В настоящата извънредна ситуация, в която всички погледи са насочени към справянето с Covid-19, една важна за страната ни новина до голяма степен потъна в информационния поток. В края на миналия месец Съветът на Европейския съюз даде зелена светлина на започването на преговори за присъединяване със Северна Македония и Албания. Защо това се случва точно сега и защо можем да очакваме, че бъдещите присъединявания ще бъдат различни?

Пътят на Западните Балкани към ЕС 

Източник: www.newslettereuropean.eu

След разпадането на Югославия държавите от Западните Балкани започнаха т.нар. процес на стабилизиране и асоцииране към Европейския съюз (ЕС). Идеята бе той да постави в рамка отношенията им с ЕС и да ги подготви за потенциално бъдещо членство като направлява икономическото развитие и позитивния политически диалог между страните от региона. 

Процесът обаче започна в период, в който Европейският съюз трябваше да се справи с редица предизвикателства, които не му позволиха да концентрира усилия върху региона. Държавите членки трябваше да се справят с икономическата и мигрантската кризи от последното десетилетие и едновременно с това да се адаптират след Източното разширяване.  

В същото време според редица експерти държавите от Западните Балкани не могат да станат членове на ЕС само чрез приемане на европейското законодателство. Те трябва да преминат през сериозна социална и политическа трансформация преди присъединяването си – става въпрос за държави, които трябва първо да утвърдят демократичните си принципи на управление и да решат редица спорове помежду си. Подобни промени не може да се случат бързо и без систематични усилия и сътрудничество с ЕС. 

Всичко това доведе до известно замразяване в отношенията със страните от региона – в началото на мандата на предходната Европейска комисия нейният председател даде ясна заявка, че разширяване до 2019 година не може да бъде постижимо. 

Фалстартът на преговорите със Северна Македония и Албания и промяната в механизма за преговори

През 2018 година вниманието на ЕС отново се насочи по-концентрирано към региона, включително по време на българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Това доведе до нов импулс за реформи у някои от страните. Въпреки напредъкът им, през 2019 година Франция блокира стартирането на преговори със Северна Македония и Албания. Някои анализатори осъдиха позицията на държавата като припомниха, че отлагането без ясен ангажимент допълнително обезсърчава националните правителства да провеждат реформи, свързани с утвърждаване на принципа на върховенство на правото и подкопава позициите на ЕС в Западните Балкани. 

Президентът Макрон обаче настояваше преговорите със Северна Македония и Албания да започнат едва след като преговорният процес бъде реформиран.

Поради тази причина преди близо 2 месеца Европейската комисия публикува предложение за подобряване на механизма* на преговорите със страни кандидати. Той очертава редица от промени, които ще направят процеса по-ясен, предвидим, но и обратим, в случаите, в които държавите кандидати не спазват договореностите си.

В документа се подчертава необходимостта политическият характер на процеса на присъединяване да получи повече тежест. Това означава, че лидерите на Западните Балкани трябва да демонстрират по-ясно и публично ангажиментите си към ЕС. Нещо повече,  членството в ЕС не е самоцел, а резултат от доброволно участие. Това предполага споделяне на общи ценности, които пораждат не само права, но и задължения за членовете. Затова още в ранен етап ще бъде засилена комуникацията между настоящите членки и кандидатите на ниво държавни и правителствени ръководители и министри. Така например се предвижда възможност министрите на държавите кандидати да присъстват на срещи на Съвета на Европейския съюз, за да се запознаят отблизо с начина на работа на институцията.

От своя страна Европейският съюз следва да прави оценки на базата на постиженията на всяка държава. Това предполага по-индивидуален подход към страните, чийто напредък в преговорния процес ще зависи от собствените им заслуги. Не трябва обаче да се забравя, че едно от ключовите условия за присъединяването на държавите от Западните Балкани е разрешаването на конфликтите между тях. В този смисъл, макар че те не са категорично обвързани една с друга по отношение на членството си в ЕС, те трябва да си сътрудничат, за да станат част от Съюза. В допълнение се очаква в годишните доклади за напредъка на държавите членки на Европейската комисия, да се дават много по-ясни указания и конкретни препоръки за необходимите реформи. При досегашните присъединявания Комисията често се ограничаваше до поставянето на оценка относно наличието или липса на напредък без конкретни препоръки. Според някои изследователи това объркваше националните правителства и не им даваше категорична идея за необходимите реформи.

