Разказ за пандемията в Румъния: правителствени мерки, медийно отразяване, очаквани последици

Ясна и изчерпателна информация и сериозни мерки за справяне с икономическата криза в Австралия
30.04.2020

Разказ за пандемията в Румъния: правителствени мерки, медийно отразяване, очаквани последици

Рубриката ни “Гледна точка: Светът в извънредно време продължава с интервю от Румъния. Поредицата събира на едно място мненията на експерти в разнообразни професионални сфери, граждани на различни държави, и има за цел да отговори накратко на някои въпроси – дали в условията на глобален свят притесненията и очакванията на гражданите са сходни; какви са мерките, които властите в съответните държави възприемат за справяне с пандемията и последствията за икономиките след нея; наблюдава ли се нарастване на доброволческите инициативи.

Ана Клаудия Леу

Ана Клаудия Леу (A.Л.) е програмен мениджър в румънската неправителствена организация „Еврорегионален център за демокрация“ – Тимишоара. Тя има дългогодишен опит в прилагането на проекти за укрепване на демократичното управление в своята страна. През 2020 г. Ана стажува и към Европейската комисия в Брюксел, но поддържа и ежедневен контакт със своите роднини, колеги и приятели в Румъния. Представяме ви нейния поглед върху положението, породено от COVID 19 в северната ни съседка – Румъния. 

Как се отразява пандемията на обществения живот в Румъния? Има ли наложени сериозни ограничения, възпрепятстващи функционирането на работната среда и ежедневието ти? 

A.Л.: Най-общо, мерките в Румъния, наложени по време на извънредното положение и прилагани и чрез участието на армията, са: 

  • Ограничаване движението на хората в цялата страна (т.нар. lockdown) и включване на армията, която подпомага полицията и жандармерията в контрола по прилагане на тази мярка;
  • Напускането на дома е разрешено само в наложителни случаи – ходене на работа, закупуване на хранителни стоки или лекарства, посещение на лекар. Хората също така следва да попълват и носят декларация, в която е посочена целта на тяхното излизане;
  • Гражданите на възраст над 65 години могат да напускат домовете си само в интервала между 11 ч. – 13 ч.

При тези обстоятелства работата ни (както и на много други хора) е дистанционна и се свежда предимно до разработване на проектни идеи. Сериозно засегнати от кризата са текущите проекти, свързани с организирането на събития (семинари, конференции, международни пътувания, свързани с Еразъм + и др.), а те са важни дейности за организацията, в която работя. Някои от тези събития са отложени, а други са заменени с онлайн срещи, като това е съобразено с изискванията на нашите партньорски организации. Но едно нещо е сигурно – видео конференциите няма да бъдат опция, докато не се разреши отново работата на фризьорските салони (смее се). Както една колежка шеговито отбеляза – няма да е приемливо да пресъздаваме клипове от порядъка на “Бохемска рапсодия”!

Ако все пак можем да отбележим нещо позитивно в настоящата ситуация, то е, че услуги, които публичните институции, а и частни компании, до този момент упорито отказваха да предоставят в интернет, вече е възможно да се осъществяват дистанционно. Тук мога да посоча например плащането на данъци, телемедицината, дистанционното обучение на студенти и ученици, а също и работата от вкъщи. Много време се спестява, когато не ти се налага да се редиш с часове на опашка за нещо, което реално може да се свърши за няколко минути онлайн. Бих казала, че това е страничен положителен ефект от пандемията.  

Ти работиш в неправителсвения сектор. Как според теб ще се отрази настоящата ситуация върху тази сфера?

A.Л.: Много неправителствени организации, които познавам и с които работя, имат проекти, в чиято основа е организирането на различни събития (например като част от програмата Европейска столица на културата 2020). Дори рестрикциите да бъдат разхлабени, ситуацията по отношение на публичните събирания не може да се върне към това, което приемахме за нормално преди кризата. Най-вероятно тези събития ще трябва да бъдат планирани наново, а и възможностите да бъдат преформатирани в онлайн вариант не са за подценяване. Смятам, че много от тях, а следователно и цели проекти, ще бъдат прекратени. 

Има неправителствени организации, предоставящи социални услуги на уязвими групи, като последните в момента са поставени и в допълнително повишен риск. Работата за тези НПО нарасна значително и очаквам това да продължи и след кризата. 

