През последните месеци динамиката на отношенията между Република Северна Македония и Европейския съюз (ЕС) значително се повиши – Европейската комисия (ЕК) даде препоръка за начало на преговорите за членство на страната, а Съветът на министрите даде съгласието си този процес да стартира. Въпреки това позитивно развитие, през последната седмица се появи напрежение в западната ни съседка. Според изказванията на македонски политици пред местни медии, България е поставила неприемливи изисквания към страната. За какво става въпрос и каква всъщност е ситуацията там?
Пътят на Северна Македония към ЕС
Северна Македония подава молба за членство през 2004 г., а през 2009 г. за пръв път Европейската комисия препоръчва да бъдат започнати преговори със страната. Въпреки че тази препоръка е отправяна всяка година след този момент, доскоро преговорите със Северна Македония бяха блокирани. В периода до 2018 г. Гърция беше страната, която отказваше достъп на Република Северна Македония до следващия етап от интеграция към ЕС. Това се дължеше на дългогодишния спор за името на западната ни съседка. Той беше разрешен с подписването на споразумение през 2018 г. между двете страни, с което официално започна да се използва наименованието Северна Македония. Подобно споразумение за доброъседсво бе подписано и с България. В резултат на тези усилия Северна Македония успя да се стане член на НАТО и се надяваше още през 2019 г. да стартира преговори за членство с ЕС. Тогава обаче Франция не позволи това да се случи с настояване преговорният процес да бъде реформиран, преди да се стигне до разговори в посока на присъединяване на нови членове.
Това отлагане доведе до известни вътрешнополитически проблеми в Република Северна Македония. Проевропейското правителство на страната положи много усилия, за да защити непопулярни в страната си мерки, като смяната на името. Тъй като дори те не доведоха до желания резултат навреме, министър-председателят Зоран Заев, подаде оставка. През април тази година трябваше да се проведат парламентарните избори в страната, но те бяха отложени заради пандемията от COVID-19. Въпреки това партиите продължиха до голяма степен да се държат като в предизборна обстановка и опозиционната в момента партия ВМРО-ДПМНЕ, която традиционно заема националистически и антиевропейски позиции, се включи в дебата за условията, които страната ни поставя пред присъединяването на Северна Македония. Президентът на съседката ни също се включи в духа на изказванията на ВМРО-ДПМНЕ като заяви, че държавата му не се нуждае от ЕС, ако цената, която трябва да плати е “да не сме македонци и езикът, който говоря, да не е македонски език”.
Поводът за ескалиране на напрежението според медиите е включеният по настояване на България текст в заключенията на решението за начало на преговори на Съвета на министрите. Според него трябва да се “акцентира върху важността от постигане на осезаеми резултати и добросъвестно изпълнение на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България”. В изказванията на македонски политици се коментира и декларация на Народното събрание, в която депутатите ни приканват за спазване на споразумението между двете страни, разрешаване на историческите спорове и т.н., както и рамковата позиция на правителството ни относно разширяването на ЕС с Република Северна Македония и Албания, която в голяма степен преповтаря текста на декларацията на парламента. И двата документа са реалност от октомври 2019 г.
Изискването за добросъседство – повод за скандал?
Важно е да отбележим, че по правило едно от изискванията към страните от Западните Балкани, поставено от ЕС, е поддържането на добросъседски отношения и разрешаване на регионални конфликти. Още в споразумението за Стабилизиране и асоцииране на Северна Македония (влязло в сила през 2004 г.) са включени текстовете, според които “Международния и регионален мир и стабилност, развитието на добросъседски отношения са в основата на процеса на Стабилизиране и асоцииране”.
Поради тази причина изискването за спазване на споразуменията с България и Гърция не е нещо сензационно. Разрешаването на двустранните конфликти по същество обаче е отговорност на самите държави. Двете споразумения* са сключени доброволно, което поне на теория предполага наличието на взаимен интерес те да се изпълняват.