До този момент преговорите за присъединяване се водеха в т.нар. преговорни глави. Такава например е главата Свободно движение на стоки**. Според новия подход главите ще бъдат групирани в клъстери – в един клъстер ще попадат области, които са взаимосвързани. Така например главите Конкурентна политика*** и Дружествено право**** попадат в една група и преговорите по тях ще се водят паралелно. Според Европейската комисия това ще направи процеса по-динамичен, но и по-проследим от всички заинтересовани лица. Напредъкът в преговорите напълно ще зависи от постиженията на конкретната страна и не е обвързан от фиксирана времева рамка. 

Новото място на върховенството на правото и политиката на условност

Може би най-важната промяна в преговорния процес е свързана с факта, че Европейската комисия поставя акцент върху “фундаменталните реформи”, необходими за осъществяване на разширяването. Такива са въпросът за върховенството на правото и функционирането на демократичните институции. Без постигането на устойчив напредък в тези области, няма да бъде предприемано сближаване в други секторни политики. Този подход напълно се различава от досегашния, при който първо бяха отваряни най-леките преговорни глави, а трудните – оставени последни. Настоящата логика се основава на разбирането, че демократичните промени не се случват само на хартия, а имат нужда от време, за да бъдат утвърдени. Нещо повече, те са ключова предпоставка, за да бъдат успешни и икономическите реформи. 

Според новия подход на ЕК се очаква да бъдат въведени много по-конкретни позитивни и негативни стимули за страните кандидати. По правило ако една страна изпълнява задълженията за реформи, тя получава награди. Такива ще са ускорена интеграция чрез включване в общия пазар или програмите на ЕС и увеличен достъп до финансов ресурс. 

Забавянето и отстъпването от ключови реформи обаче ще води до по-сериозна санкция:

1. Може да бъде взето решение за замразяване на преговорите или отваряне на вече затворени глави. В най-тежките случаи може да се стигне до прекратяване на целия преговорен процес. 
2. Може да бъде намалено европейското финансиране за конкретната страна. Европейската комисия прави уговорката, че това не включва финансирането на гражданското общество. Това е важна индикация за осъзнаването на значението, което то има за гарантирането на “фундаментални реформи”.
3. Някои предимства на европейската интеграция – като достъп до европейския пазар, могат да бъдат ограничени. 

Вместо заключение

Очевидно тези предложения са убедили старите държави членки, че бъдещите присъединявания ще разчитат на много по-ясни рамки, които да доведат и до по-добри резултати. Те практически доведоха до одобрението за стартиране на преговори със Северна Македония и Албания от миналия месец. 

За момента изглежда, че ще бъде внесено ново доверие в процеса – той ще бъде по-сложен и продължителен, но и по-ясно проследим. Очаква се всички заинтересовани страни да бъдат ангажирани в по-голяма степен – лидерите на страните от Западните Балкани ще носят по-голяма отговорност за действията си, а в същото време европейските институции ще имат задължението да са по-прозрачни и конкретни в изискванията си. Така ще се гарантира напредъкът, базиращ се на предварително очертани критерии и препоръки за всяка страна. 

Важно е, че гражданското общество е разпознато като основен играч в присъединяването на страните, а в неговата основа е поставено именно утвърждаване на върховенство на правото. Източното разширяване доказа, че приемането на държави, които не са постигнали качествена промяна на модела на своето управление, само превръща техните проблеми във вътрешни за ЕС дефицити. 

Екипът на ИРПС ще следи дали очакванията за подобряване на преговорния процес ще се изпълнят.

* European Commission, Enhancing the accession process – A credible EU perspective for the Western Balkans, Brussels, COM(2020) 57.

** В тази глава попада европейското законодателство, което забранява налагането на физически, технически (под формата на стандарти) или данъчни бариери между свободната търговия на стоки между държавите членки. 

*** Тук попадат въпросите, свързани с гарантирането на свободна конкуренция в ЕС като законодателство в тази сфера регулира две големи групи действия – на ниво държава и на ниво фирма.

**** В тази глава попада законодателството отнасящо се до изискванията за публичност на собствеността и дейността на търговските предприятия, установяване на общи правила за водене на счетоводството на компаниите, правилата за регистриране на търговска марка в ЕС и др.