Много граждански организации разчитат на набирането на средства и специфично фондонабиране чрез дарители за своите каузи настоящата ситуация обаче те нямат възможност да провеждат своите кампании (такива например са инициативите на “Спаси децата” (Save the Children), провеждани на улицата). В допълнение, средствата, набирани с дарения през този период, се насочват основно към системата на здравеопазването. 

Има и организации, които предоставят услуги за гражданите в неравностойно положение, в замяна на символични такси, които обаче съставляват важно приходно перо. Тези дейности бяха сериозно засегнати, така че финансовите проблеми на подобни НПО в момента със сигурност са значими. Организациите с фокус върху социалното предприемачество също ще бъдат повлияни значително с оглед на очакваната икономическа криза и примерите в тази посока могат да продължат. 

Прави впечатление, че се откриха някои фондове за извънредни ситуации, които предоставят средства за справяне с кризата, и до които неправителствените организации изпращат идейни предложения. Смятам обаче, че неправителственият сектор ще бъде сериозно засегнат, а на организациите ще се наложи да бъдат креативни и да променят донякъде фокуса си, за да намерят алтернативи за осъществяване на своята дейност.  По този начин те ще могат да отговорят на новите предизвикателства и да кандидатстват за средства, предназначени за справяне с безпрецедентната ситуация. И да, за съжаление много организации (особено по-малките) ще прекратят дейността си заради недостига на средства, който пандемията създава, а в някои случаи задълбочава. 

Предвидени и оповестени ли са вече мерки от страна на държавата за справяне с евентуална последваща икономическа криза? И в тази връзка, ако някои от тях са ти известни, може ли да ги споделиш с нас накратко? 

A.Л.: Основните мерки, които са ми известни са насочени към подпомагане на работодателите да се справят с настоящата ситуация. По-долу посочвам някои от тях: 

  • Поемане на част от възнагражденията на работещите в компании, на които се е наложило спиране на дейността. Тук е предвидено средствата за всеки работник да не надвишават 75% от неговата брутна месечна заплата. Тази мярка се прилага и за неправителствени организации;
  • За малки и средни предприятия таванът за гарантирани заеми (за инвестиции и оборотен капитал) е увеличен с 5 милиарда леи*. Лихвата по тези заеми ще бъде субсидирана;
  • Възстановяване на ДДС до 9 милиарда леи**.

Компаниите, които могат да се възползват, са две основни групи. Първата включва бизнеси, директно повлияни от рестриктивните мерки – например хотели, ресторанти, кафенета, културни институции, които са прекратили своята дейност. Втората обхваща индиректно засегнати компании при условие, че те предоставят писмено заявление, доказващо че приходите им са намалели с поне 25%.

Според теб как публичните институции се справят с комуникацията на мерките по отношение на пандемията? Дали създават повече несигурност и паника сред обществото или пък успяват да изпратят ясно посланията си и да мобилизират гражданите? 

A.Л.: Според мен властите в страната се справиха доста добре по отношение на комуникирането на мерките, които налагат по време на кризата. Паниката сред обществото е обяснима и нормална реакция, вследствие на включването на военните при прилагането на рестриктивните мерки в страната.

Мерките, които вземат публичните институции, успяват ли да успокоят и обединят обществото в Румъния? 

A.Л.: Мисля, че повечето мерки се възприемат ясно, но някои предизвикват объркване. Като пример мога да дам забраната за излизане на хора над 65 годишна възраст, на които е разрешено да напускат домовете си само между 11ч. и 13ч. Въпреки че целите на тази мярка бяха добри, резултатът е тъкмо обратен. Тя доведе до струпване на възрастни хора, които опитват да си купят храна или лекарства. Скоро имаше случай, при който един пазар в Букурещ беше толкова претъпкан между 11ч. и 13ч., че социалната дистанция беше напълно забравена концепция. Освен това, чисто технически погледнато, ако човек се реди пред магазин (повечето хранителни магазини са въвели изискване клиентите да чакат на опашка отвън) между 11ч. и 13 ч., е много възможно да не успее да си напазарува до 13 ч.  И накрая, но не на последно място, не можете да си представите стреса, който изпитват тези хора, опитвайки се да спазват зададения график, и усилията, които полагат, за да не забравят нещо важно, което трябва да купят. 