Това е нелека задача за държавите на Балканския полуостров, но е от общ интерес дългогодишните ни конфликти да бъдат разрешени. За държавите кандидатки това е необходимо условие, за да гарантират европейската си перспектива, а за останалите – за да гарантират мира и икономическия просперитет у съседните страни.
Поставянето под съмнение на Договора за добросъседство и дискутирането на документи, които съществуват от много време, точно в настоящата предизборна ситуация в Република Северна Македония, по-скоро прилича на политически похват за печелене на гласове. При това на висока цена – подклаждане на поредната вражда в региона, която не би позволила реално стартиране на преговори за членство за Северна Македония.
Настроенията на гражданите
Отвъд политическите позиции, важен е въпросът какви са настроенията на гражданите на Република Северна Македония. Според последното публикувано изследване на общественото мнение Балкански Барометър за 2019 г. мнозинството от гражданите в страната смята, че присъединяването към Европейския съюз ще бъде добро за източната ни съседка (51%). Респондентите, които дават неутралният отговор според който членството няма да донесе ползи, но няма и да навреди, са 36%. Едва 11% считат, че присъединяването ще има негативно отражение върху Северна Македония.
За македонските граждани ЕС продължава да се свързва най-силно с икономическите ползи – 43% от подадените отговори на въпроса “Какво означава членството в ЕС за Вас?” са “Икономически просперитет”. Важно е да се отбележи и високият дял на отговора “Мир и стабилност” – 25%.
Какво следва оттук нататък?
Според редица експерти разрешаването на проблемите в региона е важно за сигурността на европейския континент, а заради географската ни и културно-историческа близост, то е още по-важно за страна ни. В този смисъл, добрите ни двустранни отношения и европейското бъдеще на Република Северна Македония би следвало да са от особен интерес за България.
По време на българското председателство на Съвета на Европейския съюз страната ни заяви ангажимента си към страните от Западните Балкани. Техният напредък по пътя към членство в ЕС бе сред приоритетите ни. Въпреки това според някои анализатори българският принос е спорен. Подписаната Декларация от София** на практика се концентрира основно върху свързаността на региона със съседните му страни, без да дава категорична перспектива за присъединяване в ЕС.
Сегашната ситуация в отношенията ни със Северна Македония само доказва колко крехък е балансът на Балканите и препотвърждава необходимостта от повече дипломатически и политически усилия в региона. Със сигурност предстои да видим дали България ще съумее да се справи със сегашното напрежение и дали Европейският съюз ще успее да отговори на очакванията на страните от региона, прилагайки новия си подход на присъединяване. Очакваше се повече яснота за бъдещето развитие да получим на 6-ти май, когато се състоя среща между ръководителите на страните от ЕС и Западните Балкани. Заради епидемичната обстановка обаче фокусът на събитието се измести и основният му акцент беше помощта, която ЕС ще окаже на страните от региона за справяне с настоящата криза. Декларацията от Загреб, с която завърши срещата, препотвърждава “европейската перспектива” за страните от Западните Балкани, но в документа никъде не се говори за разширяване или присъединяване. В декларацията отново се акцентира върху необходимостта от спазване на двустранните споразумения на Република Северна Македония с България и Гърция и от добрите двустранни отношения в региона като цяло. Прави впечатление, че декларацията подчертава очакването на държавите членки техните помощ и сътрудничество да получат необходимото обществено признание, защото “далеч надхвърлят предоставеното за региона от който и да било друг партньор”. Друг интересен акцент е настояването за по-голяма координация във външнополитическите позиции на Западните Балкани и ЕС. Според някои експерти това е предупреждение към страните относно връзките им с Китай и Русия.
Екипът на Отворен парламент ще продължи да следи развитието на отношенията между страните от Западните Балкани и ЕС.
*Между България и Република Северна Македония и между Гърция и Република Северна Македония.
**Декларацията от София е документът, с който завърши срещата между ръководителите на държавите от Европейския съюз и Западните Балкани на 17 май 2018 г.