010 лв. в предизборната кампания.

Графиката по-долу показва разпределението на направените разходи за различните типове предизборни дейности и услуги. Тя е интерактивна – ако кликнете с мишката върху съответния тип разходи, може да видите тяхното разпределение по партии и коалиции.

*В категорията “Други” се включват разходи за материали, гориво, външни услуги, данъци и такси, пощенски и куриерски услуги, консултантски услуги и социологически проучвания, възнаграждения и др.

Тук  следва да споменем, че политическите играчи продължават да отделят минимални суми за възнаграждения на персонал, ангажиран по време на кампанията – едва 9 669 лв. (0.2%). Такива разходи са отчетени само от БСП за България (8 559 лв.) и ГЕРБ (1 110 лв.). Така можем да допуснем, че партиите продължават да разчитат основно на доброволци или патийни кадри за цялостното провеждане на кампаниите си.

Незначителен дял от разходите представляват и средствата отделени за услуги на консултанти и социологически агенции – 15 420 лв. (0.3%). Половината от наблюдаваните от екипа ни участници са се възползвали от такива –  Воля (6 000 лв.), ГЕРБ (4 320 лв.), Възраждане (3 500 лв.) и БСП за България (1 600 лв.). 

Графиката по-долу представя разпределението на разходите по партии и коалиции в предизборната кампания. 

Най-много средства в кампанията е похарчила ГЕРБ – 2 011 498 лв. , следвана от коалицията БСП за България с 1 197 935 лв. Трети са от ДПС с 890 233 лв. Важно е да отбележим, че от трите политически субекта, похарчили най-много за местните избори, ГЕРБ и ДПС са финансирали 100% от кампаниите си със средства от държавната субсидия. БСП за България пък са субектът, набрал най-много средства от дарения.

Интересно е разпределението на разходите при отделните партии и коалиции. Така например за медийни услуги най-много средства са похарчили от БСП за България – 575 611 лв. На второ място са ВМРО- БНД – 497 249 лв. 

Голямо впечатление прави, че от ГЕРБ са заложили изключително много на агитационни прояви и материали – 1 310 331 лв. (65%). Това е 3 пъти повече от втората формация – ДПС, която вложила 413 863 лв.  

Можем да заключим, че всички участници в местни избори 2019 са провели по-скромни кампании в сравнение с предходни избори. Медийните услуги и масовите прояви на терен са основните пера в разходите на партиите и имат приблизително еднаква тежест. Въпреки това основните политически играчи са подходили по различен начин при определяне приоритетите за разпределяне на средствата си – ⅔ от разходите на ГЕРБ са за агитационни материали и прояви, докато при БСП това перо заема 28%. За тях начело са медийните услуги с 48%. Именно този тип разходи ще разгледаме по-подробно в наша последваща публикация по темата.