А медиите в Румъния? Каква беше тяхната роля през последните няколко месеца по темата с COVID-19? 

A.Л.: Всичко зависи от телевизионния канал, който гледаш. Има такива, които ясно представят предприетите мерки и логиката зад тях и канят квалифицирани експерти да споделят своето мнение по темата. Но освен тях има и канали, които излъчват послания с огромни шрифтове и подход от типа “носят се слухове”. Ако човек избере да гледа тях, това може да го доведе до състояние “безсъници в Сиатъл” за следващите 25 години – и то не по романтични причини

Поне аз не съм установила да се полагат специални, концентрирани усилия, за да бъде “успокоено” обществото или да се разпространяват крайно оптимистични послания. Спокойствието е оставено като лична отговорност на зрителите – т.е. те могат да изключат телевизора или да смеят канала с някой специализиран такъв – за готварство, спорт и др.

Бих искала да отбележа, че говоря за телевизията, защото тя е основният медиен източник в Румъния.

Според теб как очакваната икономическа криза ще се отрази на бизнес сектора в Румъния?

A.Л.: Ще изброя някои от нещата, които ми идват наум:

  • Туризмът и транспортният сектор ще бъдат значително променени след пандемията.
  • Фокусът може да се промени от внасянето на някои стоки и услуги към производството им у дома. Такъв пример е медицинското оборудване, тъй като кризата ясно показа, че здравната ни система не може да разчита на вносното оборудване. Очаквам също така повече внимание да бъде насочено към национални, а също и към местните селскостопански мрежи от производители и малки ферми. 
  • Производствените отрасли и особено експортно ориентираните такива (например изработка на резервни части, текстилна промишленост и др.), може  да претърпят сериозни загуби. 
  • Онлайн пазаруването и потреблението на медийно съдържание най-вероятно ще нараснат, защото хората избягват магазини и претъпкани пространства. Това ще постави компаниите от IT сектора в доста добра позиция. 
  • Компаниите ще трябва да променят подхода си по отношение обслужването на клиенти, за да отговорят на промяната от лично към онлайн общуване.

Кои са най-интересните доброволчески инициативи, появили се в резултат на падемията, за които се сещаш? Можеш ли да ни разкажеш малко повече за тях?

A.Л.: Съществува една много полезна Facebook страница, наречена „Доброто Бюро“ („Good Bureau“). На нея е публикувана информация за всички инициативи, предприети от неправителствени организации в отговор на настоящата кризисна ситуация. Някои от инициативите, за които съм запозната и бих искала да спомена, са:

  • Фондът за спешни случаи, създаден съвместно от “Фондацията на общността” („The Community Foundation“) в Букурещ, ING Румъния и мрежата от общностни фондации в Румъния. Този фонд има за цел да подпомага уязвими хора и групи, които са засегнати от кризата. Финансирането се предоставя на седмична база и покрива стойността на хигиенни и санитарни продукти, храна, лекарства за хронични заболявания, грижи в постоянни приюти и др.
  • Уебсайтът donatie.ro – това е онлайн платформа, управлявана от „Асоциацията за връзки с общността“ (“Association for Community Relations”) в Румъния, чрез която НПО могат да провеждат кампании за набиране на средства за подпомагане на своите общности.
  • Предоставената от “Кауфланд Румъния” и “Фондацията за развитие на гражданското общество” (Civil Society Development Foundation) възможност за кандидатстване за финансиране, която набира проекти в подкрепа на уязвими общности и групи.

Също така мисля, че тук трябва да спомена позицията, която изрази “Фондацията за развитие на гражданското общество”. Тази позиция беше изработена след национално допитване сред неправителствените организации в Румъния и подкрепена от редица от тях. Документът изисква предприемането на редица мерки, които да подкрепят гражданския сектор в настоящата ситуация, и беше изпратен до президента и до министър председателя на страната. 

Справка на екипа на Отворен парламент показва статистиката на заболелите от коронавирус в Румъния към 01.05.2020 г.


*Сумата се равнява на приблизително 2 млрд. лв.

**Сумата се равнява на приблизително 3.7 млрд. лв.